Начало » Лица » Калин Василев: С дипломи от Carnegie Mellon University и Cambridge University да избереш ТърновоRUNS… ВТОРА ЧАСТ

Калин Василев: С дипломи от Carnegie Mellon University и Cambridge University да избереш ТърновоRUNS… ВТОРА ЧАСТ

Защо Калин предпочете да мотивира търновци, вместо да печели хиляди долари и да гради кариера като генен инженер в голяма компания?

DSC_7100-as-Smart-Object-1-150x150Визитката на Калин Василев за Форум КЛЮЧ: „Сънуваш, мечтаеш, кроиш планове, не спираш, даваш всичко от себе си….и когато се събудиш запряташ ръкави и действаш. Не на макс, ами два или три пъти повече, защото имаш цел, която е твоят драйв. А тя, целта, е да изкорениш остарели норми, стигми, безхаберие, социална апатия и да изградиш една активна, добронамерена, позитивна и истински здравословна социална среда. Не в София, а в един град 15 пъти по-малък. Това сме ние, ТърновоRUN. А това е той Калин Василев!“

На 9 април Форум Ключ  отново събра на едно място Личности, които не се налага да афишират много-много добрините, които правят. Не се налага, защото по пътя към Промяната, те вдъхновяват всички, които срещат. Те мотивират, предават опит, дават пример… Това са Личности, които ти връщат вярата в светлото бъдеще на обществото ни, на България. И понеже в Ogledai.se не се уморяваме да се оглеждаме :) за доброто, ви представяме КЛЮЧарите, които този април „работят и успяват, с малки крачки вдъхновяват себе си и хората около себе си, мотивират ежедневното „случване“ на нещата. Напук. Навъпреки”.

Представяме ви Калин Василев…

Ако сте пропуснали  ПЪРВА ЧАСТ

Какъв щеше да е животът ти, ако беше избрал да останеш в САЩ или в Англия? Мислил си за това и имало ли е моменти, в които тайничко си съжалявал, че се върна в българската действителност?

– Животът ми преди идеята за ТърновоRUN беше доста стандартен и клиширан в научната сфера. Човек, когато завърши нещо в научната сфера, има две пътеки. Едната е академичната, да продължи с нещо като професура, преподавателска дейност, а другата е корпоративна – за големи компании, било то да си намери работа в медицинска, фармацевтична, генетична индустрия. Аз

не си представях себе си

че ще продължа да работя чисто лабораторно, дори на 50-60 години. Винаги съм искал да бъда в мениджърските прослойки, така да го нарека, за да мога да давам някак си поле за изява на всички бизнес идеи, които имах свързано с генетиката. Затова може би нямаше да се насоча към академичната сфера, а щях да продължа по стълбицата в някакви компании.

В интерес на истината аз не се замислям какъв би бил животът, ако не се бях върнал в България или не ми бе дошла идеята за ТърновоRUN. Мога да си представя, че просто бих бил в една компания, може би в Германия, в Англия (имах няколко оферти след Кеймбридж), много е лесно да се намери на Източното крайбрежие в САЩ. Все пак човек, който е завършил тези университети, с контакти, с всичко, биха те взели много бързо. Бих натрупал много по-бързо капитал, средства, а с тях след 10-15 години може би пак бих се прибрал в България за по-дълго вече, когато си натрупал стотиците хиляди долари :) . Но аз гледам да не се замислям за това. Не защото ме дразни или се ядосвам за нещо, а просто защото искам да се фокусирам върху идеите си тук. И аз в това вярвам.

човек трябва да се фокусира много

стабилно върху това, което прави

12495090_808736015899710_255048090663232212_n

– И все пак как мечтата да обединяваш и мотивираш търновци да живеят здравословно и пълноценно се оказа по-силна от възможността да работиш в някоя голяма американска/британска компания срещу внушителна заплата?

– Първите шест месеца, докато бях в България, имах три-четири идеи и едната от тях беше да търся оферти за работа в чужбина, но много бързо я загърбих. Защото си казах: „Аз разпокъсам ли се по този начин и тази идея в България няма да потръгне“. Затова игнорирах другата напълно. Идеята се оказа по-силна  – да мотивирам, да активизирам тези хора към здраве, защото аз обичам предизвикателствата.

