Начало » Лица » „Астрид Линдгрен е причината да обичам детската литература” – Юлия Спиридонова, номинирана за „Малкия Нобел”

„Астрид Линдгрен е причината да обичам детската литература” – Юлия Спиридонова, номинирана за „Малкия Нобел”

снимка: Георги Петев, facebook/Юлия Спиридонова

Юлия Спиридонова и Любен Зидаров са в „златния списък” за наградата „Астрид Линдгрен”

Писателката Юлия Спиридонова, която е сред най-популярните автори на книги за деца и юноши у нас, и художникът Любен Зидаров, с чийто илюстрации са израснали поколения деца, са номинирани за престижната награда „Астрид Лингрен” за 2017 година. Най-големият приз за детска литература е известен още като „Малкия Нобел”. За него ще се борят общо 226 кандидати от 60 държави. Победителят ще бъде обявен на 4 април 2017 година в Стокхолм.

„Списъкът е златна мина за всички, които се интересуват от световната детска и детско-юношеска литература”, заяви председателят на журито Боел Вестин по време на Франкфуртския панаир на книгата. Тогава бяха обявени номинациите за наградата „Астрид Линдгрен”.

Присъствието на писателката Юлия Спиридонова и илюстраторът Любен Зидаров в „златния списък” само по себе си е световен успех. Със сигурност ще окаже и огромно значение за популяризирането на съвременната българска литература за деца и юноши не само у нас, а и в чужбина.

Наградата на името на шведската писателка, разказала историите за Емил от Льонеберя и Пипи Дългото чорапче, е учредена през 2002 година от шведското правителство. Призът е най-значимият за детска литература, а сред условията за включване в номинациите за него е авторите да споделят в творчеството си ценностите, на които Астрид Линдгрен е посветила живота си и е изразявала в книгите си. Друго важно условие за попадане сред номинираните е творбите на отличените автори да са с висока художествена стойност.

снимка: Георги Петев, facebook/Юлия Спиридонова
снимка: Георги Петев, facebook/Юлия Спиридонова

Юлия Спиридонова научава преди месеци за номинацията си от Фондация „Детски книги“, която след одобрение от Шведската академия предлага кандидатурата й. Следва тежка процедура, която трае месеци, за отсяване на всички кандидати за номинации, пристигащи от цял свят. В крайна сметка Юлия Спиридонова и Любен Зидаров са във финалния „златния списък” с номинации за престижния приз.

„Наградата насърчава работата с децата и детското четене. Нещо, с което Астрид Линдгрен се е занимавала цял живот. Аз съм много щастлива и защото Астрид Линдгрен е причината да обичам толкова детската литература. И дори да започна да мечтая един ден може би да пиша за деца”, сподели авторката на „Тина и половина”, „В Долната земя. Кръстьо – частен детектив”, „Каква магия се крие в снега” и много други любими книги на деца и тийнейджъри.

„Номинацията за мен е голяма чест и признание”. Юлия Спиридонова подчерта още, че престижната номинация е важна за нея и защото се надява да подтикне родителите да обърнат внимание на съвременната българска детска литература.

Известната писателка посочи, че що се касае до номинациите за „Астрид Линдгрен” прави впечатление дали книгите на автора са публикувани в чужбина, дали има хубави сайт, което пък опира до това дали е налице подкрепата на държавата за популяризиране на детската литература.

„Аз не очаквам нищо от нашата държава и нашите чиновници. И никога не съм очаквала. И съм много учудена, когато някога нещо хубаво стане или се направи. Така че аз лично нищо не очаквам. Но другите държави правят много хубави неща. Грижат се за детската си литература, популяризират четенето. Образованието навсякъде като че ли вече е такова, че да насърчава децата да четат. За съжаление у нас това категорично не е така. Образованието по български език и литература прави точно обратното, то едва ли не принуждава децата да не четат, каза със съжаление Юлия Спиридонова.

Освен писател и редактор, тя е и майка на две деца. Като всеки родител, се стреми да помага на децата си в училищната им подготовка и да ги насърчава към любознание. Само че държавното образование никак не я улеснява в тази й мисия: „Не бих говорила за издателства, за учебници, как ги правят и защо, но ето малкият ми син е в четвърти клас. Той е много четящо дете, в момента чете големите томове „Хари Потър” и книгите на Кристине Ньостлингер. Има богат речник и  чете с удоволствие, но ето сега трябва да научи стихотворение за народните будители, което е в учебника по литература. Ами голяма мъка е! Защото всяка дума трябва да се обяснява. Освен това римата е много „счупена”, стихотворението не е добре написано, категорично го казвам. Почти всичко в учебниците по литература, не се харесва на децата, не се чете с удоволствие… Много искам програмата да насърчава децата да четат, защото това е изключително важно.”

