Начало » Лица » Гергана, която покори „Гласът на Фландрия”:
снимка: facebook/Gergana Velikova - The Voice van Vlaanderen
снимка: facebook/Gergana Velikova - The Voice van Vlaanderen

Гергана, която покори „Гласът на Фландрия”:

Ако имам възможност да изпея българска песен на тази сцена, сигурно бих плакала по време на цялото изпълнение!

 

Гергана Великова впечатли „Гласът на Фландрия” в Белгия още на кастингите „на тъмно” и бе избрана да продължи в надпреварата за наистина примамливата награда – договор за записи и парична награда от 25 000 евро. Представянето й може да следите във фейсбук: facebook/Gergana Velikova – The Voice van Vlaanderen.

Гергана е от Добрич и пее от дете. Няма как да е иначе, защото родителите й – Красимир и Галина Великови са музиканти. Гергана има сестра-близначка Силвана, която също пее. Брат им Владимир е единственият, който не е избрал музиката като начин на живот. Майка й Галина Великова е бивша солистка на ансамбъл „Добруджа”. Гергана и сестра й Силвана са сред възпитаничките на Божана Байчева в Студио за поп-рок певци „Сарандев” към Младежки дом –Добрич. Сестрите са носителки на престижни награди от български и международни конкурси. 

Гергана е бивша възпитаничка на ФСГ „Васил Левски” в Добрич. Има записан албум с варненската група „Лот Лориен”. С „Циганска песен” групата спечели наградата на публиката във фестивала за поп и рок музика „София-2012”, а песента „Без надпис” беше сред номинираните в „Златна пролет” – конкурса за българска поп и рок песен, организиран ежегодно от БНР. „Без надпис” стигна до финала и спечели наградата на публиката.

В Белгия Гергана, сестра й Силвана, с която са близначки, и майка им създават трио „Плетеница” и вече имат редица концерти в Гент, като в репертоара им са включени разработки на Костадин Бураджиев,Филип Кутев и Петър Льондев.

Как реагира белгийската публика на българските народни песни, как се чувства след светкавичния успех още със стъпването си на сцената на „Гласът на Фландрия”, защо избра за ментор Koen Wauters и какво очаква оттук нататък, Гергана разказва пред Ogledia.se…

 ***

 

– Безспорно впечатлихте журито на „Гласът на Фландрия” в Белгия. Очаквахте ли такъв успех още при първото си появяване на тази сцена?

– Определено не мога да кажа, че съм очаквала такъв успех и толкова позитивни реакции, защото самото ми записване за участие беше много спонтанно. Коментарите на журито бяха много топли и мотивиращи! А хилядите съобщения, които получих след това от познати и непознати, ме разплакваха и вълнуваха толкова много!

Помолихме Гергана да ни преведе част от суперлативите, които чу за себе си от журито:

Кун: Хей, Гергана, аз разпознавам една добра певица, ако я чуя, и точно това чух току-що. Би било много готино, ако можем да работим заедно. Наистина много готино.

Наталия: Да. Аз всъщност бях завладяна още от самото начало, но ми се искаше да чуя още мъничко. Но от момента, в който започна да пееш „I love you”, си казах: „Уааауууу”.

Бент Ван Лой: Аз също бях грабнат от това, което ни поднесе, но в началото си помислих: „Уухх, Ейми Уайнхаус?! Кой има смелостта да направи това? ТУК!” Ти го направи и се замислих за нещо друго: „Как мога да допринеса за тази добра певица, с какво мога аз да й помогна?!”. И тогава се обърнаха другите. Барт Петерс: Гергана, аз чух удивителна певица, която е вече в много добри ръце! Трябва обаче да избереш в чии добри ръце да отидеш

снимка: facebook/Gergana Velikova - The Voice van Vlaanderen
снимка: facebook/Gergana Velikova – The Voice van Vlaanderen

– Защо избрахте песен на Ейми Уайнхаус и какви емоции ви владееха по време на представянето ви?

Ейми винаги ме е вдъхновявала с творчеството си и може би това допринесе за избора ми. Мисля, че тя винаги трябва да остане в сърцата ни, защото е дала на този свят прекрасни творения! Със сигурност начинът, по който изпълних песента, е доста далеч от оригинала, но така виждам песента през моята призма.

– А защо предпочетохте да бъде част от отбора на Кун Уолтърс?

– Всъщност, когато пристигнах тук, както всеки отдаден на музиката човек, направих малко проучване (за мен си) каква музика се ражда в тази страна, какви са вкусовете на хората и т.н. Първото нещо, на което се натъкнах, беше група Клузо с фронтмен Кун Уолтърс. Мъж с прекрасен тембър, харизма и страхотни музиканти зад гърба си. След това се наслаждавах на творчеството на останалите, но като че ли първото, което е останало в съзнанието ми, помогна за избора, когато тези прекрасни хора стояха пред мен!

– Бихте ли ни разказали повече за негокато артист, а и като човек? Сигурно вече имате впечатления от съвместната си работа.

– Белгийските звезди са много натурални хора! Моите впечатления от Кун са точно такива. Той приема всеки един свой „избраник” за приятел и човек, който е вече някой, а не човек, на който му предстои да стане някой! Сигурна съм, че ще прекараме страхотно време заедно, както и с останалата част от отбора. Горда съм, че избрах отбора на Кун!

– Оспорвана ли е конкуренцията в шоуто?

– Белгия е извор на таланти, а „Гласът” ги е събрал на едно място! Конкуренцията е наистина огромна!

