Начало » Темата » За Мая и нейния приказен свят

За Мая и нейния приказен свят

С Мая се запознах чрез нейните рисунки, „дистанционно” в НБУ. Тя бе от горния випуск по „анимационна режисура” и нашият преподавател Иван Веселинов ни показваше нейните творения, които ни вдъхновяваха. Още тогава се докоснах до нейния неповторим стил на рисуване, който сега радостно разпознавам върху кориците на детски книжки и игри. А когато надникнем вътре в тях се докосваме до красиви детайли, които можем да разглеждаме и пак и пак. В нейните книжки е безкрайно уютно, тихо и спокойно, любопитно, безметежно, поучително и много слънчево, като в детството. С Мая ще разгърнем част от книгите, които тя е илюстрирала с много труд и любов, ще я попитаме „Кой светна луната”, ще поиграем с „Добросъците”, ще си говорим за „Туй-Онуй” и ще преоткрием детето в себе си отново и разбира се ще й благодарим, че рисува за нашите деца с голямото си сърце.

– Мая, ще ни представиш ли накратко твоята лична приказка?


– Здравейте! Аз съм Мая Бочева, но се подписвам с псевдонима – Уики. Това е името на героинята от първият комикс, който нарисувах и който излизаше на рубрики в новото списание „Дъга”. На 38 години съм, имам дъщеричка на 6 г. и половина, не съм омъжена, но живея щастливо не омъжена с моя не мъж от доста години :) Фриленсър съм, като малко студио, което може да направи от илюстрация на книга до рекламен анимационен клип. Също така правя и игри, както за PC така и за мобилни устройства. Но рисувам предимно на детска тематика. Обичам много работата си, както и стандартните неща, като да пътувам, да чета и да се събираме на раздумка с приятели :)

14585506_10154727382149742_365576920_n

– В твоето творчество ти обедини и илюстрацията и анимацията и ги пренесе в света на нашите деца. Какво би искала да им предадеш като послания?

– Да, много правилно го определи – точно това си поставих за цел – да обединя илюстрацията и анимацията в едно и го постигнах с проекта „Туй-Онуй“.
Може би това е и част от посланието ми за всички и най-вече за децата – да разчупват нормите и границите, да дават воля на въображението си! Досега все още не съм виждала да се продава книга с такава игра към нея, каквато направихме за „Туй-Онуй“ с печатно издание и към нея дигитален вариант.
Аз съм аниматор, но бях силно раздвоена дали да не уча илюстрация, междувременно рисувам и комикси. В крайна сметка обединих професиите, като завърших анимационна режисура и започнах да работя по най-различни проекти – от анимационни клипчета до оформление и июстрация на детска книга.
Така стигнах и до моя проект, в който реших да направя всичко това, което обичам и заявих, че е мултимедиен, защото има анимация, има игри, има книги с илюстрации и всички те преливат буквално от едното в другото.

 

– Трудно ли е да рисуваш и твориш за децата в България? Разкажи ни за твоя вълшебен път. Как успяваш?

– В момента в България е трудно за много професии, а аз мисля, че илюстратори в момента почти няма. Има чудесни художници, които някак си извънработно и отделно от основната си работа – правят и илюстрации. Много малко са тези, които се занимават основно с това и причината разбира се е ниското заплащане.
Когато завърших НБУ, мислех да си търся работа различна от рисуването, защото не вярвах, че ще мога да се изхранвам с това тук. А не исках да се занимавам с дизайн, което сега е най-модерно (но също не достатъчно добре платено). Исках да рисувам! И на моменти все още ми е трудно, но като цяло съумявам това да ми е постоянна работа и то само, защото поемам по повече работа от колкото ми е по силите… Аз съм фриленсър и това има своите минуси и плюсове.
А всичко започна, когато бащата на моя приятелка ми предложи все пак да опитам да продавам изкуството си и аз започнах с най-мъничкото възможно нещо – правех картички в междучасията в университета. За моя изненада се продаваха мигновенно и припечелвах джобни пари :) Така започна всичко! Макар че имам бизнес нюх от съвсем малка, когато продавах рисунки в градинката пред „Кристал”. Даже тогава ме поканиха в едно радио да гостувам точно с този надслов – „Малката художничка от Кристал“ :)

14585438_10154727404394742_640174709_n

– Кое те вдъхновява, откъде пълниш цвят за твоите боички?

