Начало » Начало » Кизомба ефект
Снимка: KizombaHolicsBG
Снимка: KizombaHolicsBG

Кизомба ефект

Вече знам защо го наричат танца на прегръдката. Ето защо:

 

За 15 минути прегърнах поне шест човека. Не запомних имената им. Не разбрах съвсем и всичко, което казаха, тъй като бяха чужденци и говореха английски с различен акцент, или просто бях толкова смаяна… От спонтанната радост, че ме виждат, макар да не ме познават; от искрените усмивки, макар че ме виждат за първи път; от откритостта и готовността да говорят с мен, макар че не беше напълно сигурно, че ще се разберем :) . Всъщност беше, защото Лора, по-известна като DJ Kizombie, влезе в ролята на гид и преводач и в продължение на четири часа бе неотлъчно до мен и ми разясняваше всичко, което исках да знам… Благодаря, Лора! :) Сега, два дни по-късно, осъзнавам, че не само аз бях благодарна на този фестивал. Всички, които срещнах, бяха благодарни за това, че са заедно, обединени от обща страст; че виждат стари приятели и срещат нови; че споделят емоционални моменти, а такива имаше много…

Всичко това се случи на запомнящия се фестивал KizombaHolica’2016, който се проведе от 1 до 3 април. Преди голямото събитие само бяхме чували за кизомба, а аз си мислех, че това е просто танц. Напук на всички възклицания: „Не е просто танц!”, които съм чувала след това ми признание. Едва на фестивала разбрах какво имат предвид.

Лора с Диджей Снейкс (вляво) и Диджей Папис. Снимка: KizombaHolicsBG
Лора с Диджей Снейкс (вляво) и Диджей Папис. Снимка: KizombaHolicsBG

Осъзнах истинското значение на кизомба като „танц на прегръдката”. Не става въпрос само за прегръдката на дансинга, макар че и тя е важна – изисква и изгражда доверие; споделена енергия; съгласуваност на движенията; тялото реагира на всеки тон на музиката и изпраща сигнал, който отключва движение у другия; сензитивност за стъпките, които ще предприеме; осланяне на другия; заедност в танца, в музиката, в емоцията, в момента…

Дори никога да не си се „докосвал” до кизомба (като мен), на този фестивал неминуемо би бил завладян от мощната позитивна енергия и философия за осъзнатостта и откритостта към другите, която като че витаеше във въздуха.

Но как започна всичко…  Появявам се в парк-хотел „Москва” в събота, 2 април, малко след 14:00. Предният ден са се състояли размазващи партита за откриването на фестивала, който е голямо събитие за България, тъй като повечето кизомба звезди идват за първи път у нас, специално по покана на KizombaHolicsBG. До 5:00 (да, сутринта :) ) българските кизомба професионалисти са танцували със световните звезди Албир и Сара Панеро (Испания), Рико и Джоси (Великобритания), Ан’Со и Нима (Франция), Квенда Лима (Португалия). През следващите два дни всички те освен, че водеха уроци през деня, се забавляваха заедно с българските си кизомба колеги и почитатели на всички партита. И трите дни продължиха до ранни зори, а зад пулта бяха изключителните диджеи: DJ Ash (Франция), DJ Snakes (Франция), DJ Papys (Гвинея Бисау/Испания), и естествено, DJ Kizombie (България).

– Ако искаш да ги изчакаме тук – казва DJ Kizombie, или Лора, и ми посочва заграденият външен гардероб, който сега пустее. А тези, които чакаме, са някои от големите звезди на фестивала – Албир и Квенда Лима. Обядват преди следващия си урок в ресторанта на хотела заедно с колеги.

И зачакахме. Само, че докато чакахме, започваха да минават диджеи, танцьори – чужденци, кизомба звезди, но аз естествено си нямах представа. Както и те за мен. А всички до един ме поздравяваха със същата сърдечност, с която поздравяваха и Лора – широки усмивки, целувки по двете бузи, силна прегръдка… Такова приветливо и непринудено отношение няма как да не предизвика същото. Доброто им настроение бе направо заразяващо, предполагам – благодарение и на музиката, която звучеше от залата. И все пак в един момент не се сдържах и помолих Лора за някакво тълкуване на това поведение на спонтанна, искрена радост и то към напълно непознат. Като че не танцуват, а медитират по цял ден.

