Начало » Лица » Бежанецът Муса за всеотдайността
Муса
Муса

Бежанецът Муса за всеотдайността

Той се казва Муса Абдулай и е бежанец. Всеки утрешен ден за него е изпълнен с неизвестност. Мечтае за сигурност. Нуждае се от помощ. Хиляди други също. Това уточнение го кара да мисли как да бъде полезен на всички онези, с които дели една съдба.
Стремежът да помага го отвежда в България. Муса се присъединява към 80 активисти на международната организация Amnesty International, които участваха в тазгодишния лагер за правозащитни акции по външните граници на Европейския съюз. Муса и всички останали активисти организираха серия от събития като част от кампанията S.O.S Europe. Нейната цел е да привлече вниманието на световната общественост, да огласи ужаса, който изживяват хората, напуснали родината си в търсене на сигурност.
Един от начините е разказването. Муса го направи чрез личната си история, а съществена част от нея е всеотдайността.

Муса

– От къде сте?
От Централна Африканска Република. Бях принуден да напусна страната си не защото съм извършил нещо нередно или незаконно, а просто защото там има хора с повече власт. Имам предвид хора, които са въоръжени. И тъй като не съм в никоя политическа формация, бях принуден да напусна, да оставя семейство, приятели и дом зад себе си, и да потърся сигурен живот другаде.

– Това означава ли, че сте бил принуден също да вземете оръжие в ръце?
– Не, не съм бил принуждаван да се присъединявам към въоръжени фракции. Но бях арестуван и обвинен в сътрудничество с бунтовници просто, защото съм търговец и съм им продавал храна. Бях измъчван и държан в затвор. Бях принуден да бягам през три държави, докато достигна до някаква сигурност в Израел.

– Кога се случи това?
– 2007 година.

– Как се чувствате в Израел?
– За мен е трудно там. Всеки ден е изпълнен с различни предизвикателства и опасности. Изобщо не мога да планирам живота и бъдещето си, защото не знам какво ще се случи утре. В Израел ООН не работи и не може да се погрижи за хората, търсещи убежище там. От 60 000 кандидати – това са хора, искащи закрила, само четирима са получили бежански статут.

– И вие сте един от тях?
– Да, но имам гарантиран бежански статут само за тази година. След като тя изтече трябва да вземат решение дали той да се продължи или не. За останалите хора, за които ви казах, са построени центрове за задържане. 1000 от тях живеят в такъв лагер на едно много отдалечено, изолирано място, което е на пътя на ракетите от Газа и обратно. Това, че съм бил в такава ситуация не ми оставя друг избор освен да се боря за правата на хора, които са изпаднали или ще изпаднат в същото положение.

– Затова ли се присъединихте към лагера на Amnesty International в България?
– Да, за да науча повече, да разбера как мога да съм по-полезен.

– А семейството ви? Виждал ли сте ги откакто напуснахте дома си?
– Не, те са разпръснати между Камерун и Чад. Чувал съм ги, но не съм ги виждал откакто избягах. И те са бежанци. Всичко, което оставихме, е абсолютно унищожено. Селото, в което живеехме, е били разрушено до основи. Вече няма нищо там.

– Къде виждате бъдещето си? Какъв е шансът да се съберете със семейството си и да заживеете в спокойствие и сигурност?
– Не знам, защото сега трябва да се върна пак в Израел. Но мечтая за родината си, мечтая да се върна там жив и здрав.

– Възможно ли е след като сте избягал?
– Сега ситуацията в държавата ми е абсолютно извън контрол и за момента не мога дори да си помисля да се върна там.

– Остава ви единствено да чакате и да се надявате да продължат статута ви. Така ли?
– Да, надявам се да получа временна закрила до момента, в който ситуацията в Централната Африканска Република се нормализира и мога да се върна.

Свързани статии: Бежанецът – лице в лице , Йоргос Мутафис – по пътя на бежанците , Урок по хуманност

Коментари

коментари