Начало » Вдъхновяващо » Красимир Дачев: Защо държавата не реагира пазарно?

Красимир Дачев: Защо държавата не реагира пазарно?

„Величието и нещастието ни е, че можем да живеем с малко“

 

 

Красимир Дачев е роден в Свищов. Завършил е висшето си юридическо образование в Софийски университет “Св.Климент Охридски” и през 1985 година специализира „Американско право и правни институции” в Залцбург, Австрия. От 1990 г. до 1997 г. е шеф на „Корпоративни финанси” в „Международна банка за търговия и развитие” и консултант на: „Нестле” – Швейцария, „Американ Експрес” – САЩ, „Америкън Игъл Корпорейшън” – САЩ, „СРС” – САЩ. През 1997 година създава „Група технология на металите Ангел Балевски холдинг” АД, обединявайки редица производствени предприятия от леярската и металообработващата индустрия. Собственик е и на компанията „Свилоза”. Бил е заместник-председател на Българската търговско промишлена палата и като неин представител е участвал в комисии и работни групи към Министерството на финансите и Министерството на икономиката. На 25 май, 2005 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Свищов”. С Красимир Дачев се срещаме в офиса му в София, за да разговаряме за политиката, която следва като предприемач за компенсиране на скъсаната връзка между образованието и бизнеса, както и за препятствията, които среща в тази посока. Засегнахме причините за недостиг на квалифицирани кадри, попадането на България на последните места в европейски изследвания за заетост сред младите и включването им в обучения за преквалификация, както и кои са възможните решения на тези проблеми. Пред Ogledai.se Красимир Дачев споделя още своя опит като предприемач, и ориентирите, които са го отвели до успеха.

– Мислите ли, че увеличаването на предприемачите, които днес въвеждат иновативни модели за обучение, биха могли да наложат натиск за промяна в образованието в България?

– Специално за образованието държавата е водеща, защото във всеки голям университет в света в академичния съвет има предприемачи. Има връзка между живия живот и университета.

– А каква е причината в България да я няма?

– Защото нямат интерес. Те си живеят в техния виртуален свят и това им е достатъчно. В България са над 50 университета, да не говорим колко клона имат. Някои са с по 40 филиала. Това на практика са места за раздаване на дипломи. А всъщност студентите в България са по-малко, отколкото в Мюнхенския университет.

– Помните ли момента, в който осъзнахте, че трябва да следвате политика, с която да целите да компенсирате за своя бизнес скъсаната връзка между университетите и живия живот?

– Като заместник-председател на Търговската палата няколко години се борих за това. При първите срещи с Даниел Вълчев като министър на образованието и ректорите казах, че е супер грешно, че университетите са станали ЕООД-та и ми се отговори: „Г-н Дачев, това е твърде силно изказване!”. Казах: „Те си правят каквото искат. Те се самооценяват. Не може така безконтролно – даваш пари и да не контролираш за какво се използват”. За какво отиват тези пари?! ЗАТОВА НА СТЕНИТЕ ПИШЕ: „ОБИЧАМ БЪЛГАРИЯ! МРАЗЯ ДЪРЖАВАТА!

Младежите не го пишат случайно. Завършва някой „Междуконтинентална психология”. Излиза с апломб в живота. И му казват: „Но такива не ни трябват?”. „Е, как не ви трябват? Аз съм междуконтинентален психолог?!”. Еми, ходи се снимай и си поствай някъде снимката. И правилно, инстинктивно насочва отношението си към държавата, защото тя не му е казала: „Ако искаш да намериш работа, има тези специалности. Гарантираме и тези ще финансираме”. Държавата може да дава 1/3 от парите, които дава сега, само за специалности, които търси т.нар. народно стопанство, които ги търси предприемачеството. Не може 80% да завършват право, икономика и бизнес администрация. Царството на секретарките, завършили право, настъпва. Фактът е, че има разминаване между това какво търси живия живот и това, което учат в университета. Създадоха се частни софтуерни академии. Пълни са – хората завършват и бързо си намират работа. Защо държавата не реагира пазарно? Защото е тромава като слон в стъкларски магазин. Имаме един от най- ниските коефициенти на младите хора за икономическа активност. Това е нещо страшно. Имаме най-бедните млади в Европа. Виждате по целия свят кои забогатяват. Новите милиардери кои са? Не са чичовци, а са младите, тези, които измислят нещо. Бедността е залог за много тежко бъдеще за младите хора, което е унизително. Освен това сме на дъното на статистиките за младите, които нито се учат, нито работят, нито се обучават. Тук трябва да се намери пряката връзка между пазара на труда и бедността. Свързани са нещата. Винаги има една причинно-следствена връзка, която показва, че в образователната система има тежки пороци и нарушени пропорции. Илюстрация за това е изместването на пазара на труда от търсенето на ниско- квалифицирани хора. Вече се търсят висококвалифицирани и ги няма!

– А защо ги няма при наличието на толкова много университети?

– Защото университетът „гледа” какво иска да следва детето. Детето си е намислило да учи еди какво си. Нещо, което се учи лесно. И държавата не му помага, не го насочва. Това изместване към търсенето на висококвалифицирани кадри показва много остарял модел на растеж, който се превръща в модел на забавен растеж и продължава да се забавя пропорционално, защото младите хора са неграмотни, не притежават производствени умения, независимо от кой сектор (всички сектори плачат, че няма хора с производствени умения, не говорим за меки или твърди умения) и вече над 50% от работодателите изпитват трудности при намирането на работна ръка. Бяха под 50% до миналата година. Вече са над 50%. А при международното изследване PISA стана ясно високия процент функционална неграмотност сред учениците. И как от един неграмотен човек можеш да очакваш прогрес в трудовия пазар?! По никакъв начин. Той не подлежи на развитие. Няма базата. Какво да направиш с него? Той е практически ням, сляп и глух. Няма и умения, защото не е правил нищо никога в живота си. Интересно е още, че 7 пъти е по-нисък коефициентът на участие на младите в курсове за квалификация и преквалификация в сравнение с останалите в Европейски съюз. Това означава, че 7 пъти нашите млади са по-мързеливи и не им се работи или учи.

 

***

Прочети цялото интервю в брой 2 на списание Ogledai.se.

Коментари

коментари