Начало » Лица » Велина, която обедини цял град
Velina

Велина, която обедини цял град

„Плевен показа, че може и сам!”, казва Велина след успеха на „Гласувайте за супата!” – инициатива, която събра хората като Хора

 

 

 

Последните дни на януари Плевен ще помни дълго. Плевен, защото целият град се обедини около каузата да сподели една трапеза. Възраст, професия, социален статус… Всичко това, с което сме свикнали да се самоопределяме и виждаме един-друг, нямаше значение. Друго бе важното! „Да се видим като хора! Кои сме ние?!… Като ХОРА!”, казва Велина.

Видяхме се миналия петък, вечерта. Тъкмо беше пристигнала от Плевен в София. След няколко дни трябваше да заминава за Франция. Там живее през последните 11 години.

„Запознай се със Сориз!”, ухилва се широко и посочва малкото кученце, което по-късно й признах, че ми прилича на гремлин. Митологичното същество, което свързвам, а навярно и вие, най-вече с филма от 1984 година „Гремлините”. „Често ми го казват!”, беше ми отговорила Велина, а тогава на трамвайната спирка, малко след площад „Македония”, се посмяхме на името на кучето й. „Като пиле с ориз, само, че без „пиле”! Сориз! На френски означава „черешката на тортата – смяхме се в хор.

Та, от площад „Македония”, Велина, която тътрузеше огромен куфар на колела, и аз, водейки Сориз и носейки клетката й за самолетния полет (Сориз е дама, да :) ), отидохме в една бирария на улица „Прага”. Не хапвахме супа, макар че дъждовното време предразполагаше. Избрахме си бира, различен вид – наименованията не помня, понеже бяха дълги, сложни за произнасяне, но пък вкусът беше супер :) ; хапвахме пържени картофки със сирене и си говорехме надълго и нашироко. Не само за „Гласувайте за супата”. Обсъждахме още как е съумяла да обедини цял Плевен около една кауза – институции, училища, бизнесмени…., както и историята на инициативата във Франция, историята на фестивалите, които организирала със свой приятел във Франция, историята на Велина… А дъждът кротко си потропваше по найлоновите стени, отделящи дървената ни маса от двора на заведението, и Сориз си спеше сладко, сгушена в якето на стопанката си. Специално за нея Велина го оформи като легло, което разположи на пейката до нея.

12743795_10207230931424364_2898928082385745713_n„Гласувайте за супата се случва във фестивален формат”, започва Велина, „С начало и край, в празнична форма, с културна програма, но всъщност не е фестивал, а интернационално движение за лична свобода и мир. Т.е. участието в „Гласувайте за супата” е поемане на лична инициатива в името на един свят, в който ще има повече мир и лична свобода между хората”.

Началото звучи малко помпозно и нереалистично, нали?! И аз така си помислих. Но сега си мисля, че първото ми впечатление е било грешно. Сигурна съм, че и вие така ще решите, когато прочетете историята на Велина. Когато я опознаете като целенасочения и борбен човек, който не просто се води от идеални цели, а умее да ги постига. Когато я видите като Човекът Велина.

И така. Започваме отначало. Велина е родена и израснала в Плевен. В един момент заминава във Франция. Там, в Гренобъл, завършва бакалавър „История на изкуствата”, а после в Авиньон – магистратура „Стратегия на културното развитие”. После се завръща в Гренобъл. А през цялото това време е работила с деца като социален, културен, туристически аниматор, така, че когато се връща в Гренобъл, започва паралелно да се занимава и с един алтернативен ресторант. Ето оттук вече, трябва да четете внимателно, защото за тези неща едва ли сте чували и едва ли има откъде другаде да научите! Благодарим ти, Велина! :)

Ресторант за бедни/богати, за звезди/работници

„В Гренобъл случайно попаднах на това алтернативно местенце, което държеше един мой  колега. Той беше създал алтернативен ресторант! Ресторантът се помещаваше в апартамент на първия етаж. Все едно влизаш в дома на някого, но същевременно това е ресторант – има и сцена, и бар, и маси, и кухня, и културна програма… Един човек се грижи за целия ресторант. Той е и домакин, и готвач, и барман, и артистичен директор. Там открих кулинарията”, разказва Велина.

