Начало » Вдъхновяващо » Галахад Кларк, Vivobarefoot: Не повярваха в мен или в концепцията. Така че аз казах: Ма*ната му! Ще го направя сам! :)
clark

Галахад Кларк, Vivobarefoot: Не повярваха в мен или в концепцията. Така че аз казах: Ма*ната му! Ще го направя сам! :)

„Ако плуваш, но останеш близо до брега, винаги можеш да се върнеш на този бряг. Но ако продължиш направо към вътрешността, тогава трябва да плуваш. Нямаш друг избор :)” – Галахад Кларк

 

 

Галахад Кларк е от семейството Clarks – една от водещите марки обувки в света. Той обаче не работи в семейния бизнес. Галахад Кларк има собствена компания – Vivobarefoot, която светкавично се налага на световния пазар с революционната си технология, по която се изработват обувките на марката. За това, както и за началото на своя път като предприемач, Галахад Кларк разказва пред Ogledai.se.

Срещаме се минути след като Галахад Кларк участва в дискусия на форума CEED за границите в бизнеса.

 

clark new– Темата, в която се включихте на конференцията CEED, бе за границите в бизнеса. Чудех се кои са вашите лични граници, които е трябвало да преодолеете, за да успеете?

– Хм-м :), това е добър въпрос. Е, мисля, че страхът е очевидно вид… Страхът от провал е граница.

– Да, за всеки, но как го преодоляхте?

– Просто го правиш. Навлизаш надълбоко :). Както ако плуваш, но останеш близо до брега, винаги можеш да се върнеш на този бряг. Но ако продължиш направо към вътрешността, тогава трябва да плуваш. Нямаш друг избор :). Ако си ангажиран с това, просто трябва да го направиш.

– Вие сте Кларк и не мога да не ви попитам защо избрахте да стартирате своя компания, вместо да градите кариера във вече утвърдена такава, каквото е тази на семейството ви?

– Бизнесът на семейство Кларк е основан през 1825 година и въпреки че е семеен бизнес, има над хиляда членове на семейството, притежаващи бизнеса. Компанията е с външно управление повече от 20 години, така, че управлението на бизнеса има малко общо със семейството. Всъщност аз опитах да работя, да си сътруднича с Clarks по концепция за нов тип обувки, защото си мислех, че ще бъде добре за тях, но те ме отхвърлиха.

– Защо?

– Не повярваха в мен или в концепцията. Така че аз казах: Ма*ната му! Ще го направя сам! :)

– Било е риск.

– Това е истината. :)

– И как започнахте? От разговор с приятеля ви – тенисистът Тим Бренън…

– Да, точно. Той е приятел от детството ми. Дойде при мен с идея, с неговото изобретение и просто започнахме.

– А когато превърнахте компанията си в успешна, какво казаха тези от Clarks, които ви отхвърлиха?

– Е, всичко е относително. Защото моята компания е само 20 млн. долара, а семейната компания е 2 милиарда долара.

:) И все пак е голям успех!

– Да, но те не го виждат като голям успех. Все още моят бизнес е малък в сравнение с техния. Може би след 5 години ще обърнат повече внимание. :)

–  Нека поговорим за vivobarefoot. Запознах се с концепцията на марката ви и се натъкнах на нещо интересно. Разработването на обувките се базира на т. нар. „проприоцепция” – усещането на нашето тяло за неготовата собствена позиция. Какво всъщност означава това?

– Да, означава усещането на нашето тяло в пространството. Твоите крака са като ръцете ти – има много нервни окончания. Така че ако нарисувам човек (започва да рисува човече с много големи длани и ходила – б.а.) пропорционално на това колко нервни окончания има, ще има голяма уста, малко тяло, големи пръсти, големи ходила.
Голяма част от мозъка ви е програмирана да получава информация от стъпалата ви – за движенията, за положението на органите. Проприоцепцията в основата си е възможността тялото да разчита вътрешни за самото тяло стимули и сигнали. Ще ви дам пример. Ако ви закрия очите и ви помоля да излезе през вратата, вероятно ще го направите. Ако ви сложа нещо в ушите и ви завъртя, за да загубите равновесие, ще се поколебаете, но все пак вероятно ще го направите. Но ако сложа някакво обезболяващо вещество в краката ви, така че да не ги усещате, и ви помоля да излезе през вратата, ще паднете. Така че трябва да използваме краката си, според „дизайна“ им, защото няма по-добри обувки от краката ви.

clarks new new

– На конференцията споменахте колко е важна връзката с природата…

– Да, ако обикаляте града с подплатени обувки, частта от мозъка ви, която трябва да получава информация от краката ви, буквално един вид умира, защото се разхождате наоколо в бетонен свят с подобен тип обувки и губите тази витална връзка между краката ви и естествения свят, природата. Не само удоволствието от ходенето. Движението е есенцията на живота, движението в природата, връзката с природата е в същността на човека.
Вярвам, че колкото повече хора истински са свързани помежду си и с естествения свят, толкова по-добри решения ще взимат в живота. Тази връзка ще повиши нашето съзнание, че трябва да спасим света.

– Ако трябва да кажете като формула своята рецепта за успех…

– Провалял съм се много. Когато съм се провалял, е било почти винаги около изпълнението… Имам предвид, че има много лоши идеи, които можете да превърнете в успешен бизнес. Много лоши продукти, нездравословни продукти. Така че винаги опира до изпълнението, за съжаление. Далеч по-лесно мога да се справя само с добрите, здравословни неща в успешния бизнес, но за съжаление светът не е такъв. Аз обаче оставам мотивиран, защото вярвам в това, което правим.
Поддържам интереса си, защото правим много различни проекти, работим по носими технологии (познати още като wearables – б.а.), работим с различни племена, които сами си правят обувките, по целия свят – Калахари, Намибия, Лапландия, Индия.

Аз съм антрополог по образование и обувките са добър показател за човешката природа, защото казват много за човека. Очевидно и за различната култура – различни части на света имат различни решения за обувките. Така че интересът ми никога не може да се изчерпи. Харесвам комбинацията – модерната технология с древната мъдрост. Това е неизчерпващо се вдъхновение – да опитвам да върна природата в света.

– Това е вашата мечта за бъдещето?

– Да, да се върнем към майката природа :). Не се е**вайте с майката природата! Майката природа е шефът! :) Бих искал да споделя с вас една изумителна мисъл. Ще ви я прочета и искам да ми кажете кога според вас е била написана.

„Механиката, химията и физиката са прогресирали много по-бързо в сравнение с физиологията, психологията и социологията” – т.е. науката се развива много по-бързо от разбирането за тялото, ума ни и обществото – как работи тялото ни, как работи мозъкът и как човешките отношения „работят”. Все още сме много зле в човешките отношения :).

„Човекът е овладял материалния свят преди да опознае себе си. Това модерно общество е било изградено на случаен принцип в зависимост от възможността на научните открития и капризите на идеологиите, без значение от законите на нашите тела и души. Ние сме на жертви на катастрофална илюзия – илюзията за  способността ни да се еманципираме от естествените закони. Забравили сме, че природата никога не прощава”. Е, познайте, кога е писано?!

– Не мога, наистина.

– 1935 година от нобеловия лауреат Алексис Карел в неговата невероятна книга „Човекът, непознатият”. Има много места като това (София Тех Парк – б.а.), които са изпълнени с технологии, софтуер – всеки говори само за това. И всички се опитват да създадат нови технологии, да стигнат до иновации, но много малко е свързано с…

– С връзката между човекът и човека, човекът и природата.

– Да :)

Коментари

коментари