предизвикателството е огромен стимул за мен

Обичам разнообразието, защото като си сменял толкова много места, толкова компании от хора, все рестартираш,  може би това до голяма степен ти става и черта на характера – обичаш новите идеи, да се впускаш в неща, обичаш предизвикателствата. А работата в една компания би била доста по-лежерна от това, което се случва в момента, особено в насока, в която аз нямам никакъв опит, особено в една трудна среда, особено в една държава, в която няма традиции в това нещо, така че може би предизвикателството е огромен стимул за мен.

– Как започна ТърновоRUN? Каква е каузата на инициативата и кои са хората, които обедини около тази кауза?

– Започна като група във фейсбук „Велико Търново – групово бягане и упражнения“. Аз си играех между двата бранда ТърновоRUN и Велико ТъRUNово. Така че започнахме с фейсбук група. Да, може би изглежда сякаш е било на шега, но доста от действията бяха много премерени, все пак това е някаква стратегия да активизираш тези хора. Беше един от проектите, които ми бяха в главата. Фейсбук групата ми позволи да прибавям хора, да ги обединявам около тази идея чисто виртуално, докато си вършех други неща, пътувах… Аз и исках да релаксирам малко след толкова години образование и пътувания. Исках просто малко да се потопя в средата в България. Така че сякаш

хем като на шега, хем с премерени действия

започна като една фейсбук група, където най-важното нещо наистина беше да се прибавят хората и да се започне с някакво разпознаване с кауза. Всички тези 40-50 тренировки бяха буквално ей така организирани от мен в свободното време, когато аз си тренирах. Ако се появи някой, супер. Ако не, ок. Така че това беше в началото, но със сигурност имаше премерени действия за промотиране, маркетинг, мениджмънт на цялата идея, дори и в един малък мащаб. Аз знаех, че не вложа ли някаква енергия, нещата няма да се получат, ако така на самотек се оставят. Много малко неща се получават по този начин. Някои може би си мислят: „Ще стартирам нещо и ей така хората ще го забележат“. Аз не съм убеден в това.

промяната, когато искаш да се случи по-бързо

трябва да има много стимулиране от организатора.

А самата кауза на ТърновоRUN е създаването на една активна, социална и приятелска, по-приятна за живеене среда. Определено „здраве“ като дума е една мултифасетна дума, която включва много „лица“. Въобще не е само някой прави физическо предизвикателство като вдига нещо или да си по-силен, по-бърз… Здравето включва много неща и самата среда трябва да бъде здрава. А здрава среда за мен е социална и активна, хубави продукти, природа, хубави контакти между хората, сприятеляване, подпомагане един – друг.

това е самата кауза на ТърновоRUNS

11813308_709648349141811_3685266988319075128_n

Не е само да можеш да пробягаш 5 км и да вдигнеш 100 кг. на лежанка. И това е хубавото, че идеята е хората да се припознаят в тази среда, да я желаят. А те я желаят всъщност тази среда. Но хем да я желаят, хем да видят, че не са самички в тяхното желание и да могат да се впуснат в това нещо.

да им покажеш, че задружността ще го постигне

– Какви трудности трябваше да преодолееш в началото на ТърновоRUN и как го направи?

– Досега няма чак толкова трудности. Ние нещата ги правим бавно, стегнато, без да се впускаме в прекалено много неща – хаотично и разпокъсано. Всяко нещо си има времето. Всяко нещо си има сезона. Чисто финансово не мисля, че има чак такива трудности. Всъщност ние нямаме никакъв доход, но не мисля, че това е детерминиращият, основен фактор за момента. Аз искам да изградя екипа и средата много преди да дойде това финансово нещо. Да има устойчивост по този начин. Липсват ни малко активизирани хора, мислещи, които по-сериозно да искат да помогнат с ТърновоRUN. Определено от доброволческа гледна точка звучи много лесно: доброволци, хиляди членове… Но едно е човек да изкаже желание: „Да искам да помогна!“, друго е направо да запретне ръкави, да дойде и да помага. Дори да дава идеи и да помага за тези идеи е много трудно.

всички се мерят на приказки

но на делата остават много малко хора накрая.

– Разкажи ни за инициативите на ТърновоRUN, за постиженията и целите ви, както и как възнамерявате да ги постигнете?

