Начало » Лица » За Петя, „Златна ябълка”, Лиска, татусите и важните щрихи в животa

За Петя, „Златна ябълка”, Лиска, татусите и важните щрихи в животa

 

„Здравейте, казвам се Петя Евлогиева, на 33 години съм, щастливо омъжена за детската си любов с 2 дечица, 2 кучета и котка. Родена съм в град Монтана, но заедно със съпруга ми имаме собствено студио за татуировки от 8 години и останахме да живеем в София. „Завършила” съм анимационно кино в Нов български университет. Абе, накратко съм един щастлив човек, който се развива в  сферата, за която е мечтал. Често пътувам за участия на фестивали в България и в чужбина. Като цяло се старая да съм свободна душа и да съм доволна от живота си.“

Петя е ярък образ, който оставя цветни следи в съзнанието ти, щом я срещнеш. Цветове, които те докосват, докато общуваш с нея, вдъхновяват те да оцветяваш ежедневието си и да пръскаш радост навред. С Петя учихме заедно „анимационна режисура” при Анри Кулев и Иван Веселинов, помня я винаги прилежна, изпълнителна, обикновено над дневната норма, помня я много щура и много отдадена на това, което прави. Споменах ли вече, че е много цветна?

Помня я бременна и много бременна и супер редовна на лекциите, помня че ни беше като учител (тя естествено не подозираше това), тоест ние гледахме рисунките й и някак си попивахме да бъдем свободни в щриха си и упорити. Петя пишеше и страхотни сценарии по драматургия с дълбок смисъл, някои с драматизъм, докосваха те. Петя никога не парадираше с дарбата си, сякаш тя е естествена част от нея и тя съвсем естествено я проявява. Още оттогава знаех, че това необикновено момиче с шарени очи ще изпъстря и твори навред света, около себе си.

***

– Така ли постигаш всичко, с много себеотдаденост и посветеност в това, което правиш, и в същото време погледнато отстрани – с една лекота?

– Наскоро имах среща с моята преподавателка по рисуване от Монтана – Рени Петрова, при която съм ходила 10 година на уроци. Точно това си говорехме с нея, че на мен нещата никога не са ми се получавали по лесния начин. Просто рисувам, докато не докарам един проект до визия, достатъчно убедителна, че е направена с лекота. Много ми се иска да е така. Като погледнеш да е сякаш с един замах и без много мислене завършена. А всъщност често е с много купчини издраскани листа и будуване до ранни утрини. Но по-важното е дали хората ще го видят и усетят така.

– С Генчо имате две красиви деца. На какво би искала да ги научиш?

– Дам, имаме 2 дъщери – Гери на 12 години и Йоана на 8 години. Много ми се иска да ги науча да се трудят и да постигат целите и мечтите си, дори понякога да ти се струва невъзможно и да изисква твърде много старание и работа в една посока. Ако има любов в работата ти, в теб, в семейството ти, нищо не е толкова трудно, ти не забелязваш какво си постигнал, как изглежда отстрани. Често с Генчо си говорим, че най-важното е днес моят клиент да е щастлив и аз да съм дала максимума, който мога в работата си. Никога не съм се фокусирала върху крайната цел.

14287591_10210488288670326_1443334628_n-%d0%ba%d0%be%d0%bf%d0%b8%d0%b5

Колко да си успешен, колко работа да имаш, с малки стъпки се стига далеч. Всеки ден по един доволен клиент и когато се обърнеш и видиш, че имаш 10-20-100 такива клиента, това те зарежда. А веднъж, когато успеят да те убедят, че имат високи очаквания за теб, страхът да не ги предадеш и да не ги разочароваш те храни за още. Искам децата да живеят щастливи, свободни, без предразсъдъци, без ограничения и без някой да им казва, какво е възможно и до къде могат да стигнат. Всичко зависи от теб самия. Ако нещо не се получава, то значи, че  изборът ти е друг. Няма „не мога” има само „не искам”.