Кулинарията се превръща в страст за нея. Не става въпрос просто за перфектното изпълнение на някоя рецепта. А за кулинарията като изкуство, което предразполага към виртуозно приготвяне на храната със свой специфичен, личен, отличителен и неповторим почерк. „Имаше кулинарно търсене – рецепти за ястия от различни континенти; подправки; работехме с местни доставчици, за да гарантираме качеството на продуктите… изпипвахме всичко до представянето на масата. А масите в този алтернативен ресторант  бяха с копринени черни покривки, а хората се хранеха в бял порцелан”, казва Велина.

"Гласувайте за супата!", Франция
„Гласувайте за супата!“, Франция

Ресторантът бързо набрал популярност в Гренобъл не само с разнообразното меню, в което можело да видиш ястие и за 2 евро, и за 15 евро. Заведението всъщност било социален експеримент. И влизайки вътре, не просто влизаш в поредния ресторант, за да хапнеш. А ставаш част от риалити. Само, че без камерите :). „Менюто, което включваше ястия на ниски и високи цени, позволяваше да смесиш хората; тези, които иначе няма къде другаде да се срещнат”, разяснява Велина. Те предпочитали алтернативния ресторант заради различната кухня, а и заради културната програма – концерти, изложби, афтър партита на музиканти…. И най-вече заради възможността да участват именно в този социален експеримент. „В този ресторант можеше да видиш на една маса завеждащ отдел „Култура” в общината и дядо Ахмет, работник в местния завод! Това ме убеди, че е възможно да събереш хора, които иначе няма как да се срещнат другаде! В този ресторант влизаш ти – Човекът, не със социалния си статус”, споделя Велина извода от работата си в алтернативния ресторант.  Тя започнала първо като помощник на въпросния неин приятел, който създал различното заведение. След месец той трябвало да пътува и решил да остави Велина да се грижи за заведението. „Когато затворихме ресторанта, за да отидем в публичното пространство, беше пълен непрекъснато. Вътре се събираха около 60 човека всяка вечер, по стълбите надолу хората чакаха на опашки… И ние го затворихме!”, казва Велина.

Затварят ресторанта, защото решават, че е време да обединят повече хора около каузата си, а за това ще им трябва доста по-голямо пространство. Преди да преминат към действие Велина и колегата й се отправят на тримесечно пътешествие с каравана из Франция. Това е време, което им било нужно за анализ на досегашната им дейност, а и да решат как да продължат. Първото, което правят след тази равносметка, е основаването на кулинарно ателие и лаборатория в Гренобъл. Там започва подготовката на менютата, а впоследствие и приготвянето им за фестивалите, които стартират. „Работехме там две години. Живеехме в каравани и на два хектара поля организирахме фестивали на палатки”, разказва Велина.

Междувременно тя и колегата й се прочули и с кулинарната си лаборатория. Започнали да получават поръчки за кетъринг за други фестивали, дори за сватби. За сватбите обаче имали условие. И то било да са смесени бракове, т.е. двойката да е от различен произход. Например, правихме кетъринг за сватбата на французин и рускиня. Менюто включваше ястия, типични и за Франция, и за Русия. И все пак всяко ястие, каквато е и същността на кулинарната ни лаборатория, макар и традиционно, имаше специфична добавка, която придаваше нов, уникален вкус. Всяко ястие беше измислено. По този начин въпреки че бяхме асоциация, а не професионални готвачи, вече си правехме име с тази кулинария”, казва Велина.