– ТърновоRUN в момента се занимава с няколко основни инициативи. Споменавам веднага това, което на всички ви е известно, от физическия аспект правим две тренировки в сряда след работа и в събота сутринта. Станаха много масови, с вече стотици посетители и членове. Това са чисто физически тренировки, нещо като фитнес на открито, с малки елементи на бягане, с упражнения, игри, елементи на анимация, много забавно :). Деца, големи, всички се включват.

Искам да направим отново лято на йогата, както миналата година. Правим много походи. Вече имаме 15 големи похода. Тази година имаме 3-4, но ни трябват хора, които да помагат с походите. Искаме да започнем да организираме здравословни лагери, защото осъзнаваме, че човек трябва да се откъсне от средата, за да може да се замисли реално за здравето си.

искаме да го откъснем от средата

и в рамките на 7 дни да има работа върху физическия, хранителния аспект, върху кооперативността, върху мислите на този човек. Един екип, едно семейство от 30-40 човека да направим такива лагери. Това всъщност ще донесе и някаква финансова изгода за организацията, за да може да се стабилизираме, защото все пак ще бъдат платени тези лагери, но се надяваме да пуснем някакви супер цени, а не… Виждал съм някакви уникални неща в други градове, където хиляди левове струват нещата. Така че искаме да задвижим идеята за лагери, искаме стабилно да влезем в хранителното образование на хората. Подготвили сме много снимкови материали, лични наши – над 600 здравословни рецепти, с които искаме да започнем поредици и уъркшопи, да задвижим хората. Твърдо вярваме, че лекционната част е много нужна, образованието е ключов аспект към цялото това нещо, но ще го постигнем, когато си имаме наше местенце.

не знам дали сте чули, имаме идея

(която може би към края на годината ще задвижим) за изграждането на безплатен, здравен, информационен център. В него ще можем да правим всички тези уъркшопи, лекции, тренировки на закрито (не в чисто фитнес аспект, а по-скоро в образователен аспект). Ще търсим съмишленици да ни помогнат с тази идея. Чисто финансово се надяваме бизнесите в региона да ни помогнат да бъде изграден този център.

Искаме да организираме мероприятия, които да покажат различните клубове – спортни и здравословни, тук в региона. Идеите ни са страшно много – състезания сме замислили, кампании по училища, институции…

Списъкът с идеи ни е над 180 :)

– Не мога да не те попитам как си изкарваш хляба, при положение, че тренировките с ТърновоRUN са безплатни?

– Веднага мога да отговоря. И хората в групата ме питат постоянно :) . В момента живея на спестявания (вече година и половина), които си натрупах по време на докторската си степен и образованието си в Англия. Аз съм много скромен човек и всички тези години почти нищо не съм си купувал и съм си спестявал едни парички. Върнах се със 7-8 000 долара в България. Живея в къщата на семейството си, разходите ми на месец са малки. Често явление е (за човек, който се занимава в бизнес сферата, когато стартира някаква бранд компания или нещо такова) първата фаза на стартиране на една компания, когато няма много средства, е

да „затегнеш колана“ и се опитваш да оцелееш

докато не намериш финансиране на идеите си :). Това е често срещано явление и аз това правя в момента. Вкъщи съм си, с малки разходи на месец. В момента спестяванията ми почти са свършили, така че навлизам във фаза „набиране на средства“. Не получаваме нищо, имаме някакви кутии за дарения по време на тренировки. Там мога да ви кажа, че от тренировка с 80-90 човека получаваме нещо от сорта на 20-30 лева, които отиват в бюджета на ТърновоRUN. Почти нищо не харчим. Бюджетът ни в момента е 1200 лева. Просто си седи – тук-там купуваме малко мастило за принтера, дребни неща. Буквално всичко се прави с

адски много труд, никаква финансова облага

Целият екип от 4-5 момчета живеем по къщите си, семействата ни помагат, но мечтата е аз и всички останали да се изхранваме от това нещо. Така че няма никаква магическа формула :), няма някакъв таен европроект, таен източник на финансиране… Всичко е „затягаш колана“,

действаш и вярваш, че ще се получат нещата

12063716_802978019808843_8756488180650864896_n

– Много хора използват за оправдание, че не могат да рискуват да изпуснат сигурното си работно място и месечна заплата, за да гонят някаква своя мечта, която макар и силна, не е съвсем сигурно, че ще бъде сбъдната. Приемливо ли е това оправдание според теб и какво би казал на тези хора като КЛЮЧар? :)

