Начало » Личностно развитие » В търсене на истинското АЗ. А то съществува ли?

В търсене на истинското АЗ. А то съществува ли?

Ние, човеците, като вид винаги сме били любопитни към себе си (е, колко пък винаги…, но със сигурност от много отдавна, та да ни се струва „винаги“). Обичаме да четем за себе си, да си правим разни тестове – какъв тип човек съм, какъв е стилът ми на учене, на работа, на мотивация… Четем хороскопа си (понякога), знаем кой знак сме от китайския хороскоп… Познаваме хюман дизайн профила си… Малко по-научния подход: предлага тестове като Майерс-Бригс, например. Е, какво е това? Опит да опознаем истинското си аз – да опознаем себе си. Начин да се профилираме и да можем да кажем „аз съм еди-какъв си тип човек“.

Чува ли ли сте израза „Той/тя не е истинска“? Впускали ли сте се в търсене на истинското си аз, сякаш текущото ви аз не е истинско? Казвали ли сте си някога „Искам да открия себе си“? Аз лично да – винаги ме е вълнувала идеята за „автентичността“ ми. Сякаш ние имаме някаква есенция, някакво есенциално Аз, нещо дълбоко, ценно, скрито, което е нашето Истинско Аз. Сякаш имаме едно ядро, което е трудно достижимо и сякаш ние сме много повече от това, което сме. Сякаш освен тяло, мисли, емоции, стремежи, вярвания, ценности, има нещо повече и се впускаме в екзистенциални търсения на ето тази дълбока вътрешна есенция, на истинското си Аз.

Ако си позволим да изразим това с някаква схема, без да претендирам за точност, а просто за прегледност, то би било нещо като това:

az

Т.е. ние имаме едно есенциално ядро, носещо дълбок смисъл и към това ядро имаме нашите мисли, емоции, търсения, желания, тяло…

Е, както е модерно да се казва, искам да предизвикам тази идея :) (I want to challenge this idea). Ами ако няма такова „истинско аз“? Не ме разбирайте грешно. Вярвам, че ако има нещо истинско, то това съм аз. Но какво ако не съществува такова есенциално истинско вътрешно Аз? И ако няма такова истинско есенциално Аз, то какво ме прави АЗ?

Не мога да отрека всичките си части, осезаеми или не – тяло, мисли, желания, стремежи, вярвания… и бих добавила спомени, познание, личния ми наратив (личната история, която имаме за себе си, която поддържаме, изграждаме…)… Но ако е просто това – части!? Всичко познато във вселената е съставено от части. Водата е кислород и водород, свързани по определен начин – това са нейните части и няма някакъв дълбок смисъл, ядро или същност, която да я прави вода и към тази същност да са прикачени водород и кислород. Друг пример: часовникът – той има циферблат, стрелки, механизъм… и няма друга дълбока същност, просто части. И това, че е просто части не го прави по-малко истински и съществуващ. Защо с нас да не е същото?

И кое тогава ни прави Аз? Много ми е приятна идеята да мисля за себе си като за съвкупност от части, като всяка е свързана със всяка и това, което ме прави Аз е процес. Харесвам да мисля за себе си като за връзка и процес. Не като нещо, което да търся, а като за нещо, което да изграждам, да променям, да развивам. И каква тогава би била схемата? Аз си го представям ето така:

az2

Като всяка една връзка е двупосочна.

И какъв беше смисълът на това упражнение? Като тестваме различни парадигми развиваме мисленето си, дава ни друг поглед, излизаме от кутията, наслаждаваме се на свободата да приемаме и други обяснения, да виждаме и други обяснения, да намираме и други смисли.

Помислете и колко е освобождаващо да мислиш за себе си като за процес и да мислиш за себе си като за съвкупност от взаимовръзки. Това дава и усещането, че имаш свобода да променяш и да управляваш този процес, да го развиваш в много по-голяма степен, спрямо мисленето за себе си като нещо, което да търсиш и да откриеш.

Този начин на мислене за себе си дава и фокус върху процеса, но и върху връзката – това е много ключово, защото промяната в този процес минава през промяната на връзките или създаването на нови връзки. И всичко е свързано, въпросът е да го съзнаваме. Като пример мога да дам това, че начина ни на мислене, определя какъв спомен ще запазим от едно преживяване; а формираният опит влияе на вземане на решение следващият път; а вземането на решение е свързано с нашите вярвания и ценности… Толкова много лостове за промяна и кой държи рула?!

И не на последно място, мислейки за себе си по този начин – просто една съвкупност от части ни кара да не се вземаме чак толкова насериозно, а и в същността си не сме чак толкова различни. Това ни кара да се освободим от леката надменност на развиващите се хора. Понякога е добре леко да се приземим и да приемем, че можем да научим нещо ново и да се освободим от усещането, че сме нещо много повече от останалите хора. Това е много свързващо усещане.

Автор: Мая Владимирова | Марков колеж

снимка: личен архив

Мая Владимирова по образование е инженер по електроника. След натрупания опит в IT сферата, като data-reporting and business intelligence, web design, front-end development, тя се обръща към сферата на личностното развитие.
В момента се развива в сферата на психологията и когнитивната наука, както и приложението им в сферата на дигиталния маркетинг. В момента е и част от екипа на Марков колеж. Писането ѝ доставя удоволствие и удовлетворение, поради което се изявява и като copy-writer.

 

Коментари

коментари