Начало » Личностно развитие » Два въпроса, свързани с родителите ни

Два въпроса, свързани с родителите ни

Скоро станаха 6 месеца от както почина баща ми и 9 години от смъртта на майка ми, а аз продължавам да си задавам въпроси, свързани с тях. Вероятно и никога няма да спра да го правя. Колкото и време да минава, едно особено чувство за самопознание остава, мислейки за взаимоотношенията си с тях. Давам си сметка, че за повечето хора това чувство може да е съвсем различно, дори натоварващо. Имам вярването, че да изпитваш устойчиво удовлетворение от взаимодействието с родителите е вид постижение.

Ако за вас тази тема изглежда елементарна и ненужна, бъдете благодарни и прескочете тази статия. Но ако сте сред (считам по-голямата част от) хората, които не са намерили вътрешната хармония, разсъждавайки за взаимоотношенията с родителите си, ще ви споделя моите размисли за това. Няма да цитирам изследвания, дефиниции и постулати, просто ще ви споделя моя опит.

Първият въпрос, който винаги е стоял пред мен е доколко съм длъжна да се погрижа за нуждите (физически, психологически и интелектуални) и желанията на родителите си (когато бяха живи, но и сега във вида „направих ли всичко, което трябваше“). Доколко от мен се очаква да се лиша от част от стандарта си за тях, да им обръщам внимание, да отделям време и да правя живота им интересен. Всички знаем, че отговорът е НЕ, не сме длъжни. И това да можеш СПОКОЙНО да ги сложиш на по-задно място (или никакво) в приоритетите си, е въпрос на емоционална зрялост. Но въпреки това, че го знаем, голяма част от нас изпитват сериозно безпокойство с такъв избор.

Много съм размишлявала върху следната приказка:

Един човек срещнал на улицата учителя по Дзен, който носел 5 хляба. Виждайки го, възкликнал:

– Учителю, много ядеш!

Учителя се усмихнал и отговорил:

– Само един е за мен. С два връщам заем, два давам на заем.

Имаме ли да връщаме заем и на кого? Винаги ми е стояло логично и смислено да се постараеш да създадеш няколко пъти повече ценности от това, което получаваш, но за кого и за какво?

Ето и още една гледна точка, отново през притча:

В ятото щъркели имало един, който се славел с изключителна мъдрост. Възпитавал малките си така, че те израствали щастливи и свободни, реализирали потенциала си. Как го правел? Не знаем много, но това, което сме виждали било следното:

Всяка есен, когато ятото тръгвало на юг, щъркелът качвал малката си рожба на гърба, която нямала още сили да прелети толкова много. Когато прелитали над океана, бащата винаги водел един и същи разговор с всяко от децата си:

– Синко, един ден аз ще остарея и някоя есен в бъдеще няма да бъда способен да прелетя това разстояние. Точно както теб сега. Тогава, ще ме носиш ли ти на гърба си?

–  О, тате, аз толкова те обичам! Разбира се, че ще те нося на гърба си!

Тогава щъркелът се наклонявал и изпускал детето си над водата. Ако успеело да полети и прелети разстоянието, малкото щъркелче оцелявало. Ако не…

Някои от тези разговори не приключвали така. Щъркелът пренасял докрай рожбата си. Какъв бил разговорът:

– Синко, един ден аз ще остарея и някоя есен в бъдеще няма да бъда способен да прелетя това разстояние. Точно както теб сега. Тогава, ще ме носиш ли ти на гърба си?

– О, тате, съжалявам. Много те обичам, но няма да мога.

– Защо, сине?

– Защото тогава на гърба си ще нося моята рожба.

Няма да коментирам. Посланието е ясно.

Изводът, до който съм стигнала за себе си е, че всеки трябва да направи своя избор по този въпрос. И сега, след като моите родители вече ги няма, а се чувствам спокойна и доволна от взаимодействието с тях. Считам, че единственото, което ще ни направи удовлетворени е да бъдем осъзнати всеки път, когато даваме или не приоритет на родителите си. Моят избор беше да връщам 2 хляба. Е, аз съм от щастливците, които (вярвам) ще дадат повече от два хляба назаем, именно, защото до последния ден от живота на родителите ми успявах да намеря ментор и съветник в тях, да черпя знание и опит, да споделям радости и притеснения с тях. И определено считам това за постижение.

Другият въпрос, който често стои пред нас е могат ли родителите ни да се гордеят с нас и трябва ли да живеем по начин, по който те биха одобрили – професия, партньор, удоволствия и социално присъствие? И, ако не получим тяхната благословия, как да се справим с това? Да се откажем ли от това, което истински желаем, за да не рискуваме отношенията си с тях?

И на този въпрос знаем отговора. Но как да следваме себе си и да се справим с тяхното недоверие, неодобрение и разочарование?

„По-лесно е за бащата да има деца, отколкото децата да имат истински баща.“ Папа Йоан XXIII

Моето разбиране е, че всеки родител във всеки един момент дава най-доброто, на което е способен. Вероятно е утре да може повече, но не е гарантирано. Именно затова, част от нашето израстване, е в това да можем да им простим. За това, което са или не са направили за нас и да бъдем благодарни за това, което имаме и нямаме.

Едно друго вярване, което имам, ми е помагало много в моментите, в които не съм имала одобрението на родителите си:

„Ти не си дете на хората, които майка и баща наричаш, а техен спътник-приключенец в пътешествието за разбирането на нещата“ Ричард Бах от „Няма такова място далече“

И, ако това е така, то ние се явяваме учители на нашите родители. Важно е да следваме себе си и заради тях.

Това е моето разбиране. Познавам много хора, които подхождат различно по този въпрос и са щастливи с това. Вярвам, обаче, че условието за това е отново да правим този избор осъзнат.

И така. Има още доста въпроси, свързани с взаимоотношенията ни с родителите. Размишлявайки по горните два обаче, може би моят отговор ще си остане един и същ. Каквото и да решим да правим, за да се чувстваме удовлетворени след време, е важно да правим избора си осъзнато, поемайки в свои ръце отговорността за нашия си живот.

gergana markova
Гергана Маркова е консултант, водещ на семинари, управител, business developer, учител, но най-вече тя е показала на стотици хора как да открият себе си, да управляват екипите си, да вдъхновяват за каузите си и в същото време да бъдат успешни и щастливи. Тя е предприемач, а обученията са нейна страст. Освен това тя е професионален консултант по лична ефективност и ефективно лидерство, главен водещ на обучението в Марков колеж, чиито основател е нейният баща и управител на ЛИКОРА ООД

Коментари

коментари