– Аз разбирам, че много хора не могат да зарежат сигурността пред някакъв риск, с някаква по-голяма, по-готина идея. И това е приемливо. Аз го приемам. Не можем всички да бъде мотиватори. Не можем всички да бъде рискови граждани, които да създават някакви идеи. То по дефиниция това не може да се случи, а и не би било добре за самата среда. Така че аз приемам техните оправдания със създаването на някакви нови идеи по този начин, но мога да кажа, че човек трябва да мисли за развитие дори в един по-малък мащаб, на едно по-малко ниво. Той трябва

да мисли в ежедневието си за личната промяна

за малки стъпки и да не се страхува от тях. Не е нужно да правиш грандиозни промени в живота си, да поемаш някаква много рискова идея, да зарязваш стабилната си работа. Но можеш да си кажеш, примерно: „Ако не съм доволен от дневния си режим; ако не съм доволен от това, което ми се случва: храна, физически, семейство, приятелства, тогава трябва да започна да се замислям за тях“. Кажи си: „Ок, днес ще направя една малка крачка към промяна на работната си програма, ще започна да си лягам на време, ще игнорирам компютъра за два часа, примерно, в които ще се отдам малко на природата…“ Някакви дребни стъпчици,

не е нужно да рискуваш целия си живот

за да постигнеш някакви неща. Както казват, най-доброто време да започнеш нещо е сега. Днес е денят да започнеш това нещо, защото като минат три месеца ще погледнеш назад и ще си кажеш: „А! Три месеца, в които аз всеки ден или през ден, през два, съм променял по нещо мъничко, малки стъпчици и виж колко много съм натрупал“. Мисля, че има място за всички под слънцето. Има за големите иновации, за големите идеи, за големия риск и за малките иновации, за малките промени, неща като: как комуникирам със семейството си, с приятелите си.

човек не трябва да се страхува от тези промени

940898_805552199551425_2213377463706566470_n

– За каква промяна мечтае ТърновоRUNS в България? Как виждате променената България и какъв е пътят според вас към нея?

– Промяната е много трудна, дори на едно ниво като Велико Търново. Аз не съм обезкуражен, но съм реалист, примесен с оптимист :) . Аз виждам, че много трудно ще се променят тези 65% сърдечно-съдови заболявания, 50% пушачи, даже вече повече. Много трудно ще се промени. Но какво си мечтая за едни 5-10 години!

аз съм реалист, примесен с оптимист :)

Мечтая си за хора, по-замислени към здравословните неща, а те изграждат и хубавата среда; хора, които са навън, обединени; хора, които загърбват тези злободневни, битови пороци – цигари, мазнотии, лошо поведение, хвърляне на боклуци навсякъде, докато вървят. Едно по-активизирано, по-замислено общество, може би вече отсяване на старото поколение, затишие на тяхната гласност и идване на едно по-ново време, идване на хора, които са по-замислени откъм поставяне България на световната сцена; за красиви, смислени, активизирани общества, достигане на неща, които правят в западните държави. Говоря чисто откъм поведение, не говоря инфраструктурно, а за хора, които не си хвърлят боклуците, когато вършат някакво действие, в главата му вътре е и идеята – това полезно ли е или лошо за обществото, като например дръпваш цигарата пред магазина и пуф я хвърляш на тротоара. Не си мечтая ТърновоRUN да превземе страната. Вярвам в локалната сила, че за да се случи нещо хубаво, трябва да се разпръснат отговорностите и на други организации, те го правят в момента.

активизират се Варна, Пловдив, София

по много други места и виждам комуникация между всички тях, развитие на още готини форуми като Форум Ключ. Така че за 5 години трудно ще се получи във физическия аспект да изкорениш някакви навици, но виждам промяна в една по-добра посока, социална, в мисленето, в действията, в здравето, в много постепенни промени в отделни насоки. И точно това би изградило една цялостна хубава среда. Средата не е само подскачане в парка. Средата не е само спиране на пушенето. Средата не е само по-здравословна храна. Тя е комплекс от всички тези неща. Така че ако по една-две единици мръднем нагоре в много от тези фактори, тогава ще се усети повсеместно и за цялата среда.

ПЪРВА ЧАСТ

 

Коментари

коментари