Начало » Начало » В Индия съм! Ще медитирам с 3,5 млн. души! И ти си поканен!
Тази година на фестивала се очакват 3,5 млн. души
Тази година на фестивала се очакват 3,5 млн. души

В Индия съм! Ще медитирам с 3,5 млн. души! И ти си поканен!

 

3От няколко дни съм в Индия, за да помагам за организацията на фестивала по случай 35-годишнината на „Изкуството да живееш“. На грандиозното събитие, което ще се състои в Делхи на 11,12 и 13 март, ще присъстват хора от 155 държави, в които „Изкуството да живееш“ има дейност. Амбицията ни обаче стига по-далеч. Работим за привличането на хора от всички краища на света, всички култури и религии, а целта е просто да сме заедно в името на мира и хармонията, да празнуваме, да се радваме на живота.

Засега предварителните очаквания са в Делхи, където в момента се строи сцена с размерите на 6 футболни игрища, да се съберат повече от 3,5 млн. души. Всяка страна, участваща във фестивала, ще има представяне на сцената. България също!

Ние ще се представим, разбира се, с български хора. Ще е много интересно и вълнуващо, тъй като на сцената ще бъдат професионалисти, но и ние ще участваме :). Искахме да поканим и гайдари, но трябваше да преосмислим идеята си, когато ни казаха, че сцената ще е с размера на 6 футболни игрища. В едната част ще бъдат хората, които ще свирят на различни инструменти, а в другата – тези, които ще танцуват. И естествено, няма как камерата да обхване всички наведнъж, тъй като сцената е огромна, истински архитектурен шедьовър. Естествено, читателите на Ogledai.se първи ще видят българското представяне на фестивала :). А дотогава ще ви разказвам и показвам ритъма, с който тече животът в Индия, и разбира се, как минават дните ми тук.

Медитацията

Това е нещото, за което най-много си заслужава да дойдете на фестивала. Когато човек медитира, медитира не само за себе си, но и за всички около него. Защото когато е в състояние, в което умът му е положителен, тих, няма мисли, просто е застинал в блажено щастие и медитира няколко минути, изпраща положителна вибрация и енергия към всички около него, най-вече към обкръжението му. Той просто излъчва този позитивизъм. А когато повече хора се съберат и медитират, енергията се увеличава автоматично. Представете си 3,5 млн. души да медитират – колко мощна положителна енергия е това!

Медитацията на фестивала ще се проведе и в трите дни. Така всеки, който няма възможност да присъства и в трите дни, ще може да се включи поне в една от медитациите.

Моята задача

В момента съм в Бангладор, в офиса на „Изкуството да живееш“ за Европа. В това бюро съм с Милена, която също е българка, и с Луиза от Германия. Заедно работим за разпространяването на информацията за фестивала. Цялата тази информация трябва да се преведе, да се изпрати в различните страни, да попадне в техните медии. Така, че пишем мейли към различните центрове на „Изкуството да живееш“ по света. Работим и по достигането до хора, които не са част от „Изкуството да живееш“, а просто се интересуват от Индия и биха могли да съобразят пътуването си с фестивала. Затова поддържаме връзка и с туристически агенции, и медии.

Приключенията ми в Индия

За пети път съм в Индия. Не беше задължително да съм тук, но много ми се искаше :). Освен това смятам, че индийците имат нужда от европейска подкрепа, тъй като ние сме много по-организирани и систематизирани в работата. А те са малко по-хаотични, лежерни. Когато дойдох, много се изненадах, че не са всички под пара. Като цяло индийците са много спокойни. За тях фестивалът ще се случи така или иначе, което си е вярно. Но от моя гледна точка човек трябва да даде 100% от себе си, за да постигне максимума на очаквания резултат, в случая – да достигне до максимално много хора. Защото дали ще стигнеш до 2 млн. души или 5-10 млн. души – има голямо значение.