– Това с вдъхновението вероятно е труден въпрос за всеки творец. Не е едно нещо. Просто съм избрала да изразявам себе си чрез рисуването, иначе ме вдъхновява самият живот! Но, да си призная откровено – винаги си личи, когато съм отпочинала и съм била сред природата – тогава рисувам най-добре и с най-голямо вдъхновение. Работната седмица и плътното рисуване от сутрин до вечер понякога ми действа смазващо, особено ако е по нещо не съвсем интересно за рисуване.

– Кажи ни това онова за „Туй онуй” ?

– За „Туй-Онуй“ мога да разкажа много, защото вече от 7-8 години работя (извънработно) по проекта. А всъщност от много повече време… защото в началото го бях замислила, като сценарии за кратки анимационни филмчета още, като бях студентка в НБУ.
В годините установих, че ще е трудно да намеря финансиране за сериал и реших да пресъздам идеята си на книги. Но тъй, като обожавам да правя игри – съчетах нещата и направих книга, към която има диск, от който се инсталира книгата (може да се гледа филмче по приказката) и отделно да се изиграят игрите от книгата. Като всичко това има и лека образователна насоченост – т.е. има игри за писане, смятане, за подреждане на цифрите на часовника и какво ли още не!
Все още не съм попадала на такъв модел в книгоиздаването.
Книгата имаше успех, но се наложи да си взема правата (защото не я издадох аз).
След което намерих инвеститор и преправихме целият проект, направихме го за мобилни устройства. Т.е. за таблети и телефони. И сега „Кой светна луната?“ – първата приказка вече е на пазара, макар и все още без последната си част, защото направихме нещо наистина невиждано за бъгларския пазар – напълно интерактивна приказка, всичко в нея реагира на докосване, има различен тип обучителни игри, собствен саундтрак, озвучена е от много добри и известни артисти и се оказа не така лесно за изпълнение, също така доста скъпа инвестиция.
Още преди 2 години завърших и втората приказка от поредицата: „Как се казва тази книга?“ – в която децата трябва да открият отговора по време на приказката.
Преди година измислих основата и за третата приказка и сега лека полека почвам работа и по нея (все още покрай другите неща, които работя). Книжките „Кой светна луната?” и Как се казва тази книга?” са пуснати и в печат и скоро ги очакваме и на хартиено издание.

14542745_10154727402054742_630178497_n

А най-много ме радва обратната връзка от децата, до които е достигнала приказката, било то от печатното издание или тази от таблетите. Днес пак получих писмо от една майка, която ми пише, че детенцето й всяка вечер заспива с „Кой светна луната?“ (приложението има и аудио вариант за слушане на приказката) и ме канят да представим проекта в училището, в което тя преподава на първокласници. За мен това е най-голямата награда – добрата оценка от децата и родителите им!

– Мая, „Кой светна луната”? Разкажи за посланието на твоята интерактивна игра?

Посланието на приказката, както и на целят проект „Туй-Онуй“ е, че всичко зависи от нас самите! Ние сме тези, с чиято помощ приказката се случва! Буквално – детето трябва да натиска върху геройчетата, за да си казват репликите или да изпълняват действия. И отново детето – трябва да изиграе различни игри, за да придвижи приказката напред. Идеята, че всичко зависи от него, остава на несъзнателно ниво, но е важна, защото според мен така е и в самият живот!
„Кой светна луната?“ е заигравка и не дава енциклопедични отговори за светлината на слънцето и т.н. и е много забавно, когато представям приказката в някое училище и попитам децата „Кой светна луната?“ и получавам всевъзможни отговори. Понякога някое дете споменава нещо за отразена светлина и слънце и леко възмутително реагира, като кажа, че стара вещица на име Звездна всяка вечер бърза, за да светне луната :) Училището прави децата праволинейни и веднага успява да ги вкара в някакви граници. Книгата се опитва да разчупи границите и в нея всичко е възможно! Това е и част от посланието й! А обучителните игри са помежду другото, както е в живота – математиката не идва само в определен момент, тя е част от ежедневието ни. Така е и в книгата.

