Начало » И още нещо » Забравете Златната среда във възпитанието (СИ)
снимка: личен архив
снимка: личен архив

Забравете Златната среда във възпитанието (СИ)

Ива Василева-Димитрова

Откакто съм родила, та да не кажа и месеци преди това, една мисъл не ми дава покой денем и нощем.

На какво искам да науча сина си?!?!

Разбира се, че искам да бъде добър човек, но какво за Бога означава това все още не мога да дефинирам с точност. Какво значи да си състрадателен, например, но да е с мярка, за да не злоупотребяват с добрината ти?!

Искам да бъде трудолюбив, да не отлага днешната работа за утре и за други ден, защото от личен опит знам, че това не води до нищо добро. Но това качество не трябва да се трансформира в работохолизъм, който ще го натовари с изпълнението на всички задачи, които не са свършили хората около него!
Ще ми се да бъде

постоянен в желанията и целите си

а не да се отказва при първата трудност или когато някой му каже, че не може да стане нещо си. Въпреки че, представете си, ако стане някой инат, който твърдоглаво смята собствената си позоция за единствено и изключително правилна и категорично отказва да черпи идеи, опит и знание от света около него. Все пак всичко, дори лошият пример, може да бъде поучителен, ако не за друго, то поне как не трябва да се прави. :)

снимка: личен архив
снимка: личен архив

Мога да продължавам до безкрай с подобни примери какви терзания относно това на какво искам да науча сина си ме вълнуват. И те все са свързани с иначе ясния от столетия, дори хилядолетия факт, че трябва да се търси

златната среда във всичко

Една сутрин обаче получих проблясък, който даде отговор на доста от въпросите. Няма никаква златна среда. Не бива да има! С отварянето на очите си Давид започва оживено да разказва сънищата си на луничките по тавана, да се усмихва на едната от двете ни котки, която се протяга блажено до него, а когато двете ни кучета, едно по едно с въртящи опашки, се изреждат да го подушат за добро утро, той се смее с глас. Поглежда ме и продължава разпаления разказ къде е бил в света на сънищата, докато вече почервенял прави пореден опит да се изправи сам и да тръгне да ходи. Очаквано за шестмесечната си възраст все още не успява и се прекатурва почти на предно колело върху леглото и с усмивка въздъхва, така сякаш е бил разгромен по време на някое въстание.

Ами да, стига аз съм го учила!!!

Детето ми ме научи

че трябва всяка минута от отварянето на очите сутрин да е изпълнена с желание и щастие, без да се търси никаква златна среда в тая работа. Щастието трябва да бъде създавано в изобилие и да го виждаш навсякъде. Той, на шест месеца, необременен от съществуването на „проблеми“, се радва, че вижда луничките по тавана. А аз кога се зарадвах, че ги виждам? А ти? А ти? Ами ти? Хайде сега – Ogledai.se!

Пак бих родила естествено и без упойка!

Само за майки…

Коментари

коментари