Първият фестивал

Всички фестивали, които са организирали досега, а и планират занапред, уточнява Велина, са били мултидисциплинарни. Защото преди всичко тя и колегата й са социални и културни работници. „Имаме чувствителност към изкуството и то към всичките му форми. Артистите имат визия в перспектива, в бъдещето, която убягва на повечето хора, но тази проекция е много ценна… На нея наблягаме, но и на основната ни цел, която е заложена във всичките ни фестивали – срещата между хората. Кухнята, концертите, изложбите – всичко е подчинено на тази кауза да срещаме хората като хора”, споделя Велина.

"Гласувайте за супата!" във Франция
„Гласувайте за супата!“, Франция

Добре, де, прекъсвам я, а как финансирахте всички тези събития?! Самофинансирахме се, отговори Велина. Естествено, следва нов уточняваш въпрос, на който тя отвърна, че осигуряването на средства за организацията на всичките им инициативи се случвало благодарение на взаимоотношенията, които с колегата й създавали в процеса на работа. „Примерно човекът, който ни принтираше плакати и флаерите, подкрепяше цялата ни дейност и ние му плащахме след приходите от фестивала. Те не са от вход, за да не „цедим” публиката, а от храната, която хората консумират на самото събитие”, споделя Велина. По същия начин работели с различните доставчици на хранителни продукти, напитки… Доставчикът на вино, например, им давал кутии с бутилки без да му плащат предварително. Заплащали му за консумираните от гостите бутилки след събитието, а тези, които хартисвали, му ги връщали. „За техниката за концертите, например, ни помогна една жена, която членува в синдикат към предприятие. Т.е. синдикатът ни предоставя за ползване техниката за събития с обществена ползва… Така, че всичко се случваше на базата на партньорства с хора, които разполагат с необходимите материали. Тези партньорства са базирани на истинското приятелство, което се доказва във времето, но и на сериозност, на отношение, на много неща. Защото нещата са добре обмислени. Не просто да направиш едно събитие. А защо го правиш?!”, казва Велина и дава нов пример. С колегата й организирали събитие, в което поканили готвачи да приготвят гастрономически ястия. Професионалните кулинари работели почти денонощно (защото всичко се правело на ръка) без хонорар, а ястията им гостите можели да опитат на изключително достъпни цени. „Защо го правеха?! Заради каузата – демократизиране на гастрономията, а и заради удоволствието. Защото преди всичко са ценители на кухнята”, казва Велина.

Поради същата причина артисти, творящи в различни сфери, правели общи изложби, които организирали заедно, а известни музиканти свирели пред почитателите си напълно безплатно на „отворена музикална сцена”, т.е. по поляни и площади. А след всяко събитие артистите – художници или музиканти, не си тръгвали, както обикновено се случва. Оставали. Смесвали се с публиката и споделяли момента с тях. „Защо?! Защото ние, а и артистите, си дадохме сметка, че имаме нужда от тези моменти. Музикантите, например, имат нужда просто да свирят, да импровизират, а не да следват стриктна програма – някакъв лист хартия… Заговорихме на артистичното в тях, а като артисти, те имат нужда от тези моменти на свобода – да се опознаят, да импровизират”, казва Велина.

Питам я как с колегата й са постигали това: Как са достигнали до артистичното у всеки творец и са заговорили на един език?! Отговаря ми, че при отправянето на покана за участие към всеки от тях – а повечето са наистина известни артисти, всичко започвало със споделянето на обяд или вечеря. Сядали край масата, опознавали се, а след събитието, което се превръщало в неповторимо преживяване – и за артиста, и за публиката, изборът да споделят момента накрая се случвал съвсем естествено. „Това решение идва спонтанно, когато си направил връзката с този човек; когато той се чувства удовлетворен, няма нужда му казваш: „Остани с нас!”, той просто остава… И това е много важно! Защото ти може да си виртуоз, но от човешка гледна точка с какво ще допринесеш?!”, казва Велина и допълва, че на същия принцип през 2012 година с колегата й стартират интернационалната инициатива „Гласувайте за супата”….

ВТОРА ЧАСТ…

Коментари

коментари