Начало » Твоята история » Идея за България
път към село

Идея за България

Това есе постави началото на вдъхновяващата инициатива „Приеми ме на село” – проектът, който върна интереса на младите хора към българското село, и доказа, че при желание и усилиe българските традиции, обичаи и култура могат и трябва да бъдат съхранени чрез идните поколения… въпреки всичко. Есето, което предизвика случването на „Приеми ме на село”, представяме днес в Ogledai.se. Запознайте се с Вероника Йосифова и нейните идеи за България.

 

Някои живеят със спомени за България от времето, когато са били деца. В съзнанието им се е запечатало усещането за време без тревоги, игри по цял ден и, както се пее в популярна песен, филии с пипер. Без значение каква е била реалността в това близко – далечно минало, то е запомнено по този начин от мнозина.

Други живеят без тези спомени – с минало и настояще, определяни като болезнен и дълготраен преход; време на промяна. За това и често те са възприемани като хората, които ще успеят да я завършат; тези, които ще изградят новия ред… Те притежават бъдещето.

Всъщност, независимо от личния житейски път, позиции и опит, независимо деца на кое време са, всички живеят със своите мечти за България. Изпълнени с носталгия, разочарование или кошмари от отминалото време, или пък гледащи го с любопитство, всички осъзнават, че пътят не е свършил и може би никога не свършва. Да гледаме напред е необходимо, защото реалността никога не е перфектна. И нашите мечти го доказват. Тези мечти са идеите как да направим утрешния ден по- добър…

Днес, например, свобода съществува, но като че ли пак не сме напълно свободни. Вероятно някои не са готови да бъдат свободни, а други не са открили как. Защото, макар свободата на всеки да започва отвътре, тя може да бъде подтисната и дори задушена от света край нас. Това е естествено – обществото и целият обществен строй са регулаторът, който може да влияе на човешката свобода, така че тя да не изчезне, но и да не се превърне в свободия. Това е труден и продължителен процес; една нелека задача, чието решение все още не сме открили. Свобода съществува, но парите имат прекалено голяма власт. Обзети сме от прагматизъм и сме забравили кои сме ние, какво е да си човек и кои са важните неща. Делникът превзема духа ни. За това са необходими нашите идеи и нашата вяра в тях. Не трябва да се приспособяваме или оцеляваме в света. Трябва да се борим за идеите си и да променяме света, за да бъде такъв какъвто трябва да е. Това е причината и аз да имам своите идеи за България.

Живеем в глобален свят. Той премахва много от съществувалите пред човека граници, разкрива неизчерпаеми възможности и създава впечатляващи конгломерати. Поради тази причина е невъзможно в него да не се повдигне въпросът какво отличава отделните нации, които го съставят – как те запазват своята самобитност и идентичност.

Всички знаем специфичните черти на нацията – общо минало, език, култура, традиции, цели и самосъзнание за принадлежност. От тук и изводът, че за да продължи да съществува, всяка нация трябва да съумее да съхрани своите бит и култура. За целта обаче, е необходима приемственост между поколенията.

Вероятно това обяснява защо в България младите хора все по-рядко познават своите корени. Често те са загубили връзка със селото и земята. В резултат струпването на населението в градовете, днес мнозина нямат роднини на село, които да им покажат и да ги научат на основните дейности в областта на земеделието и животновъдството – ключови отрасли на българската икономика. Същевременно, в селата са останали предимно възрастни хора. Те трудно успяват сами да се справят с ежедневните си задачи.

Предлагам, подобно на кампанията за приемни родители, да се създаде каузата „Приемни баба и дядо”. Концепцията е проста – възрастни хора от селата доброволно да приемат млади хора, които да живеят известно време при тях, да им помагат в отглеждането на добитъка и посевите и по този начин да придобиват познания и опит относно нашите традиции, бит и култура. А несъмнено именно българското село е тяхно въплъщение и техен пазител във времето на модерните технологии, общия език и общото бъдеще на човечеството. Селото съхранява обичаите, които трябва да опознаем, за да запазим идентичността си и да посрещаме предизвикателствата пред нас с гордост и самочувствие. Защото това, което нашият народ е градил с векове е богатство. Богатство от знания, но и богатство на духа. Последният ни шанс да осъзнаем това богатство си отива и ние сме длъжни да го пазим и ценим.