%d0%bf%d0%b5%d1%87%d0%b0%d1%82%d0%bd%d0%be-%d0%b8%d0%b7%d0%b4%d0%b0%d0%bd%d0%b8%d0%b5-%d0%bd%d0%b0-%d0%ba%d0%bd%d0%b8%d0%b3%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%ba%d0%be%d0%b8%cc%86-%d1%81%d0%b2%d0%b5%d1%82%d0%bd

– Видях, че твоят проект е участвал във фестивала „Компютърно пространство”. Какво спечели?

– Да, тази година се осмелих да кандидатствам с приложението „Кой светна луната?“ за мобилно арт приложение в международния форум за дигитални изкуства Computer Space и бях много развълнувана, че номинираха проекта. А след като ме поканиха и да изнеса лекция за това как съм го създала, заподозрях, че може да отмъкнем и някоя награда. Но до последния момент не бях сигурна дали това ще е точно първата награда. Имаше конкуренция, даже от 1-2 много добри игри и не се надявах особено, но все пак ни зарадваха точно с първото място! И лекцията мина чудесно – разказах накратко как се организира подобна интерактивна приказка за мобилни устройства, защото си има своите специфики и беше интересно!

14569668_10154727388309742_451191334_n

В личния ми разговор с Мая, съвсем случайно тя спомена, че „Луната” в момента „страда” от липса на разпространение и „свети незавършено”. И на мен ми направи още едно впечатление това, че истинските творци днес, истинските хора, не говорят за проблемите си на първо четене. Те действат, въпреки огромните трудности, въпреки че в повечето случаи са сами „на пазара”.

– Мая ще продължава ли да „свети луната” за децата, пред какви трудности е изправена в момента играта и ще има ли кой да я светва занапред?

Играта се разпространява добре за Android устройствата, но там се сваля безплатно и ако не се закупи втората част на играта – ние не получаваме доход. А дори къщичката на Звездна има нужда от поддръжка
Същевременно пазара е залят с приложения и игри и не е никак трудно да потънеш в морето от тях. От друга страна повечето приложения не могат да се похвалят с особено високо качество или съдържание, а ние сме се постарали да направим нещо изключително качествено и наистина на високо ниво, защото е предназначено за най-важните ни „клиенти“ – децата! В играта ни е вложена много любов, години работа, много усилия и труд и това, на което се надявам много е доброто отношение на родителите към нея, за да стигне тя до повече деца и да има кой да светва луната и… занапред!

– „Как да светваме слънцето на нашия ден”? На нас големите днес ни е трудно да избягаме от сивото ежедневие и да погледнем приказно на света около нас?

– Тук бих цитирала Айнщайн: „Има два начина да живеете – сякаш нищо не е чудо или сякаш всичко е чудо.“
Рецепта няма, може би единият начин е като не се взимаме чак толкова насериозно! Понякога се оглеждам и виждам едни възрастни хора, в които се крият непорастнали деца – цупят се, мръщат се, обиждат се, а после бързат по важни задачки мислейки как нямат време за детинщини! :)
Всъщност така и така всеки носи детето в себе си, просто трябва да го обича и да му обръща внимание – да поглежда света на около и през неговите очи, тогава е и по-забавно. Но и аз така си говоря, а не рядко се сливам с нацупените възрастни…

14555758_10154727402129742_722545310_n

– Много талантливи художници рисуват в област, която не е никак градивна и безопазна за детството на нашите деца (визирам всякакви геймърски игри с агресивен характер), но е добре платена и това остава водещото. Какъв е пътя „доброто” да победи „злото” в тази наболяла приказка, според теб? Как можем да помогнем?

