снимка: unsplash.com
снимка: unsplash.com
Начало » И още нещо » Да откриеш любов, която не вижда недостатъците ти

Да откриеш любов, която не вижда недостатъците ти

 

 

Ива Василева-Димитрова
снимка: Личен архив
снимка: Личен архив

Периодът преди да родиш е много особен. Сблъскваш се с хиляди новости, а не стига емоционалната промяна в живота ти, за която уж си готов, ама съвсем не напълно, ами и винаги се намират мили дами да ти дават примери от личния си опит, без да си ги молил. Та няколко такива „мамита“ ми споделиха интересно виждане, което ме наведе на доста философски размисли вече почти 8 месеца.

„Като се роди детето, ще разбереш, че досега не си знаела какво е да обичаш.“ Не спирах да си го повтарям и колкото повече мислех, толкова повече си задавах въпроса: „Абе, да не съм нещо сбъркана?!“. Аз обичам бебето си! Но в никакъв случай не мога да кажа, че сега съм разбрала какво е да обичаш и сякаш досега не съм. Аз продължавам да обичам съпруга си не както преди да родя, а много повече. Обичам двете ни кучета и двете котки и когато си играем, нямам нужда от друго забавление.

Нещо не се вписвам в безрезервната и преоткрита представа за любовта си! Казах си, че може би е твърде рано за това чувство и детето трябва малко да порасне. Но той е вече на 8 месеца и аз го обичам, но продължавам да обичам и другите ценни същества около себе си. И тогава, в един обикновен ден, в момент, който съм изживявала много пъти дотогава, синът ни ми даде неочакван отговор.

Аз знам какво е да обичаш истински и преди неговата поява, защото съм от богоизбраните щастливки, които имат мъж мечта, който ме цени и ме подкрепя. Знам да обичам, защото имам четири животни, които въпреки стотиците пакости, са най-приятният начин за разтоварване. Но има нещо, което не знаех. За първи път откакто имам дете, разбрах какво е да си обичан. Ама така да си обичан, че животът на отсрещния човек да зависи от теб.

Аз съм привилегирована да бъда обичана от най-чистата обич, която няма никаква задна мисъл. В началото си мислех, че това е привързаност, която се обяснява с кърменето и аз се превръщам в толкова важна, защото съм храната в буквалния смисъл. Но колкото по-осъзнат става Давид, толкова повече виждам, че не е само това. Когато го заболи нещо или се стресне, или пък не му е приятна дадена ситуация, той ме търси с очи, протяга ръце и силно се вкопчва във врата ми. И тогава си казвам – аз винаги съм знаела да обичам.

Но наистина никога не съм знаела какво е да те обичат с такава любов, която никога не те критикува, не те съветва, не те манипулира, не иска да се променяш… Любов, която не вижда недостатъците ти! Ogledai.se и ти в детето си. Но не за да откриваш нови начини да го развиваш, защото не може да се справи с някоя задача. Ogledai.se за любовта му към теб и се опитвай всеки ден да я подхранваш, защото в стремежа си да ги научим на добри обноски, ученолюбивост и какви ли още не норми от социума, лесно можем да убием тази така чиста и естествена любов на децата към майката. А за тази връзка реанимация няма – изчезне ли, не можем да я възкресиш. Тя е толкова крехка, интимна и създадена от по-висша сила, че земно същество не може да я повтори колкото и да иска.

Забравете Златната среда във възпитанието (СИ)

Пак бих родила естествено и без упойка!

Само за майки…

Коментари

коментари