Идеята ми за „Приемни баба и дядо” по своята същност представлява обмяна на знания и труд. Но тя, разбира се, ще има и други ефекти като например насърчаване комуникацията между поколенията, интегриране на възрастното население от някои отдалечени села към „новия” свят и укрепване устоите на българската нация. За това и смятам, че каузата „Приемни баба и дядо” ще бъде атрактивна, полезна и приятна и за двете страни – участници в нея. Тя не изисква много средства и вероятно ще въздейства и върху прогресиращото с обезпокоителни темпове обезлюдаване на селата. Също така, кампанията ще помогне на мнозина млади хора да намерят своя път в живота, защото само здраво стъпил на своите корени човек може да се развива. Единствено по този начин той би могъл да е пълноценна част от света и да съумее да го обогати със своите идеи и култура. Благодарение на тези идеи и култура, цветната мозайка, която познаваме днес и която придава вълшебното очарование на новия глобален свят, ще продължи да съществува.

Разгръщайки темата за развитието и успеха, стигаме до друга екзистенциална проблематика – тази за ценностите и тяхната роля в живота. Тъй като няма как нито една държава, народ или нация да просперират без да се зачитат общочовешките ценности, то смятам, че е необходимо всички ние да гарантираме, че те ще седят в основата на нашия държавен строй. Че именно те ще бъдат използвани като модел и коректив. Че свободата, мирът, равенството и зачитането на човешкото достойнство няма да бъдат просто пожелания и дори утопия, подобно на платоновата държава, а неизменна реалност, наше битие.

Не парите, държавата или правото, а човекът седи най- високо. Те просто му служат.

           И изхождайки от това, че човек се чувства пълноценен, когато работи и че хората в неравностойно положение също имат правото да се чувстват пълноценни, намирам една идея за особено подходяща и интригуваща, а именно – идеята за изграждането на социални предприятия. Макар да не са моя идея, заставам на мнението, че те трябва да бъдат популяризирани и широко прилагани в България. Тези предприятия ще позволят на хората със специални нужди да бъдат граждани на своята държава не само в чуждите, но и в техните собствени очи; да бъдат полезни; да бъдат щастливи. Те вече няма да са бреме и няма да се чувстват непотребни, нежелани и отхвърлени. Ще са част от работния процес, сами ще създават и ще имат самочувствието на създатели. Това е същността на социалните предприятия – хора в неравностойно положение извършват определена дейност и получават съответно заплащане. Възможно е дори да се калкулират допълнителни средства от дейността на тези предприятия, които да бъдат вложени в социалната кауза. Невероятно е как на пръв поглед толкова малка и ограничена по своя обхват идея има такива мащабни последици за участниците в нея: подобряване жизненото им равнище, осигуряване на заетост, преодоляване на социалната изолация, и то по един финансово ефективен начин.

Такива предприятия в България съществуват, но те са крайно недостатъчни. Мисля, че тази идея трябва да се развива и нейното приложение в нашата държава да се разраства. Тя помага на хората със специални потребности, техните близки и цялото общество, правейки го по- здраво, устойчиво и хармонично. И не на последно място – социалната справедливост е мерило за нравствеността и ценностното развитие на всяко едно общество. Тя е фундамент, без който няма как то да съществува и да се развива, тъй като още създателят на теорията за гражданското общество, Хегел, го определя именно като „явление на морала”.

Като пример за реализация на идеята ще посоча една добра практика и това е вестник, носещ заглавието „Голямото издание”. Той се разпространява в 8 страни, списван е от професионални журналисти и се продава от бездомни хора. Освен намирането на работа и осигуряването на доходи на хора, останали на улицата, фондация използва средствата от продажби и реклама, за да помага на бездомници. Само във Великобритания предприятието оказва помощ на 2900 бездомни хора. Подобни идеи биха могли да се прилагат и в България. Нужда има, искренно вярвам, че и хора, които са готови да подкрепят развитието и усъвършенстването на обществения организъм, също има.

Убедена съм, че представените от мен идеи биха помогнали да направим утрешния ден по- добър. Да се развиваме и усъвършенстваме; да консолидираме обществото си, засилвайки връзките между отделните индивиди; да бъдем полезни на себе си и света; да бъдем удовлетворени от собствените си действия, носещи желаната промяна. Тази промяна няма да бъде далечен копнеж или недостижим блян, а избор, зависещ единствено от самите нас.

Светът се развива все по-бързо и наша отговорност е да сме в крачка с времето, в което живеем. За да може България да съществува, трябва да съществува и българската нация. Трябва гражданското общество да поеме своите функции. Трябват непрекъснати усилия и борба. Трябват и идеите за България на всеки един от нас.

 Свързани статии: Вероника, автор на проекта „ Приеми ме на село “  |  Проект „Приеми ме на село“

Коментари

коментари