Самата Юлия Спиридонова прави много за насърчаване на децата да четат. Не само чрез книгите си. Писателката се е заела с инициатива, която се осъществява всяка последна събота от месеца в детския отдел на Столичната библиотека. На срещите с четящи тийнейджъри се обсъждат книги и темите в тях, препоръчват се нови и се водят любопитни разговори с гостите – редактори и преводачи от издателства.

„Тази събота от 11:30 имаме среща в детския отдел на Столичната библиотека. Това е и един социален клуб”, разказва писателката и допълва, че с младите хора се обсъждат не само тийнейджърски книги. Често разговарят и за заглавията в задължителната образователна програма. Например, „Под игото”. По този начин тези, които вече са чели романа, могат да разкажат впечатленията си. И така да заинтригуват другите, които все още не са посягали към него. Гостите на срещите в Столичната библиотека разказват любопитни истории за писателите. Освен това се стремят да осъществят обратна връзка с младите, обсъждайки с тях впечатленията им за книгите, които са прочели, и тези, които биха искали да прочетат.

снимка: facebook/Юлия Спиридонова
снимка: facebook/Юлия Спиридонова

И чрез книгите си Юлия Спиридонова насърчава децата да четат, а и затвърждава връзката им с родителите. С последната си книга, например, „Кронос”, писателката се насочва към темата за наркотиците. За написването на тийнейджърския роман Юлия Спиридонова осъществява дълго проучване и провежда редица срещи и разговори с млади хора, преборили наркотична зависимост, както и с техни приятели и родители.

„Това е моят начин да стигна не само до тийнейджърите, да говорим за тази тема, да не я забравяме, но и моят начин да помогна на родителите”, казва писателката и допълва, че като майка също се притеснява от този проблем и когато започнала проучаването си, се оказало, че няма подходяща литература по темата. Юлия Спиридонова признава, че не е очаквала успеха на „Кронос”, а той не се изразява само в оценката младите за романа. Чрез книгата си писателката възстановява и заздравява връзката между тийнейджърите и техните родителите. „Не съм и предполагала, че родителите ще я харесат и четат… Тя направи мост между родителите и тийнейджърите, да започнат да говорят помежду си.”

Награди и отличия

1997 г. – Втора награда на Юнеско и сп. „Пламък” – конкурс за разказ

1997 г. – Член на журито на Международния студентски фестивал в Мюнхен, Германия

2005 г. – Националната награда „ДеИнтина” за детското предаване „Здравей” (БНТ)

2007г. – Трета награда на конкурс „Europe In A Fairytale”

2007г. – Първа награда на конкурс за детска книга ръкопис на Съюза на българските писатели

2010 г. – Номинация за националната награда „Христо Г. Данов”

2010 г. – Носител на националната награда „Константин Константинов”

2010 г. – Лауреат на националната награда „П. Р. Славейков”

2010 г. – Почетен плакет по случай Деня на народните будители от Министерството на образованието и науката за принос в българската култура

2011 г. – Номинация за националната награда „Христо Г. Данов”

2012 г. – Номинация за детската национална награда „Златната ябълка” – за благотворителна дейност

2012 г. – Почетна грамота на „Аз, детето” за цялостен принос за щастливото детство на българските деца

2015 г. – Носител на награда „Перото“ в категория „Детска литература” за книгата „Бъди ми приятел“.

снимка: facebook/Вълшебното огледало на Любен Зидаров
снимка: facebook/Вълшебното огледало на Любен Зидаров

Любен Зидаров е автор е на илюстрациите в книги като „Приказки на Шехеразада”, „Български народни приказки”, „Островът на съкровищата” на Робърт Луис Стивънсън, „Подир сенките на облаците” на Пейо Яворов, „Морското вълче” на Майн Рид, „Том Сойер” на Марк Твен, „Приказки” на Ханс Кристиан Андерсен, „Приказки от цял свят” на Николай Райнов и други.

Преди 1989 г. Зидаров участва в националните изложби на илюстрацията и изкуството на българската книга и в представителни изложби в чужбина. Има множество самостоятелни изложби в София (1957, 1979, 1983), Варшава (1960), Пловдив (1977), Враца (1980), Велико Търново (1983), Шумен (1984), Кърджали (1984). Сред най-известените му монументално-декоративни творби е „Моят град” – гоблен, Музей на приложните изкуства, София (1970).

Любен Зидаров е удостоен с държавното звание Народен художник. Носител е на наградите: сребърен медал (1959) и златен медал (1965) от Международната изложба на книгата в Лайпциг, награда на ДКМС за изкуство и култура (1970), наградата „Борис Ангелушев“ на СБХ за илюстрация (1976), както и орден „Кирил и Методий“ – I степен през 1963 г.[2]

 

 

Коментари

коментари