– Тук мнението ми е малко по-различно обаче. Познавам много „геймъри“ около мен, т.е. художници на такива игри. И знам , че рисуват тези игри не само заради парите, а защото са фенове точно на такива игри! Всъщност в качествените шутъри няма нищо лошо. Не мисля, че създават агресия. Агресия има във всички хора и когато не се изразява и не й се дава воля, тя се подтиска – става много по-зле. Всъщност, мисля, че децата и възрастните, които играят на такива игри са по-спокойни и не са толкова агресивни. Можем да гледаме на тези игри, като на спорт, в който изхвърляш малко адреналин и всякакви натрупани в теб емоции.

14543579_10154727382144742_1166278342_n Имаш прекрасна дъщеричка Даная , на какво би искала да я научиш?

– Най-много ми се иска да я науча да разпознава емоциите си. Да бъде емоционално интелигентна. Защото това е основа за щастлив живот, според мен. Единственият проблем е, че и аз самата се уча на това и в момента се учим по-скоро и двете :)
Също така, разбира се, се надявам да съм й пример, за това, че човек е щастлив, когато прави това, което обича вярвайки в себе си. Колкото и банално да звучи – вярвам, че човек, ако слуша повече себе си и истинските си желания, да си го кажа направо – желанията на душата си – тогава е щастлив.

– Във ФБ се „срещаме” често по теми ангажиращи детското образование, възпитание и т.н. сякаш пренасяш и в твоите творби тази загриженост?

– Да, честно казано така се увличам по тези теми, че все повече ориентирам и „творчеството си“ натам. За сега не искам да се забърквам в образователната система, но никога не казвам никога:)

– Усещаш ли, че има надежда за промяна в детското училище, като подходи и нови модели?

– Нови модели винаги има, но са в страни от общият модел, който се използва масово по училищата. Той се променя най-бавно и тромаво. Ето сега, с новият закон за образованието – не виждам да се е променило най-важното, самата структура и метода, по който се преподава остават същите. А се иска генерална промяна. Децата не може да стоят мирно по 30-40 мин. на чин. Има вече толкова много информация, за това как едно малко дете (говоря за първите класове) усвоява най-добре информация и това става чрез усещане, движение и изиграване. Определено не става със седене на чина.
Вече всички говорят и знаят за играта, като учене и това е най-нормалното нещо за едно дете. Същевременно „ученето“ е част от живота и особено от живота на децата за които всичко е ново. А възрастните сме превърнали „ученето“ в нещо, което свързваме с „край на детството“, което е абсурдно и противоречащо си. Да опознава света е най-естественото нещо за едно дете и най-благодатния период да се положат основите за всичко, било то чужди езици, свирене, пеене, рисуване – неща, които и без това децата правят постоянно, само че никой не им е споменал, че това са „предмети“, които да изучават. Буквите и цифрите са до такава степен част от живота ни, че е нормално децата от най-малки да боравят без никакъв проблем с тях и има методи, в които децата не разбират, че „учат“ математика и буквите, защото това става по естествен начин чрез игра.

14569080_10154727402139742_492796210_n

– Технологиите вече са неразделна част от детството на нашето деца. Могат ли те да помагат на учебния процес? Как родителите да преодолеят страха от зависимост?