– Петя, мисля си че българското анимационно кино и световно разбира се, губи много, че се лишава от твоя талант. Сега си успешен татуист, с множество награди и семейно студио. Сега твоите „анимационни творби”, визирам татуировките, оживеят върху доста  хора, на практика ти практикуваш един нов вид анимация-върху живо платно. Всички знаем, че българското анимационно кино претърпя крах и не може да предостави успехи за българските творци така както в годините, в които нашите преподаватели са рисували супер успешно и активно. Предполагам, че си получавала покани и извън граница, но ти си продължила да се изявяваш, въпреки трудностите тук в България, намирайки един нов път, една нова сцена за твоите анимационни герои.

В страната ни има много даровити хора, които не работят по сърце и душа, а притиснати от обстоятелствата зарязват таланта и сменят посоката на работа си. Ти успя да пренесеш своя талант в друго поприще и то доста успешно, налагайки дори нов стил в тази сфера, даваш с примера си надежда на много хора. Това ли е всъщност разковничето, да търсиш друго „платно”, след като нямаш условия за „хартиен лист”? 

– При мен търсенето е неспирно. Всичко, което правя, е едно и също, просто с различни материали. Не успявам да отделя татуирането, анимация и просто рисуване за удоволствие, те някак се сляха. Да, разбира се, че понякога, когато рисуваш по поръчка, е с някакви зададени параметри, но колкото повече портфолио трупаш, толкова повече хората идват с доверие. Анимационните ми татуировки се случиха просто ей така, аз правех различни типажи и просто мои приятели, като Ели например, ми се довериха и дадоха частица кожичка за мен :) , за да опитам. А то пък стана и така тръгнаха нещата. В началото имах много малко работа и постоянно се подкрепях със странични проекти, а всички колеги се убеждаваха, че доникъде няма да стигна и все пак, за да имам работа ще е нужно да правя и от по-масово търсените модели. Но аз съм търпелив човек, казах си, че ще отнеме колкото време само е решило.

14281589_10210488221148638_336138858_n-%d0%ba%d0%be%d0%bf%d0%b8%d0%b5

Мисля, че когато хората виждат, че правиш нещо с любов искат да си откраднат малко от нея и така започнаха да ме търсят, за да си я поделим. Не знам дали, когато завърша един проект, аз или клиентът е по-щастлив. И все още, ако аз не съм доволна от проекта за татуировка, не го представям пред клиента, понякога изисква 2-3-5 варианта, няма значение трябва да е леко и той, и аз да го харесаме.

И на твоя въпрос дали да търсиш нови условия, според мен условието е само да правиш това, което обичаш, платното е само в твоите ограничения. Може да е една прекрасна вечеря за любим човек, може да е неделни мъфини с децата. Всичко, което си „ти” е твоето платно, дори как ще се облечеш. Дали ще избереш да бъдеш усмихнат или недоволен от себе си човек.

– На какво те научиха нашите преподаватели в университета? У мен остана усещането за търсенето на душата на творението в оригинална, изчистена форма. Ако някои иска да стане аниматор сега, какво би го посъветвала?

– Ако си достатъчно хитър, можеш да си научиш урока добре. Имаше преподаватели,  които успяха да ме научат на много неща, те са от онези, които не разбираш кога лекцията ти е свършила, защото просто седиш там и попиваш. Толкова си мечтаех да уча анимация, толкова исках да се потопя в този свят, че отидох там с едно обещание към себе си. Всичко, което е възможно, дори неща, които тогава са ми се стрували твърде абстрактни и далечни от анимацията, да запомня и да приложа. Спомням си дори как Иван Веселинов ни казваше, как ние търсим в сценариите си велики неща и затова те са глупави и звучат чужди. Всичко мъдро е простичко и около нас, но нямаме очи да го забележим и да му отдадем стойност. А дали някой да стане аниматор сега -Да, разбира се! И винаги – да! Хора бъдете смели, на вас разчитаме :)

14281387_10210488288590324_1648204023_n-%d0%ba%d0%be%d0%bf%d0%b8%d0%b5

– И все пак българската анимация има с какво да се похвали след толкова години. Очакваме с огромен интерес българския сериал „Златната ябълка”, в който ти си взела дейно участие като асистент-аниматор. Подозираме, че това е филм, изтъкан от български фолклорни мотиви с изключително съвременна визия и ще ни развълнува много. Ще ни споделиш ли твоите впечатления за филма, екипа, идеята.

