Начало » Статии в списанието » Методът Монтесори

Методът Монтесори

„… И ТАКА НИЕ ОТКРИХМЕ, ЧЕ ОБРАЗОВАНИЕТО НЕ Е НЕЩО, КОЕТО ПРАВИ УЧИТЕЛЯТ, А ТОВА Е ПРИРОДЕН ПРОЦЕС, КОЙТО СЕ РАЗВИВА СПОНТАННО В ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВО. НЕ СЕ ПРИДОБИВА ЧРЕЗ СЛУШАНЕ НА ДУМИ, А ПОСРЕДСТВОМ ПРЕЖИВЯВАНИЯТА НА ДЕТЕТО В НЕГОВАТА СРЕДА. ЗАДАЧАТА НА УЧИТЕЛЯ Е НЕ ДА ГОВОРИ, А ДА ПОДГОТВИ И ПРИГОТВИ ПОРЕДИЦА ОТ МОТИВИРАЩИ ДЕТЕТО ДЕЙНОСТИ СВЪРЗАНИ С КУЛТУРАТА В СПЕЦИАЛНА СРЕДА, СЪЗДАДЕНА ЗА ДЕЦАТА.”

– Д-Р МАРИЯ МОНТЕСОРИ

Методът Монтесори е толкова забележителен и впечатляващ, колкото и създателката му д-р Мария Монтесори (1870-1952г), доктор по медицина, учен, психолог, антрополог, бри- лянтен педагог, хуманист и философ. Тя е първата жена в Италия, приета в университет въобще. Завършва меди- цина в университета в Рим с отличие през 1896 година. Известно време в столицата на Италия работи в психиатричната клиника, където забелязва, че децата там не са психично болни, а проблемите им произтичат по-скоро от това, че не се обръща внимание на техните интелектуални потребности, тъй като са затворени заедно с психично болни възрастни. Д-р Монтесори урежда децата да бъдат преместени в клиниката, където в продължение на две години се занимава с обучението им. Използва методи и материали, взаимствани от други учени, но разработва и свои собствени. Скоро децата, които до преди това са били апатични и неконтактни към околния свят, стават жизнерадостни, дружелюбни и жадни за знания. Дори успяват да се справят еднакво добре на изпита за първи клас с децата, които не са имали техните проблеми. Смайващите резултати карат д-р Монтесори да си зададе въпроса: „Какво би направила подобна методика за обикновените деца?“.

Методът Монтесори започва да се развива в първия Дом на децата (Casa dei bambini) в Рим през 1907 година. Там имало около 50 деца на възраст по-малка от училищната. Родителите им по цял ден били на работа, заради което децата били оставяни на произвола на съдбата. Първоначално самата Монте- сори не предполагала какви ще са резултатите от методиката, тъй като децата сами избирали материали според нуждите си, имали свобода и знание как да бъдат независими и да се грижат за себе си. И скоро се преобразили. Станали любезни, ученолюбиви, чисти и подредени, без да е нужно някой да ги насочва към подобно поведение или да им нарежда каквото и да било. „Блъскахме си главата над това дълго време. Едва след повтарящи се експерименти, стигнахме до извода, че със сигурност децата са дарени с възможността да „попиват” култура. Ако това е вярно, после се замислихме, ако културата може да се придобива без усилие, нека осигурим на децата и други елементи на култура. И тогава видяхме как „попиват” много повече от четене и писане: ботаника, зоология, математика, география, и всичко с еднаква лекота, спонтанно и без да се уморяват. И така ние открихме, че образованието не е нещо, което прави учителят, а това е природен процес, който се развива спонтанно в човешкото същество. Не се придобива чрез слушане на думи, а посредством преживяванията на детето в неговата среда. Задачата на учителя е не да говори, а да подготви и приготви поредица от мотивиращи детето дейности свързани с културата в специална среда, създадена за децата“ – д-р Мария Монтесори. Тя е три пъти номи- нирана за Нобелова награда за мир. Била е инспектор по училищата от италианското правителство (1922 г.), създава Американско общество на Монтесори (1914 г.) с президент Александър Греъм Бел, основава Международна асоциация Монтесори в Амстердам (1929 г.), поставя началото на движение Монтесори в Индия (1939 г.) …

СЪЩНОСТ

При метода Монтесори фокусът е върху средата, която е пригодена така че да стимулира интереса на детето и спонтанното му желание да учи. Получило възможност да действа независимо, водено от интересите си, детето участва в собственото си образование и вижда резултатите от своите избори. Става по-уверено, с по-високо самочувствие, щастливо и независимо. