Начало » Лица » Квенда Лима: Проповеди с танц
снимка: facebook/Kwenda Lima
снимка: facebook/Kwenda Lima

Квенда Лима: Проповеди с танц

Kwenda_20110826_0090Вчера споделих преживяването – фестивала „KizombaHolica2016“ (Кизомба ефект) . Срещнах уникални хора – енергични, смеещи се, излъчващи радост от живота, движението, споделянето на всеки миг с други хора, пък били много от тях и непознати… За тези, като мен, които за първи път попадат в такава среда – наситена с позитивизъм и щастие, всичко бе изумително, зареждащо, емоционално отрезвяващо, като че до преди това по-често съм си позволявала да се движа в полубудно състояние. И тъкмо, когато бях напълно убедена, че няма какво повече да ме изненада (все пак вече свикнах с прегръдките за „здрасти“, без още да сме си казали имената даже :) ) се срещнах с един човек…. Не знам как ще прозвучи, но ми се струва, че думата не е напълно точна. Тези, които са го поглеждали в очите, със сигурност ще ме разберат. А за тези, които още не са имали тази привилегия, ще се опитам да се аргументирам накратко, макар все още да не съзнавам напълно на какво точно се дължи въздействието му. Май някои го наричат „енергия“, „аура“…. Мисълта ми е, че Квенда Лима е необикновен. Не в смисъла на „изтърканото клише“. В буквалния. Неговата духовност е толкова силно изразена, толкова всеобхватна, че заставайки пред него, имаш чувството, че се вглеждаш директно в душата му. А тя сякаш е от друго време-пространство, приела телесната обвивка на смирен мъж, усмихващ се с лъчезарността на дете, защото именно така би могъл да се движи сред нас и да ни просветлява… Без повече предисловия, за да не прозвучи още по-налудничаво :)

– Колко пъти сте идвали в България и с какви впечатления сте? Какво ви връща тук?

– Това е поне шестият път, в който идвам, може и да са повече. Много харесвам тази страна. В България има нещо специфично, което не мога да обясня, но ме кара да се чувствам като у дома си. Наистина ми допада. Затова не се колебая, когато ме поканят да дойда тук. Кажат ли: „България?”, и аз съм готов (смее се).

– Как създадохте вашата „запазена марка“ кайзен?

– Роден съм в Кабо Верде, живях там до 18-годишна възраст. След това се преселих в Португалия, където започнах да преподавам кизомба. Кайзен се разви естествено, не беше нещо планирано. От много време имам специфичен начин на преподаване, различен от обичайния. Един от учениците ми веднъж предложи: „Това, което преподавате, е повече от танц, може би може да измислите нещо отделно…”. Замислих се. По време на часовете започнах да наблюдавам хората и да работя с тях в различна посока: пробвайте това упражнение, направете другото упражнение… И осъзнах, че това е нещо, което не е нито кизомба, нито афро-контемпорари, нито традиционни африкански танци. Трябваше да му дам име :) . Така се роди кайзен: осъзнах, че хората имат нужда от нещо повече, не просто да идват да танцуват и да учат стъпки. Търсят нещо…

– И какво е то?

– Зависи. Например, някои хора имат много страхове; други са неуверени; трети имат голям потенциал, но не го използват; някои идват, просто за да срещат други хора и да се забавляват, защото извън залата нямат много такива щастливи моменти; имат семейни проблеми или проблеми с половинките си… всички тези неща ги водят в часовете ми. Някои от тях не го осъзнават, но когато часът свърши, казват: „Чувствам се добре!”. В основата на кайзен е стремежът да достигне под повърхността, дълбоко до проблемите на хората и да им помогне да почувстват, че могат да ги разрешат.

– Кое спомага за решаването на проблемите, които споделихте? Само танцът ли е разковничето, или е нещо друго?

Кайзен не е танцова техника. Кайзен използва танца като „лице”, защото е по-лесно да стигнеш до хората, ако кажеш, че е танц. Но не е танц :). Кайзен е много работа, която кара хората да мислят. Когато мислиш, приемаш информацията в тялото си, а когато възприемеш информацията с тялото си, нещо ще се случи – незабавно, след един месец, една година… То е като да кажеш на дете, че не може да прави едно или друго, че няма достатъчно умения за нещо: това го програмира и когато порасне, ще стане неуверен възрастен.  Същото е. Така че използваш танца, за да поведеш хората в определена посока, да ги накараш да използват цялото си тяло, а не само мозъка. Те се отпускат и тогава им даваш информацията. Те я приемат и селектират, зависи от тях. Но щом я вземат, тялото ще реагира. Така че е повече от танц.

– А Вас кайзен как ви промени?

– Кайзен ме променя непрекъснато. Кара ме да осъзная себе си, да разбера кой съм; да вървя в своята посока – тази, която ме определя; да разбера, че трябва да сме много смирени. Да наблюдавам хората и техните реакции, да ги слушам, да виждам резултатите, които постигат, ми помага всеки път. Помага ми да разбера колко е важно да сме свързани с живота.

– Къде по света сте разпространявали тази философия?

– Почти навсякъде. При мен идват хора, които искат да ги обуча да преподават кайзен. Аз не правя такива публични обучения, защото не искам проектът да се комерсиализира. Ценя го и искам, когато „давам” това знание на някого, да знам, че той ще го използва правилно. Това е моят начин. Пътувам много, посаждам семенцата на знанието, за да подготвя структурата. Когато дам структурата, която е лесна за усвояване, лесно може да се продължи напред.

– Какви са проблемите, които виждате у българите, за чието решаване им помагате чрез кайзен?

– Преди всичко е стресът. Много стрес, много страх да правиш различни неща; някои са много самоуверени, но това идва само от ума. В България имате много специална енергия. Но много българи не се възползват от това – хората са свикнали да използват само мозъка си, а не цялото си тяло.

снимка: facebook/Kwenda Lima
снимка: facebook/Kwenda Lima

– Как усещате тази енергия? Кое й е специфичното?

– Природата. Много е силна в България. Но за да се научиш да използваш тази енергия, трябва да си осъзнат. Например, ако знаете как да пиете вода, ако я питате осъзнато, тя ще повлияе на вашето тяло по различен начин. Това имам предвид, когато казвам, че ако сте съзнателни по отношение на природата, разхождате се осъзнато сред природата – приемате енергията ѝ, тя ви помага. Но хората „не са там”. Както ако сте в клас. Ако урокът е много добър, можете да зададете въпрос, с чийто отговор да научите повече подробности по темата. Но ако сте там (играе разсеян :)) – като че не сте там, не питате, учителят ви дава, но знанието не достига до вас, защото присъствате само физически. Различно е. България е като стая, пълна с добра енергия, но само някои хора я използват, не всички.

– Благодаря ви!

– Приключихме ли?! :)

Коментари

коментари