Начало » Начало » Героите дебнат отвсякъде…
снимка: why kei, unsplash.com
снимка: why kei, unsplash.com

Героите дебнат отвсякъде…

Историята, която върна вярата ми, че добрите хора са повече и по-силни от лошите

 

 

Днес се случи нещо ужасно! Един човек блъсна с джипа си тримесечен самоед на пешеходна пътека и не спря. Дори не намали! Продължи, като че нищо не се е случило… Но тази история не е за него! Той няма значение! Той

отлетя с джипа си и с това изчезна

и от мислите ни, защото минути след него: няколко коли спряха, за да преминем – аз с моето куче и ужасената стопанка на малкия самоед, който пищеше на пешеходната пътека; една контрольорка от градския транспорт притича, за да попита с какво да помогне, когато вече всички се озовахме на тротоара, а самоедчето продължаваше да пищи; две момичета направиха същото – предложиха да извикат такси, да пазят моето куче (а то лаеше и се опитваше да се добере до малкото, за да го души, ближе…), докато  придържам малкия самоед неподвижен на земята, понеже стопанката му изтича до дома си, за да си вземе портмонето, а после като се върна на бегом с телефон в ръка, се зае да убеждава жената от таксиметровата компания отсреща, че кученцето е малко, дестинацията, до която трябва да ги превозят е съвсем наблизо, но…

И в цялата тази суматоха, абсолютна безизходица, изведнъж към нас се приближи един млад мъж:

„Извинете, мога ли да помогна с нещо?!

Ако искате, мога да ви закарам с кученцето до ветеринарен кабинет!“. Застинахме! Само за секунди. Може би не очаквахме изневиделица да се появи героят в тази история, но стана тъкмо така. „Да, моля! Благодаря ви!“, отвърнахме една през друга със стопанката на малкия самоед. „Блъсна го един с джип… Какви са тези хора?! Няма хора в тази държава…“, не довърших, защото… Честно да си кажа, засрамих се. Засрамих се, защото изричайки последното, осъзнах, че говоря пълни глупости!

Срещу мен стои Човек!

Непознат Човек, който искаше да ни помогне…

В следващия момент приятелката ми вече бе в колата с кученцето си, което при всяко движение пищеше (май едното му задно краче бе счупено/измъкнато от ставата). „А вие?!“, обърна се мъжът към мен. „Няма проблем, ще дойдем пеша“, отвърнах и задърпах кучето си отново към парка, за да отидем пеша до близкия ветеринарен кабинет, а това си бе усилие, защото той не искаше да се отделя от малкото самоедче. 

Когато пристигнахме след около 5 минути във ветеринарния кабинет, малкият самоед вече не пищеше. Стоеше спокоен, стопанката му го галеше, аз взех да я успокоявам, че всичко е наред (все пак няма кръв, вероятно някаква фрактура, но и както каза ветеринарката после, кученцето й ще се оправи; „нищо му няма“; в сравнение с това, което можеше да се случи, даже е извадило голям късмет…), а

героят в тази история

стоеше с лист хартия в ръце (вероятно нещо като направление за рентген) и изслушваше разясненията на ветеринарката къде точно се намира клиниката, в която има рентген. След около още 5 минути нашият герой отново бе в колата си заедно с моята приятелка и вече по-спокойният й малък самоед.

„Вие?!“, попита ме пак героят ни. „Не, няма да ви цапаме колата, ако има нужда от мен, приятелката ми ще ми се обади, нали?!“, обърнах се към нея.

„:) Благодаря ви, че сте толкова добър човек!“

казах му, а той се усмихна. Това беше усмивката на човек, който е убеден, че постъпва така, както всеки би трябвало да постъпи. И всъщност геройството му, както го приехме ние, е просто съвсем естествен избор на един Добър Човек.

След около час

Обаждам се на моята приятелка. Тя плаче, заради преживения стрес. Казва, че кученцето е добре – измъкното краче от ставата, няма вътрешни наранявания, ще остане за нощта под наблюдение в клиниката. Ще се молим всичко да е наред… Междувременно приятелката ми каза, че нашият герой не се е появил съвсем случайно :) . Видял случилото се на шосето и отбил, за да ни помогне. След това чакал с нея и кученцето й във ветеринарната клиника. После си разменили телефоните и се уговорили да се чуят, за да му каже как върви възстановяването на малкото й самоедче. :) Има Добри Хора в тази държава! И са много! И са по-силни!

От Милена

Какво научих от… кучето си?!

За Хората в България

Коментари

коментари