Снимка: Димитър Кьосемарлиев за "168 часа"
Снимка: Димитър Кьосемарлиев за "168 часа"
Начало » Вдъхновяващо » Емил Джасим за градивния хейт

Емил Джасим за градивния хейт

„Обичам хейта“ е посланието на новото издание на Reporteen 2016  – конкурс за каузи, които променят средата чрез алтернативния подход на тийнейджърите.

Reporteen  се провежда за пета поредна година, а организатор е Център за образователни инициативи. Главната цел е „да бъдат поставени в ситуация на свободен избор – ситуация, която ще провокира тяхното въображение и ще стимулира техния креативен импулс. Reporteen дава възможност на младите хора не просто да споделят своето мнение, позиция, опит и идеи, а действително да предизвикат промяната, която искат да видят. „…Защото тъкмо те са истинските носители на позитивното мислене и иновациите”.

И тази година наградата за победителя е 1000 лева, с които той ще може да осъществи своя проект. Така че побързайте, Reporteen продължава до октомври.

За Reporteen, за хейта като градивна сила, за днешните младежи и защо именно това поколение „ще изисква своите граждански права по начин, по който не сме си и представяли”, разговаряме с Емил Джасим от Център за образователни инициативи, чиято идея е нестандартният конкурс.

 ***

 

Снимка: Creative Solutions Video за Brutally Early Morning
Снимка: Creative Solutions Video за Brutally Early Morning

– Откъде дойде идеята за темата на тазгодишното издание Reporteen – тийнейджърите да „хейтват” градивно?

– Чудехме се по какъв начин можем да привлечем вниманието им. И всъщност това беше голямото предизвикателство: Как в целия този поток от информация, който ги залива, ние можем да привлечем тяхното внимание? Това беше големият въпрос. И си казахме: Ок, така или иначе си хейтват. Така или иначе ние имаме тийнейджърска енергия, която обаче се пилее по някакъв начин. Успяхме да намерим това, заедно с рекламната агенция, която обслужва про боно проекта. Те казаха: Знаеш ли и без друго много хейтват, дай да впрегнем тази енергия в нещо положително. Така и направихме. И предната година беше нещо сходно – този протест срещу родителите. Тогава кампанията беше: „Накажи възрастните с добър пример”.

– Какви са очакванията ви?

– Очакваме тийнейджърите да бъдат активни и креативни, каквито са винаги.

– Как ги насочвате какво е градивен хейт и къде е границата между това да хейтваш нецеленасочено и градивно?

– Много ясно сме разграничили двете неща. Казва го и Керанов в сайта: вляво, показва той, е зоната за мрънкачи, там, където всеки може да измрънка нещо, да си го сподели. Но тези обаче, които наричаме хейтъри – хората, които толкова много хейтват, не мразят (защото има разлика), толкова са недоволни от нещо и искат да го променят имат своята зона, където могат да качат видеото си, да идентифицират проблем, нещо, което дълбоко не им харесва в средата около тях, да предложат решение и да ни кажат какво ще направят с 1000 лева, които биха могли да спечелят. Всъщност ние даваме 7 награди за 1000 лева за добри идеи. Ние им казваме: покажете ни как искате да промените нещата и ние ще ви дадем 1000 лева, за да го направите!

– По какви критерии избирате най-добрите от най-добрите проекти?

– Имаме жури, което всяка година е различно, но включва все хора, които са свързани с работата с тийнейджърите, включително и с разпределянето на подобен тип средства. Давам за пример, председател на журито е госпожа Надя Захариева от „Америка за България”. Тя е директор на програма Култура. В журито са още Цветан Цветански, председател на Центъра за образователни инициативи, Краси Величкова, която е председател на Български дарителски форум, най-голямата българска дарителска организация, Мария Силвестър, която също има сериозен опит с благотворителността, That boy Chris, който е много креативен и позитивен човек, вижда нещата и от страната на тийнейджърите. Така че, всъщност журито решава. Имаме много ясни критерии.

Предложението за промяна на средата (тъй като цялото име на конкурса е Reporteen – каузи, които променят средата) трябва да бъде реализируемо, т.е. наистина да може да се случи, да засяга максимален брой хора и да ни покажат реално какво биха направили с 1000 лева. Т.е. ние искаме напълно реалистични предложения. Не „Мир за цялото човечество!”, което би било чудесно, но няма как да се реализира засега и честно казано с 1000 лева не знам точно какво може да се направи по въпроса. Докато имахме много конкретни предложения от предните издания, които вече са се сбъднали.

– За тях щеше да е следващия ми въпрос. Какво се случва с победители от предните издания на конкурса?

– Поддържаме постоянен контакт с нашите победители. Миналата година Климентина Ютерова от Троян, например, 13-годишна беше тогава, нейната инициатива беше да купи електронни книги за училищната библиотека и го направи. Имахме предложение от едни сладури, които искаха да си купят нови костюми за ансамбъла, защото нямаха. Емануела Бусари от Добрич искаше да направи (вече работи по въпроса, но и беше направила доста) сайт, на който да са регистрирани абсолютно всички училищни състезания, независимо дали са спортни или по математика, философия, литература… За да може всеки, който иска да се изяви, да погледне в сайта, да отиде и да покаже най-доброто от себе си.

