Начало » Начало » Лидери в образованието и бизнеса подкрепят младите учени на България
SROOPN

Лидери в образованието и бизнеса подкрепят младите учени на България

Лидерите се заемат с откриването на нови посоки в развитието на Олимпийските отбори по природни науки и създаването на условия за още постижения

Сдружението на олимпийските отбори по природни науки ще бъде допълнено от специален Съвет за развитие, който ще чертае нови посоки за развитието на талантливите деца. За последната година българските олимпийци са завоювали 74 отличия от престижни състезания, а от тази ще бъдат вдъхновявани и подкрепяни от утвърдени лидери в областта на образованието и бизнеса, които ще бъдат част от новосъздадения Съвет за развитие към Сдружението.

Членове на професионалния екип

са Елица Панайотова – основател на архитектурно студио „Скица“, директор на „София Тех Парк“ от 2012 до 2016 г., Ева Паунова – евродепутат, член на Комисията по вътрешен пазар и защита на потребителите и единственият български представител в Комисията по икономически и парични въпроси на ЕП, Елена Маринова – президент на „Мусала Софт“, проф. Николай Денков – заместник-министър на образованието и науката, от 2014 до 2016 г., Петър Митев – изпълнителен директор на „Хаос Груп“, и Ивайло Пенчев – изпълнителен директор на Walltopia, които ще се заемат с чертаене на нови посоки в развитието на отборите и създаването на условия за постижения на състезателите.

Елена Маринова - президент на „Мусала Софт“
Елена Маринова (вляво), президент на „Мусала Софт“

„Станах член на Съвета за развитие, защото вярвам, че тези български младежи са следващите иноватори, учени и създатели! За да бъдем една успешна държава имаме нужда от олимпийците, които да се развиват тук и да допринасят за просперитета. Наивно е обаче да смятаме, че тази тенденция ще се запази от само себе си и в бъдеще.

Трябва да работим за целенасочено

справяне със сложни проблеми и използване на нови технологии“, казва Ева Паунова, допълвайки, че най-важното за всички състезатели е да не се страхуват да се целят високо и да вярват в успеха.  „За мен е огромна чест да бъда част от Съвета. Ще се радвам да допринеса за успехите на отборите на международните олимпийски полета“, допълва проф. Николай Денков, който освен експерт в областта на образованието, е също така и сребърен олимпийски медалист по химия през 1980 г. „Олимпийските състезания са най-чистият начин за изява на талант и умения“, заяви Елица Панайотова, добавяйки, че именно осъзнаването на голямата значимост на българските олимпийци ще бъде апел на Съвета към широката общественост.

Другата новина е, че през декември ще се проведе втората олимпийска конференция по природни науки и иновации подSuvet za razvitie патронажа на президента Росен Плевнелиев и с негово участие в София Тех Парк. В рамките на конференцията ще се проведе поредната годишна олимпийска среща и

ще се учреди асоциация

на олимпийските отбори по природни науки. Към нея ще се присъединят „ветерани”, които от училищния чин са участвали в ученически олимпиади, станали са ръководители на отбори през следващите години и продължават и сега да помагат на различните отбори. От Сдружението вече са във връзка със стотици участници в олимпиади в предишното десетилетие и по-назад във времето.

За изминалия сезон олимпийските отбори по природни науки имат общо

74 отличия от Международни олимпиади

спечелени от 69 състезатели. Резултатите на отборите се равняват на: 9 златни медала, 34 сребърни медала, 25 бронзови медала и 6 почетни грамоти.

На срещата, на която бяха обявени двете събития – създаването на Съвет за развитие и асоциация на олимпийските отбори, някои от младите учени на България представиха в кратки, но увлекателни презентации, съвременното приложение различни иновации от съответните науки:

Otbori po prirodni nauki„Астрономията ни помага да се ориентираме във времето и пространството от най-дълбока древност. Един от най-важните приноси на астрономията са календарите, които възникват още в зората на човешката цивилизация. Всичките ни познати досега календари са базирани на астрономически явления”

„Лингвистиката е науката на езиците, а математическа означава, че чрез математически методи се откриват закономерности в даден език или връзката му с друг. Комплексна наука е и се състои от много дялове – фонетика, морфология, семантика… Решаваме задачи, които засягат тези дялове, т.е. отнасят се до звуковия състав на думата, до строежа й, до строежа на изречението, бройни системи. И понеже на света има над 7000 езика се занимаваме с най-различни езици. Чрез решаването на много задачи виждаме, че в езиците има логика и това е доведено от мисленето на човека, принципно. И доста далечни езици имат връзка с българския. Т.е. можем да изучаваме чуждите езици не наизуст, а чрез логика. Тя не е случайна, а е заложена в нас, хората, и понякога има някои явления, които на пръв поглед звучат нелогично. Например, в африкански език има число 1, 2 и след това казват: „много”; има езици, които имат само по два цвята – синьо и зелено; има езици с бройна система с основа 20, с основа 37… Лингвистиката си взаимодейства с други области. Има историческа, която се занимава с развитието на езиците, разчитането на непознати писмености. Има социолингвистика – взаимодействието между езика и обществото. Едно от по-съвременните и популярни приложения на лингвистиката е компютърната. Има връзки с математическата, защото компютърната лингвистика се занимава с откриването на логика в дадения език, така че да може да бъде обработен и разбран от компютър. И евентуално компютърът да генерира език. В практиката: интернет търсачки, преводачи, приложения като проверка на граматика…”

Отборът по Биология: „Ще ви представим ензимите и как влияят в хранителната промишленост. Ензимите се ползватOtborut po biologia от хилядолетие в човешкия вид, макар и това да не се е знаело… Например, използвало се е при производството на кисело мляко чрез млечнокисели протеини. Там се извършва млечнокисела ферментация на захарите до млечни киселини чрез определени ензими. Също така при производството на сирене, всички алкохоли… Конкретният ензим трансглутаминаза се използва в съвременната индустрия. Например, при производството на сирене. В него знаем, че има белтъци. И тези белтъци по някакъв начин са свързани един с друг. Само че ензимът трансглутаминаза какво прави?! Трансглутаминазата взима две от аминокиселините в някои произволни два белтъка, които се намират в сиренето, и ги свързва помежду си. Това създава белтъчна мрежа вътре в самото сирене, което го прави по-твърдо и с по-висока консистенция. Наскоро се появи в медиите зашеметяващо заглавие: Новата измама трансглутаминаза – от три литра мляко вместо от пет литра мляко получаваме един килограм сирене. Как става това?! Чрез действието на ензима трансглутаминаза. Ето, например, два вида сирене, в които разликите са видими – едното е обработено с трансглутаминаза, другото – оставено да ферментира по естествен път.”

 

Младите учени на България

Коментари

коментари