Начало » Темата » За пещера Проходна и прехода към себе си

За пещера Проходна и прехода към себе си

Защо е жизненонеобходимо да погледнем през Божиите очи? Защото казват Бог обича всичко и всички ни, несъвършени… Защото, когато погледнем отсреща с копнежа да открием съвършеното, то се разкрива пред нас. И ако поставим това като основа на нашия светоглед, то тогава светът би бил различен, божествен, такъв какъвто е!

 

В България има множество места, които те зареждат и те подтикват да преоткриеш силата и красотата отвън, за да можеш да ги пренесеш после навътре в себе си. Едно от тях е пещера Проходна, наречена още Очите на Бога, Окната или Божиите очи. Нарекох го преход-проход към себе си.

Неподозирана красива горска пътечка ни води към отвора на пещерата, осеяна от диви циклами, папрати и пазена от причудливи високи скали. И изведнъж ето го Прохода, невероятно голям портал към пещерна галерия. Изключителна височина насочваща погледите ни към възвишеното. Място на сила и символика. С малки крачки напред и поглед инстиктивно насочен все нагоре, някак си странно успяхме да видим една богомолка в молеща се поза кацнала на един камък в краката ни. Тя се молеше, ние я снимахме…и занесохме този кадър в съзнанието си, за да си спомняме за него.

bogomolkata

И ето ги, те Очите, наистина големи, наистина еднакви. Два прохода към небето, фокусирани върху нас и ние върху тях. Застанах под този зорък поглед и застинах. Замислих се: ако правим този канал, този проход между земята и небето по-честичко, то бихме гледали на света по по-различен начин. И потече една добрина, сякаш изсипана отгоре. У всички присъстващи се породи желанието към молитва, явно същото оново желание, което бе сполетяло онази молеща се богомолка в началото на пещерата.

Красиво поставена икона на Христос върху каменната стена на пещерата бдеше от другата ни страна…

5

Постояхме дълго…но можехме и искахме още, погледахме се с Очите. Видяхме себе си и небето през двата огромни отвора. Тишина. Това е. И цялото място ни пожела занапред: Влизай по-често в твоята тайна стаичка на сърцето, във виртуалната пещера на твоето съзнание и обръщай поглед нагоре , за да запазиш себе си и божествената си частичка.

Преминахме през прохода,

Направихме прехода,

И погледнахме света през очите си,

А навън зеленина, слънце и простор

Поехме по пътечката с по-голям кръгозор

Над нас бдяха Божиите очи

Винаги оставащи в съзнанието ни.

 

Ами гълъбите, които прехвъркаха под Очите и над моите, другата причудливост за мен. Защо гълъби? Прелитаха по тавана под Очите и влизаха в хралупките си, скътани в тавана на пещерата. Сетих, се за гълъба, изобрзяван в иконите ни, символ на душата, на Светия дух.

Така моя преход завърши и тепърва ще започва…Прехода към мен, теб, живата природа и Вселената. Да познаеш себе си, да познаеш Висшето, божественото начало в себе си. Така ще познаем условията, при които можем да растем и да се развиваме правилно. Да разберем своето предназначение, да възрастим това, което е вложено в ума и сърцето и да дарим дарбите си на света.

Пещера Проходна е една от най-известните пещери в карстовия район край село Карлуково, общ. Луковит. Намира се в изключително леснодостъпен район, така както е леснодостъпно божественото, пръснато навсякъде и у всекиго, само Очи, очи трябват да го видят и приложат.

Автор: Надя Коцева 

za profilna 1

Казвам се Надя Коцева, от гр. София, омъжена с две деца. Завършила съм анимационна режисура, сега работя в сферата на недвижимите имоти, като специалността ми помага да приемам всичко с усмивка и добро настроение. В свободното си време обичам да рисувам и творя, като основно търся „душата“ в творенията и се стремя да придавам одухотвореност на това, което правя.

Коментари

коментари