– Кой проект от изданията на Reporteen тотално ви е изненадал с креативност и нестандартност?

– Всяка година получаваме различни видеа. Понеже направихме платформата с идеята тийнейджърите да имат място, където да кажат своята дума. Ние не им казваме какво да ни кажат. Не очакваме нищо конкретно. Искаме да чуем те какво ни казват. Те какво мислят. Те какво искат да променят. Те какво хейтят. Всъщност ние обърнахме представата, че най-хейтваните хейтове са всъщност най-лайкваните :) .

Хейта в зоната за мрънкачите – както има, че някой най-много хейти да не му е достатъчно студена бирата, така и сред най-хейтваните, т.е. сред най-харесваните, най-популярните е това, че искат да по друг начин да се учи в училище; за това, че не искат цигарен дим около себе си; за това, че искат по-добър транспорт. По този начин разбираме, а и те са много отговорни, какво наистина искат, какво вече не могат да понасят.

– Предполагам, че много сте научили за днешните тийнейджъри…

– Да, със сигурност. Ако си говорим за основна цел на Reporteen, тя е да бъде зона, в която тийнейджърите да кажат за какво мечтаят, какво искат да променят най-вече. Между другото аз съм дълбоко убеден от всичко, което виждам до момента, че на гражданския хоризонт се появява едно поколение, което ще изисква своите граждански права по начин, по който ние не сме си представяли. Ще бъде напълно нов!

– Какво имате предвид? Защото досега като че ли познаваме само протеста…

– И аз дори не знам какъв е. Аз съм сигурен, че те ще намерят нова и различна форма, чрез която не просто ще протестират, а ще изискват и ще налагат волята си.

– Оставам с впечатлението, че не просто сте създали една зона, в която гласът на тийнейджърите ще бъде чут, а сте създали една общност от млади хора, които искат и се стремят към промяна.

– Да, опитваме се да градим общност. Друг е въпросът до каква степен успяваме, но се опитваме при всички положения. Те се познават едни с други, особено след всяка церемония по награждаване. Харесват си нещата. Знам, че вече има няколко контакта, които са възникнали чисто творчески покрай Reporteen. Така че се надяваме тази общност тепърва да расте.

– А какво най-много искат да променят тийнейджърите? Какво най-много не им харесва?

– Не им харесва липсата на правила.

– Тийнейджърите искат правила?! Вероятно повечето родители няма да повярват.

– Точно това искат тийнейджърите. Само че правила, които да са валидни за всички. Да няма лицемерие, защото всъщност когато някакви правила не са валидни за всички, това е определението за лицемерие. Знаете ли, много е интересно, но най-обичаните учители в училище са винаги строгите учители – строгите, но справедливите. Всъщност тийнейджърите имат изключително изострено чувство за справедливост. И е безпощадно точно.

– Предполагам и смело го изразяват?

– Абсолютно, без никакви спирачки.

– А вие, ако трябваше да хейтвате градивно за Reporteen?

– Когато бях тийнейджър, най-много ме дразнеше в градската среда това, че не знаех кога ще дойде превозното средство и съм изкарвал, повярвайте ми, хиляди часове по спирките в чакане на транспорт. Моето училище бе на другия край на града и съответно пътувах час и половина в посока, което за щастие ми позволи да прочета много книги, но въпреки това. Сега вече на все повече места, не само в София, започват да се появяват информационни табла.

Снимка: Reporteen
Снимка: Reporteen

– Строг учител ли сте?

– Да! Преподавам история от 9 до 12 клас. Строг съм, но не за да бъда обичан учител. Просто смятам, че трябва да има правила и между другото правилата важат за абсолютно всички, включително и за мен.

– Например?

– Например, че се седи нормално на чина и само ако някой може да стои 10 минути с крак зад врата има право да стои, както си поиска. Има право да лежи, ако иска да е на челна стойка, да лежи на пода… но да изпълни условието. Пробвали са, не са успявали. Максималният резултат е на едно момиче, което беше гимнастичка. Тя издържа до 9 минути и 50 секунди, но класът тогава реши, че правилото си е правило и не бе зачетено :)

– Така ли се решават проблемите с дисциплината в клас, за която много се говори?

– Знаете ли, аз никога не съм имал проблеми с дисциплината, защото още на първата среща задавам много ясно правилата. Всъщност това означава, че ние заедно ще играем тази игра. Първото нещо, което правят малките деца, когато започнат да играят някоя игра, е да кажат какви са правила. Иначе няма да има игра. Когато кажем какви са правилата, можем да играем тази игра и да бъде забавно, което е и целта. Не желая да казвам, че съм строг или да бъда строг, само за да ги стресирам или за да ги карам насила да учат.

Те знаят, че не е толкова въпрос на строгост, колкото на правила, които важат за всички. И никога не съм имал проблеми с дисциплината. Имало е случаи, при които конкретни ученици се опитват да предизвикат учителя, да видят докъде са границите. Винаги го има, нормално е. Има различни подходи според различния човек. Не може да има формула. Учителите работим с личности. И следователно към всяка личност трябва да имам подход като към отделна, автономна личност. И не става въпрос за налагане, а за убеждаване и най-вече за логика. Това, което винаги печели, а и доверието, са фактите и логиката.

 

Коментари

коментари