Начало » Вдъхновяващо » Инес Субашка: Какво научих от…?!

Инес Субашка: Какво научих от…?!

Снимка: личен архив

Инес Субашка споделя своите уроци от живота

Миналата година отразихме гостуването на телевизионния продуцент Маги Халваджиян в Нов български университет и житейските уроци, които сподели със студентите. Почти веднага след публикуването на материала Какво научих от Маги Халваджиян?! ни хрумна, че бихме могли да го превърнем в традиция. И ето, че моментът дойде! :) Всеки месец ще каним успели личности, на които се възхищаваме и приемаме за житейски ментори, да споделят своя опит; своите истини за живота, за да ни помогнат да се превърнем в по-добра версия на себе си и да изберем най-краткия път до мечтите си :)

С удоволствие ви представяме първия гост-ментор в Какво научих от…?!: Инес Субашка. А ако сте пропуснали вдъхновяващото й интервю за Ogledai.se, можете да го откриете тук.

***

Снимка: личен архив
Снимка: личен архив

Инес Субашка:

Когато Ogledai.se ме помоли да напиша какво научих от – грешките, менторите, успехите, неуспехите, вдъхновението сякаш само чакаше някой да го призове. Искаше ми се да напиша всичко на един дъх, но знам че и то трябва да бъде обуздано. Оставих мислите ми да препускат и знаех, че моментите и уроците, които са най-важни ще останат – а всичко друго ще изчезне така, както е дошло – внезапно.

Мислех си за хората, които са ми повлияли и се чудех как да ги събера в кратък текст. После реших, че няма значение какво е името на урока или вдъхновението. Всеки един човек, който ме е научил на нещо, е бил просто животът – преоблечен като личност. Животът в опит да привлече вниманието ми.

Какво научих:

  1. Моята реалност никога не може да надмине моята същност. Светът около мен е отражение на това, което е вътре в мен. Да се опитваш да промениш това около теб, без да работиш върху себе си, е като да драскаш отражението в огледалото и да се заблуждаваш, че променяш това, което виждаш. Ти го носиш със себе си и трябва да започнеш от там.
  1. Всяка трудност е просто възможност. Животът е като една тренировка. За да ставаш по-силен физически, трябва да увеличаваш тежестите, повторенията, да правиш по-сложни прогресии. Силата идва с предизвикателствата – и в спорта и в живота. Аз обичам тежките тренировки, затова и животът не може да ме пречупи.
  1. Всеки един от нас е един диамант. Хората, случките, мечтите, разочарованията – всичко, което ни се случва, просто шлифова този диамант и го прави още по-бляскав и ценен.
  1. Колкото по-мъртъв е човек в своята същност, толкова повече се опитва да запълва времето си със задачи, които да му придават илюзорно усещане за стойност. Заетостта не е измерител на продуктивността. Не е важно да правиш много, а да правиш достатъчно по съвършен начин.
  1. Тялото е инструментът, с който творим света си. Колкото повече неглижираме себе си и здравето си, толкова повече се отдалечаваме от възможността да реализираме потенциала си. Човек може да даде точно толкова, колкото е. Ако не даваш на себе си, нямаш и за другите.
Снимка: личен архив
Снимка: личен архив
  1. Думата баланс е клише, но клишетата са устояли теста на времето. Представям си двете крайности на едно и също нещо като двата края на едно ветрило. В която и крайност да си, все едно си на едно и също място, защото двата края на ветрилото се допират. Истината е в средата и в това да взимаш по нещо от всяка крайност.
  1. Привличаме хора, които отразяват нашите липси. Хора, които ни носят уроци, които болят. Моментът, в който го осъзнаем и запълним липсите си, е моментът, в който спираме да привличаме уроци и започваме да привличаме съмишленици. Вече сме цели и привличаме други хора, които също са завършени – и заедно напредваме.
  1. Това, което правиш днес, не е това, което трябва да правиш утре или след 10 години. Работата е просто сцена, на която човек изразява себе си. С годините, опита и мъдростта, човек се променя и е нормално това, което преди няколко години е изразявало теб, да се промени. С опита, човек разширява личността и същността си и това да се вкопчиш в живота от вчера е прахосване на това, което можеш да бъдеш. Работата е проекция на това, което си. Не се страхувайте да променяте себе си и работата си.
  1. Никой не е длъжен на теб и ти не си длъжен на никого. Човек е длъжен само на себе си и не можеш да се сърдиш на другите. Животът е един лабиринт. В него срещаме много хора. Понякога вървим заедно за отрязък от време, но после пътищата ни се разделят. Всеки върви към своя изход и е признак на неосъзнатост, да съдиш друг, че е поел по различен път. Срещаме се, за да се учим един от друг. Когато всеки от нас даде на другия това, което може… разделяме се. Така освобождаваме място за хората, които могат да ни помогнат да се изкачим на следващия етап и да се превърнем в повече.
  1. Отделяйте време, за да опознаете егото си. То е най-добрият ни приятел и най-големият ни враг. Егото може да те издигне нагоре или да те срине до основи. Егото страда, душата не изпитва нищо. Всичко, което ни наранява, наранява егото и представата, която сме имали. Душата остава непокътната.
  1. Животът е игра. В една игра никой не губи, защото нейното предназначение не е да има губещи и победители – просто забавление.
  1. Давайте шанс на другите. Нямате идея колко очаровани ще останете от това, което могат да направят. Не дърпайте килимчето само към себе си. Екипът постига повече от единицата.
  1. Не давайте на Инес възможност да пише, без да сложите ограничение на броя символи – тема от едно изречение стига, за да се родят минимум 10 страници :)

Коментари

коментари