– Каква е наградата за победителя в шоуто и какво бихте направили, ако я спечелите?

– Наградите са наистина примамливи. Договор с една от най-големите звукозаписни компании и не малката сума от 25 000 евро. Но аз нямам надеждата и като че ли желанието да стигна до тях. Мисля, че победителят трябва да е белгиец и има доста участници, които го заслужават. Аз имам честта да познавам страхотни, талантливи, амбицирани, млади хора, с които споделяме обща страст – музиката. Това ми е напълно достатъчно. А от там… Каквото стане! Изключително емоционална съм последните дни от коментарите и хилядите съобщения от познати и непознати, които получих. Не спирам да се усмихвам и да се чувствам щастлива. (б.а. – Извън интервюто Гергана допълва, че не е сигурна за наградата. Прочела за нея в някаква статия, но всъщност не знае с точност дали наистина е такава).

снимка: facebook/Gergana Velikova - The Voice van Vlaanderen
снимка: facebook/Gergana Velikova – The Voice van Vlaanderen

– От информацията, която достигна до България, живеете в Гент със семейството си. С майка си и сестра си имате трио, което изпълнява народна музика, най-вече акапелно. Така ли е и защо решихте да участвате солово в надпреварата?

– Да, аз съвсем скоро навърших 22 години. От две години живея със семейството си в Гент. Майка ми винаги е мечтаела да пее на една сцена с двете си дъщери, но ние винаги сме били далеч едни от други. Те заминаха доста отдавна, за да ни подарят едно светло бъдеще. Един ден грабнахме партитурата на една песен и решихме да опитаме. Прозвуча вълшебно! Толкова добре се познаваме, че дори с един поглед се разбирахме! Работихме изключително бързо по дадена песен и в един момент се оказа, че ние разполагаме със страхотна програма. Имаше огромен и интерес от страна на тукашните, защото обичат нашия фолклор и традиции! Той е толкова въздействащ и невероятен! Спомням си как на един от последните ни концерти, изпълнявахме „Лале ли си, зюмбюл ли си” по разработката на Костадин Бураджиев, зад нас на подиума стоеше огромен екран, на който се прожектираха разкошни кадри от милата ни родина, и когато песента свърши, публиката беше безмълвна… имаше хора, които ни гледаха с възхищение и сълзи на очите. Магията на българската песен… Те не разбираха какво се пее в песента, но тя им въздействаше магично!

 

Едно от най-интересните ми преживявания в Белгия, беше проект с едни колеги-македонци! Те са едни от най-големите ромски звезди, удивителни музиканти и ужасно талантливи млади хора. Записахме две песни. В едната от тях пея с Енчо Расимов, а в другата с RnB изпълнителя Шекил. И двете песни пожънаха голям успех и най- интересното е, че в тях аз пея на ромски!! Беше страхотно преживяване и страшно много се радвам,че имах честта да работя с тях!

– Смятате ли в някой от кръговете на „Гласът на Фландрия” да се представите и с българска народна песен?

– На мен най-много ми липсва да пея на български, като изключим участията с триото. В шоуто не чух почти никой да пее на родния си език, който е също красив като нашия. Като че ли я няма тази традиция да презентират песните, създадени на майчин език. На мен това много ми липсва и само при мисълта, че ако имам възможност, бих изпяла песен на Лили Иванова, например, или на Васил Найденов, Георги Христов или друг български изпълнител, настръхвам цялата. Сигурно бих плакала през цялото изпълнение, само от факта, че отново пея на български на сцена! Толкова емоционален човек съм!

Би ми било трудно да изпея народна песен. Защото единственият ми опит е само с триото. Майка ми е най-големият ми идол и за мен тя е една от най-добрите певици, щом става въпрос за народна музика и може би от страх не съм се научила да пея като нея.. Наистина нямам обяснение защо досега не съм пяла народно. Обещавам да поправя тази своя грешка при първа възможност!

Имате предвид да представиш народна песен в шоуто ли?

– Не, не, да се науча да пея този стил.

– Е, не, не ви вярвам! Имате толкова много награди, а и концерти в Белгия, на които представяте с майка си и сестра си българската народна музика!

– Да, в България пеех в много конкурси и последните години получих най-големите си отличия. :)

– Само брат ви не се занимава с музика…

– Брат ми е 3 години по-голям от нас. Той е единственият в семейството, който не избра музиката като хоби, но е много музикален и умее да я цени! Баща ми е завършил музикалното училище в Котел с профил „Гайда и кавал”.

– Учите и работите в Белгия. Бихте ли споделили повече за това?

– Белгия избрах, заради родителите си. Те заминаха заради нас и отдадоха целия си живот на нас. Ние да сме добре. Аз знаех за заминаването си още преди да завърша, но нямах никакви очаквания за страната и средата, в която ми се налагаше да започна живота си от начало. Може би звучи доста силно, но наистина се чувствах като малко детенце, което тепърва проговаря (при научаването на този труден, рядък език) и тепърва ще среща новости. Заминаването и всичко, през което минах, ме направиха много силна, позитивно мислеща и устремена напред към новостите, които съдбата ще ми поднесе! Уча и работя тук. Записах „История на изкуствата” в университета в Гент. Справям се добре, но като че ли сърцето ме дърпа към музиката и взех окончателно решение да направя друго. Предстои ми изпит в Кралската Консерватория в Гент и се надявам догодина да бъда студентка „Поп-пеене” точно там!

– Стискаме ви палци. Желаем ви да се убедите каква е наградата в „Гласът на Фландрия” на финала!

– Благодаря! :)

Коментари

коментари