Начало » И още нещо » Възрастният човек – машина на времето

Възрастният човек – машина на времето

Спомням си преди време, преди има няма 5-6 години. Някъде там в късното лято на моето тийнейджърство, четох една книга, която остана в сърцето ми и до днес. Името и е „Вино от глухарчета“ на така любимия за много хора Рей Бредбъри. Но тук не става въпрос за самата книга или автор, а за един специален момент в нея, който ме накара да осъзная и да погледна на възрастните около мен с други очи. В този въпросен момент децата в книгата откриха съществуващата вече машина на времето, която толкова хора стремглаво са се опитвали да сътворят, а тя още откакто човекът съществува, е била винаги до нас, а именно тя е всеки един възрастен човек.

42ad118f8f5f2e6ff360ff81b0df0c22

Осъзнавам как в забързаното ни ежедневие все по-рядко отделяме време на тези скъпи хора, на нашите баби и дядовци напримерили майка и баща, а защо не и на някой старец все още с ума си, самотно седящ на пейката в парка, който с радост би си поговорил с нас. Питаме ги как са, какво правят и винаги сякаш бързаме да се изнижем от мястото където са. Сякаш нещо ще ни стане, ако поседим малко повече от минута-две? Да, няма да ни се случи нищо и нищо няма да загубим, а напротив ще спечелим някоя друга история, която те с огромна радост биха ни разказали. Защото те именно това искат. Искат и търсят нашето внимание, но не за да ни досаждат, не! От тази мисъл смея да твърдя, че много ги боли. Те просто искат от нас да чуем онова, което имат да ни кажат с една едничка цел и тя е да ни научат на нещо. Колкото и да си мислим, че знаем и разбираме повече от тях, че те вече едва ли не са загубили ума си, се лъжем и то много. Замисляли ли сте се някога през колко много неща са преминали те. Например човек на 70-80 години. Толкова много години и всичките изпълнени с истории, мигове, моменти на вълнение и тъга, на щастие. Колко много събития са имали в живота си, промените, които са видели, развитието на света и начина, по който се е променил до наши дни. Те са преминали през всичко това и могат да ни върнат назад в миналото до такава точност, до която никой учебник, книга или филм не може да ни отведе. Тези хора, по чието лице като карта е изписано времето, през което са преминали, са най-добрия учебник, който седи до нас. Могат да ни отведат до далечни точки от времето на януари 1955 година например, а дори и по-назад, преразказвайки историята на своите възрастни, които са имали в живота си. Колко забавно, нали? Да надникнеш в така далечното минало и да се потопиш в него, сякаш се случва сега. Колко скъпи са възрастните, които с досада отбягваме. Колко много неща имат да ни кажат и на колко работи имат да ни научат. Влажните им дълбоки очи крият мъдростта, с която са се сдобили за толкова години живот и те искат да ни я предадат.

woman-1031000_1920

В старостта няма нищо досадно и извадено от нафталина. В нея няма нищо страшно, което да се стремим да избегнем. Ние също вървим към нея с всеки изминал ден, с всеки един момент, с всяка случка, която е готова да се превърне в историята, която ще се складира в резервоара на машината, в която се превръщаме бавно и постепенно, готова да качи младото поколение на борда си и да го отведе в света на миналото.

Следващият път, когато баба или дядо ти каже: „Ела да те видя, да си поговорим…“, не си тръгвай с оправданието, че бързаш или имаш спешна работа, недей… от това само ще ги заболи. Техният свят и без това вече е самотен с цялото бреме на своето минало. За това се спри и им дай едничката радост да се качиш на машината на времето, в която са се превърнали!

Автор: Николина Кокалова

Коментари

коментари