– Това е кизомба ефект – усмихва се, но аз я разбрах чак по-късно. – А това са Диджей Снейкс, който е и танцьор, и Слиман от „Сикрет тийм”сменя темата, когато ни приближават двама мъже – отново широки усмивки, целувки по бузите, прегръдки.

– За първи път ли сте в България? Как ви се струва фестивала?

Диджеят: Да, за първи път. Има много добро настроение, всички са много приятелски настроени – всеки се усмихва, много са мили.

– Смятате ли, че българските кизомба танцьори имат потенциал да стъпят на световна сцена?

Диджеят: Да, те са много добри танцьори. Имат потенциал. Дамите, с които танцувахме, са много добри и ако по-често ходят на фестивали в чужбина, някои от тях наистина могат да станат международни звезди.

– Кои тънкости, на които ги учите на уъркшопите, биха им помогнали за този пробив в чужбина?

Един през друг: Най-важното нещо е да слушат музиката. За дамите – да следват партньорите си и да не мислят прекалено много. За кавалерите – да не правят прекалено много стъпки, които са видели в youtube. И за дамите, и кавалертеи е най-важно да се адаптират към партньора си.

Изпращаме ги с усмивки и отново поглеждаме към входа на ресторанта. След няколко минути Квенда и Албир излизат и Лора веднага отива да ги пита за интервюта. След малко ми предава, че се качват до стаите си – Квенда идва след минути, за да разговаряме, а Албир предпочита да е след урока му със Сара.

Мисията почти е изпълнена, така че се отправяме към инфодеска, както го наричаха всички – кътчето пред залата, в която се провеждат уроците. Тук можеш да зададеш въпрос за фестивала и събитията, да си закупиш колие-сувенир, да се сдобиеш с тениска/потник с логото на фестивала, а малко по-встрани – да си закупиш обувки за танци.

В залата за уроците Рико и Джоси се вихрят в ритъма на семба. Надзъртам: усмихнати, енергични, сияещи, обкръжени от десетки двойки, следващи движенията им, а покрай мен все минават други – бързат да заемат мястото си и да се учат от най-добрите!

Има много чужденци, дошли специално за фестивала. Има и много българи, някои от които дошли в София заради събитието. Хора от различни култури и на всякаква възраст, а не изглеждат твърде различни. Обединява ги кизомба – споделената емоция, познатата енергия, неустоимата музика, на която тялото ти като че ли започва да се движи от само себе си, и десетки усмихнати лица :)

„Връзката, за която говорим… Във всички други танци я няма прегръдката. Имаме я в кизомба”, ще каже по-късно Албир – „Психологията, дори медицината, твърди, че прегръдката е полезна. Прегръдката спомага за „отварянето” към другия човек. И добрата прегръдка трябва да е повече от 10 секунди. В кизомбата понякога е 30 минути. Така, че е много добра! :) Но в България е различно, още се опитвам да проумея защо. Когато пристигнах, бе много хубаво да видиш как хора от различни градове се виждат отново след 6 месеца или година: „О-о-о, не сме се виждали от много време…”, и се прегръщат. Наистина изразяват това, че са си липсвали. Мисля, че кизомба дава тази специална връзка. Защото кизомба не е просто танц. Повече от танц е”.

Кизомба вдъхновява лавинообразно. Това наистина не е просто танц. Как би могъл „просто танц” да постави началото на философията в проекта на Квенда Лима „Кайзен”: Кайзен ме променя непрекъснато. Кара ме да осъзная себе си, да разбера кой съм; да вървя в своята посока, тази, която ме определя; да разбера, че ние трябва да сме много смирени. Наблюдавайки хората и техните реакции, слушайки ги, виждайки резултатите, които постигат – това ми помага всеки път. Помага ми да разбера колко е важно да сме свързани с живота”.

Квенда Лима: Проповеди с танц

Кизомба звездата Албир Рохас: Благодарен съм, че работя това, което обичам!

 

Коментари

коментари