Начало » Bookaholic. » За боледуването на хората и връзките в „Черно и сребърно”
снимка: издателство "Колибри"
снимка: издателство "Колибри"

За боледуването на хората и връзките в „Черно и сребърно”

Паоло Джордано разказва за привързаността между Чуждите

 

Хаджи
снимка: издателство "Колибри"
снимка: издателство „Колибри“

Превръщат ли се в наши майки и баби жените, които ни отглеждат – детегледачките, домашните прислужници, слугините? С този екзистенциален въпрос се заема Паоло Джордано в романа си „Черно и сребърно” и в своите 140 страници той дава красноречив отговор, продиктуван от емоции и спомени, които вълнуват и туптят в едно модерно италианско семейство. Книгата е част от каталога на изд. „Колибри”, превод на Вера Петрова.

В най-новия си роман „Черно и сребърно” Джордано успява

с малко да каже много

и същевременно да покаже чисто писателска градация пред всички тези, които проследяват творчеството му. Основната линия на сюжета е около домашната детегледачка Госпожа А., която се разболява от рак и напуска семейството, в което работи. Книгата не разглежда премеждията на старата болна жена, а премеждията, пред които се изправя семейството – западноевропейско, модерно. Кой ще пазарува, кой ще готви, кой ще гледа детето? Все несъществени въпроси, докато някой е на легло, повален от рак, но всеки с проблемите и болежките си – едни на тялото си, други на взаимоотношенията си.

Романът е озаглавен „Черно и сребърно”, тъй като авторът преценява по свой си начин в чии лимфни възли каква течност тече – в него: стресиран, умислен и несретен – черна; а в приятелката му: лъчезарна, позитивна и ведра – сребърна.

Паоло онагледява

взаимоотношенията между хората

независимо дали имат кръвна връзка, и доказва, че децата са най-добрият лакмус за проверка на искрени чувства и любов. Макар и незадълбочено, но философски, в книгата се разглеждат готовността на индивида да напусне този свят през целия му житейски път и внезапният шамар, който, без да пита, му удря Съдбата.

„Госпожа А., остави се да те измамят, смъртта се подигра с теб, а и болестта още преди нея. Трябва да се мисли за бъдещето, госпожо А., винаги! Все се хвалеше колко си мъдра, как всичко си научила от опит, но не се оказа много полезно, за съжаление. Краят не прощава, държи сметка дори за най-малката вина, за най-невинния пропуск.”

Паоло Джордано, роден 1982 г., е

доктор по теоретична физика

снимка: colibri.bg

Първият му роман – „Самотата на простите числа“, награда „Стрега” за 2008 г. (ИК „Колибри”, 2010), незабавно става международен бестселър. Преведен е в 40 страни и е филмиран от Саверио Костанцо. „Човешкото тяло” е вторият му роман, който утвърждава името му на забележителен европейски писател. Това е антивоенен роман, но и книга за вината, за другарството, за приятелството и любовта, за човека, поставен в екстремни условия, когото Джордано изследва с голяма чувствителност и с изключително майсторство.

Коментари

коментари