– Да работя в екипа на „Златната ябълка” е като сбъдната мечта за мен. Имам огромното щастие с Митко (Димитър Петков – създателят на Ябълката) да се познаваме от 8 години. Бяхме колеги в „Gameloft” като аниматори. Той замина да учи анимация в Англия и се виждахме, когато се прибираше, докато не се прибра окончателно. Тогава ми разказа за идеята си за анимационен сериал, базиран на българския фолклор. Този човек никога и пред нищо не се отказва, за 3 години успя да сформира екип от толкова талантливи хора, доказали се в областта си, работещи в успешни компании в целия свят. Често ме питат как се работи до 3;00 през нощта, без заплащане.

14269718_10210488288830330_990721165_n-%d0%ba%d0%be%d0%bf%d0%b8%d0%b5

Ами според мен Митко е нашата „златна ябълка”, той е надеждата, че щом се държиш за него, нещата ще се случат, защото той не се отказва. Можеше отдавна да си е казал, тук в България нещата не работят, тук няма как да се случи. Но ето-той знае малката тайна – позитивизъм. Във всичко! Всеки да си намери един Митко и да го има за приятел и да го държи наблизо. Щом Митко може да надъха 30 човека да работят на мускули и ентусиазъм, значи нещата се случват. Екипът, идеята, вдъхновението от българското, от нашето си, дето ни е мило и родно, това прави проекта вълшебен. Напоследък ги наблюдавам отстрани, защото мишниците си останаха само две, а дините станаха все повече. Но аз завинаги ще си остана част от това, което е едно ново случващо се тук! Желая им всичкия успех, вдъхновение и никога да не се предават!

– След този проект, обнадеждена ли си за българското анимационно кино? Има ли какво да разкажем и дадем на света?

– Наистина съм много обнадеждена и се надявам сред хората, които четат, да има някой, който финансово да реши да инвестира в този проект, защото всичките хора в него го заслужават, заслужават го нашите деца и всички ние. Вярвам, че ще се случи и че това ще е нашия проект и нашата гордост.

– Петя, рисуваш очарователни български моми с народни носии със съвременен щрих. Вдъхновяваш се от автентичното, българското? Какво те зарежда, откъде черпиш сили и впечатления?

14256538_10210488220948633_1210558243_n-%d0%ba%d0%be%d0%bf%d0%b8%d0%b5

– Българското и красотата в нашето изкуство ми е много мило и близко. Красивата българка, изкуството излязло изпод нейните ръце, ръцете на грънчарите, дърводелците, вкусните ни гозби, килими, носии, шевици, гайтани. Това сме ние. Ние го носим в себе си и ако успеем по малко по-модерен начин да го представим, то ще достигне до всеки. Зарежда ме всичко около мен, децата семейството, труда на другите колеги.

14328982_10210488225028735_510949972_n

– Разкажи ни за Лиска, това лято я поизмори доста, къде я води? Ще я видим ли някъде установена скоро, кротнала се в някоя прекрасна детска книжка, на екрана или в изложба? Или тя е виртуален, свободен образ, радващ всички ни?

