Начало » Личностно развитие » Кога спираме да се развиваме и постигаме завършеност?

Кога спираме да се развиваме и постигаме завършеност?

Когато полагаме усилия в собственото си развитие имаме едно такова усещане и желание да имаме някакъв краен резултат, да можем да поставим точката: „Аз вече съм човекът, който винаги съм искал да бъда“. А дали е възможно?

На всеки етап от живота си вземаме решения, които решения ще повлияят на живота на хората, в които ще се превърнем след време. И понякога не сме чак толкова щастливи от тези решения, когато вече се превърнем в хората, които сме сега – премахваме татуировки, развеждаме се…знаете за какво говоря. Но защо изобщо се случва това да взимаме решения, за които нашето бъдещо Аз ще съжалява? И една от причините би могла да бъде генералното неразбиране на концепцията „време“.

Темпо на промяната

 

Всички ние знаем и разбираме, че с времето темпото на промяната ни се забавя – децата ни се променят за час, родителите ни се променят за години (ако изобщо). Но как се казва онази магическа точка във времето, когато промяната от галопираща се превръща в пълзяща? Тийнейджърските години? Средна възраст? Старост? Оказва се, че за повечето хора отговорът е „СЕГА“, независимо кога се случва. Ние всички живеем с една илюзия, че нашата лична история е завършила и ние вече сме се превърнали в човека, в който винаги ще бъдем, мислим за себе си и сме доволни от това, че вече сме се превърнали в човекът, в който винаги сме искали да бъдем.

Сега може да ви се прииска да поспорите с мен, но помислете за секунди колко мислите и си спомняте за това, което сте били като човек, колко често саморефлектирате върху досегашното си развитие, колко често мислите за нещата, които са ви довели до това да бъдете човекът, който сте днес… и сега сравнете колко време отделяте, за да планирате и мислите за човекът, който ще бъдете утре или след 20 дни, или след 2 години…? Усещате ли къде точно се крие илюзията, че вече сме се превърнали в „СЕБЕ СИ“ и че вече сме човекът, който искахме да бъдем?

Доказателството

 

И за да не изневеря на стила си, а и защото обичам нещата да са подкрепени експериментално ще ви запозная с едно изследване, в което са участвали хиляди хора на различна възраст. Хората са разделени на 2 групи. На едната група е зададен въпросът „опитайте да предскажете до каква степен ще се промените за следващите 10 години“, а на другата група е зададен въпросът „моля, кажете в каква степен сте се променили за последните 10 години.“ (Всъщност описвам идеята на изследването и обобщения резултат, но в самото изследване са задавани множество въпроси по отношение на лични ценности на изследваните лица). Какви са резултатите:

end-of-history-illusion

Да, и статистически темпото на промяна се забавя, но изобщо и не предполагаме в каква степен всъщност се променяме. Реално резултатите показват, че 18 годишните предполагат, че ще се променят като личности, в такава степен в каквато 50-годишните се променят реално. Т.е. ние мислим за себе си като вече доста завършена версия на себе си и не очакваме много да се променяме в бъдеще, но реално се променяме много повече отколкото сме предполага ли. И учените наричат този феномен „Илюзията „край на историята““.

И това изследване включва не само въпроси за лични ценности, но и за личностни характеристики, предпочитания и т.н. – резултатът е винаги един и същ – хората подценяват степента на промяна, която ще случат в годините.

preferences

И сега това просто интересен факт ли е или има и някакъв смисъл? Смисълът е в това, че тази илюзия влияе на решенията, които взимаме за бъдещето си, без да оценяваме това, че ще се променим като личности.

Още едно изследване: отново хората са разделени в 2 групи. На едната група е зададен въпросът „колко бихте платили за билет за концерт на любимия ви музикант, който концерт ще бъде след 10 години?“ и средната стойност е $128, а на другата група е зададен въпроса „колко бихте били склонни да платите за концерт на любимия ви музикант преди 10 години“ и отговорът е средно $80. В един перфектно рационален свят тези 2 цифри би трябвало да съвпадат. И разбира се учените имат хипотеза, че тази разлика идва от това, че ни е много по-лесно да си припомним нещо, отколкото да си го представим – коства ни повече енергия. Но каквато и да е причината – разлика има. За нас е много лесно да си припомним кои сме били преди 10 години, но не е така лесно да си представим какви ще бъдем след 10 години. И тъй като е трудно да си го представим, не предполагаме, че чак толкова много ще се променим.

И в заключение: времето е голяма сила. То променя предпочитания, ценности, личностни характеристики… И ние оценяваме това ретроспективно – даваме си сметка за настъпилите промени, но не си даваме сметка за промените, които предстоят да се случат. Ние, човешките същества, сме винаги в процес на развитие, но винаги мислим за себе си като за завършени. А всъщност ние сме точно толкова преходни и неустойчиви, колкото и всеки човек, който някога сме. Единственият момент в който сме себе си е точно сега. Единствената константа в нашия живот е промяната.

Статията е написана по материали от изследванията на професор Даниел Гилбърт, професор по психология в Харвард.

Автор: Мая Владимирова | Марков колеж

снимка: личен архив

Мая Владимирова по образование е инженер по електроника. След натрупания опит в IT сферата, като data-reporting and business intelligence, web design, front-end development, тя се обръща към сферата на личностното развитие.
В момента се развива в сферата на психологията и когнитивната наука, както и приложението им в сферата на дигиталния маркетинг. В момента е и част от екипа на Марков колеж. Писането ѝ доставя удоволствие и удовлетворение, поради което се изявява и като copy-writer.

Коментари

коментари