– Малко лицемерно ми се струва всички да използваме масово технологиите, а да не разрешаваме на децата си да правят и те същото.
Сякаш не виждаме, че технологиите са само средства, а как ще бъдат използвани зависи от нас самите. Ако едно дете израства в здрава среда то няма как да има привързаност към каквото и да било. Проблемът никога не е обекта към, който сме пристрастени, а самата склонност към пристрастяване!
Разбира се, има деца, които просто имат по-силно влечение към технологиите и в това няма нищо лошо, защото може да се окажат бъдещи програмисти или пък… дигитални художници, като мен например! Като бях малка компютрите тепърва навлизаха и още почти никой нямаше домашен компютър, когато убедих родителите ми да ми купят Правец 8 Ц :) И освен, че играех много на него, също така се опитвах да програмирам и да рисувам, обожавах да си измислям сама нива на уоутрънер. А нямах 10 годинки! Същевременно по цял ден играех навън, карах колело и рисувах! За всичко има време и няма нищо страшно нито в компютрите, нито в таблетите. Напротив! Вече има училища, които използват новите технологии градивно и учебният материал става много по-интересен за децата! Играта, която направих и аз: „Кой светна луната?“ е част от цял проект с обучителни игри и е нещо, което от дете съм мечтала да изиграя, затова и го направих.
Ако трябва да избираме между тежките училищни чанти пълни с дебели учебници и – таблет, кое бихме избрали? Разликата е само в това, че картинките в страниците на учебника не мърдат, докато на таблета, ако натиснеш някоя химическа формула (примерно) тя може да се разгърне на атоми и молекули и може да разглеждаш и да „участваш“ в учебника. Сега достъпа до информация е неограничен и смартфоните са малки порталчета, които могат да се използват градивно. Липсва ни само правилното отношение. Смятаме, че технологиите са страшни, само защото твърде бързо навлизат в живота ни. Химикалката също е нова технология, но я приемаме нормално, защото я познаваме от деца. Така за нашите деца таблетите и телефоните са съвсем нормални неща, но когато ги забраним, знаем какво се случва със забранение плод…

14571964_10154727398539742_395930166_o

– Разкажи ни за наскоро излязлата книга-игра „ Добросъците”, чийто красиви илюстрации са твое дело?

– Добросъците се появиха в началото на тази година, но Никола Райков ги беше замисли по-отадвна и само ми беше споменал за тях. С него се запознахме покрай „Голямото приключение на Малкото Таласъмче“ – любима наша книжка (на мен и на дъщеря ми). Имаме нужда от нови автори и нови приказки, които да отговарят на нашето време сега и тук и Никола Райков е от хубавите изненади, които се случват в родината ни! Но е предприел сам това пътуване, без да следва модела на издателствата у нас. И резултатите са повече от добри! Той спечели първа награда за детска литература за изминалата година и смея да твърдя, че е един от най-продаваните детски автори! Първата приказка-игра за Таласъмчето има над 5 тиража вече! Това за нашата страна е нечувано и невиждано :) Но Никола е от хората, които не слушат другите, а следват себе си. Ако има формула за успех – то може би е това!
С него се запознахме на един панаир на книгата, на който заведох дъщеричката си, за да вземем автограф от таткото на Таласъмчето! Оказа се, че Никола вече бил виждал мои илюстрации и ми каза, че иска да направим следващата му книжка заедно! Бях супер приятно изненадана! Да се работи с него е леко и приятно – имаме много общи виждания и Добросъците се появиха доста бързо! Горещо препоръчвам книгите на Никола – създал е модел, който почти няма аналог – детски вариант на класическите книги-игри, забавни, мъдри и изпълнени с поуики! В тях няма грешни решения, само виждаме как всеки път, когато вземем решение накъде да продължим – става нещо различно! Това е принципа на книгите – игри – накрая на всеки епизод взимаш решение, по кой път да поеме героя от приказката.
За Добросъците можете да научите повече тук: http://prikazka-igra.com/book3.html

dobrosutzite

– Това е един добър пример, че има надежда за българските автори. Какво би посъветвала творците в България?

– Каквото бих посъветвала и детето си: Да следват себе си! Човек е най-полезен тогава, когато прави това, което обича и което може най-добре. Повечето хора не вярват, че така биха успели… но това е само едно решение, което са взели! Винаги могат да го променят!

Неусетно се пренасохме в безгрижните щрихи на детството. Необятно, безгранично, свободно, цветно, усмихнато и приказно назидателно, детството на нашите деца, такова каквото е добре да бъде, а напоследък им се изплъзва. Благодарим на творци като Мая, чиито ръка и сърце поддържат Приказния свят на българските деца…така нужен и на нас големите.

 

Автор: Надя Коцева 

za profilna 1

Казвам се Надя Коцева, от гр. София, омъжена с две деца. Завършила съм анимационна режисура, сега работя в сферата на недвижимите имоти, като специалността ми помага да приемам всичко с усмивка и добро настроение. В свободното си време обичам да рисувам и творя, като основно търся „душата“ в творенията и се стремя да придавам одухотвореност на това, което правя.

Коментари

коментари