 

– Лиска е един измислен герой, който си живее в моята глава. Лиска съм аз – по- добрата аз, онази, която искам да стана. Иска ми се да имам повече време за нея, защото хората я харесват, но когато и както успея. Тази година със съпруга ми решихме да направим прехода Ком-Емине, но за съжаление успяхме да минем само 200 км от него за 8 дни. Бях обещала всеки ден да качвам по една Лиска в нейната страничка и да направя хората съпричастни с пътешествието. Лиска за мен е олицетворение на една модерна работеща майка, която се справя с трудностите и ежедневните задачки с много позитивизъм и енергия, която често на нас не ни достига. Да бъдеш майка, работеща жена и все пак да запазиш лекотата и усмивката, това е посланието на Лиска.

– Видях в рисунките ти и портрет на дядо Добри, какво трябва да правим, за да бъдем добри, даващи?

14256656_10210488219948608_44704768_n-%d0%ba%d0%be%d0%bf%d0%b8%d0%b5

– Дядо Добри  е просто лицето на добротата, той е послание, образ, с който лесно можеш да достигнеш до хората. Много време се чудех дали е удачно изобщо да го нарисувам и то в поредицата на Лиска, защото не искам да има съмнение, че го използвам с комерсиална цел, но аз мисля, че бе правилно разбрано и докосна хората. Добротата е навсякъде, около нас има много истински добри хора и все още такива, които са щастливи само от това да дадат, без да очакват в замяна. Малко сме се изнервили, отдръпнали един от друг, но все още има съседи готови да ти помогнат. Хора да ти задържат вратата, да ти отстъпят място в трамвая. Това са истински добрите хора, те остават незабелязани, те не правят дарителски кампании по телевизията, те ти се усмихват сутрин и усмихват деня ти.

– Ти си пример за щастлив български човек, с прекрасни две деца, талантлив съпруг, успешно студио и то в България. По принцип не съм привърженик на въпросите: „Каква е рецептата?”,  „Какви са стъпките и насоките?”.  В случая ще те попитам: „Какви са рисунките?”. Как се рисува една такава смислена картина?

– Да имаш щастие на мен ми се струва лесно и простичко, просто във всяко нещо търсиш положителната страна. Дали в ежедневните задачи, дали  в новите трудни проекти, дали в отношенията с мъжа до теб, децата, приятелите. Много е важно обаче за мен, че съм си намерила Човека, ако имаш моя съпруг, животът е лесен и спорен. Придържам се към простите неща и простите решения. Аз не знам дали рисувам смислени неща, все още се колебая и питам: „Има ли смисъл всичко това, което правя? Достига ли истински то до някой?”

– Разказваме за носителите на Промяната и усещам, че си една от тях. Какви са твоите наблюдения – има ли надежда „обикновеният” човек да промени средата?

– Мисля, че само от нас зависи дали ще изберем да сме доволни или недоволни от живота си. Ако сме недоволни от управата и държавата, все някой ще ни е виновен. Ако изберем обаче пътя на щастието, ще видим колко е пъстър и богат живота около нас. Ще видим, че можеш да изпуснем наистина важните неща, когато вървим към „голямото” важно. Не пропускайте важните неща в семейството, с децата си, защото се страхувате дали ще постигнете нещо в живота си, защото може би това е най-големият ни шанс – да сме усмихнати вечер, когато си лягаме, и да се будим усмихнати до човека, който обичаме. Не се страхувайте да сте щастливи от малките неща, те ще ви заведат до голямото :)

За финал:

След близо 10 години, срещнах отново Петя, все същата душа-човек, има мнооого повече татуировки и още по-огромно портфолио от илюстрации, рисунки и цветни идеи. Българските детски книги, илюстрация и комикс,  българското анимационно кино, България има нужда от такива хора.

Автор: Надя Коцева 

za profilna 1

Казвам се Надя Коцева, от гр. София, омъжена с две деца. Завършила съм анимационна режисура, сега работя в сферата на недвижимите имоти, като специалността ми помага да приемам всичко с усмивка и добро настроение. В свободното си време обичам да рисувам и творя, като основно търся „душата“ в творенията и се стремя да придавам одухотвореност на това, което правя.

 

Коментари

коментари