А индийците са сууууупер спокойни :). Това, което можеш да научиш от тях е, че Вселената, Господ или природата ще се погрижи за теб. Те не полагат някакви трескави усилия. Не са като нас. Аз, например, когато имам идея, започвам да мисля с кого да се свържа, кое как да направя и т.н., така, че да постигна целта си. Докато индийците го дават по-спокойно. Те просто живеят на вяра. Знаете ли, например, че те масово нямат брави на входните врати на домовете си?! Техните врати не са като нашите. Тънки, дървени врати, които просто дръпваш, слагаш едно резенце, едно катинарче и това е! :)

Индийците

Масово хората в Индия живеят много бедно. Наистина бедно! Повечето са облечени със стари, дори малко мърляви дрехи, живеят по 10 човека в една къщичка, но пък са щастливи. Когато минавам през тези квартали, понякога се замислям: „Ами ако аз бях тук и живеех така?!“.

Те са много скромни. Благодарни са и за малкото, което имат. Къщичките им са малки, схлупени, но всеки ден метат пред тях. А когато има някакъв празник, си ги украсяват с цветя и си рисуват някакви шарени неща с боички.

5249653909_dff4f3080e_o

Кравите са благословия

Слонове по улиците няма, но пък има крави. Много крави! Те са свободни. Като уличните кучета в България. Така си живеят тук. Често, пътувайки с кола, можеш да се натъкнеш на крава, която се излежава насред пътя. Това е обичайна гледка. Както сигурно знаете, кравите в Индия се смятат за свещени. И ще ви обясня защо! Тук се твърди, че когато докоснеш, погалиш крава, тя преобразува негативната ти енергия в положителна. Затова казват, че всяко семейство трябва да има по една крава. Смята се за благословия да имаш крава. И си ги гледат, както ние си гледаме кучета. И все пак често можеш да видиш крави по улиците без стопанин.

7401216412_d713bc2bc8_o

Тук се смята, че когато има крава в семейството, тя поема лошото, което трябва да се случи в дома. Вярва се, че ако кравата се разболее или умре, значи нещо ужасно е щяло да се случи на семейството. Тя попива негативната енергия, поема бремето и така чисти кармата. Затова хората много ги почитат.

Тези, които ги отглеждат, естествено не ги ядат. Просто ползват млякото и си правят сирене, масло. По принцип масово индийците са вегетарианци. Тези, които ядат месо, са доста богати или са живели в чужбина. И все пак те не ядат месо от крава.16402593021_1c9e4552bb_o

Както можете да се досетите, има доста маймуни. Големи далавераджийки са :)! Катo те видят, че ядеш нещо, скачат от дървото и искат да ти го вземат. Маймуните в Бангладор не посягат да ти откраднат храната. Просто стоят, гледат те гладно и чакат да им дадеш бананче или каквото имаш :).

Вечерите

Почти всяка вечер аз и момичета, с които работя, се събираме с останалата част от екипа на „Изкуството да живееш“ тук. Хапваме, разговаряме. На тези срещи винаги присъства някой възрастен индиец, който споделя опита си, знанията си. Разговорите са много интересни и винаги научаваш нещо ново.

В Индия има много възрастни хора, които дълго време се занимават с медитация, ходят в Хималаите, за да се усамотят, или пък отдават живота си на безбрачие. И все пак не всеки от тях е копие на духовния учител от филма „Яж, моли се и обичай“, например. Поне за мен. Не мога да кажа, че тези, които съм срещала, ми оказват такова голямо влияние, както Шри Шри Рави Шанкар – основателят на „Изкуството да живееш“. Той обича всички хора по равен начин, служи на човечеството, отдал се е на мисията да ни помага да живеем в мир и хармония. С такова чувство остава човек, когато го срещне.

Art of Living / Защо имаме нужда от център за щастие?

Как промених живота си с йога?!

3 от любимите ми ЙОГА упражнения

Училище за мечтатели в Индия

13 стъпки към твоята по-добра версия

Коментари

коментари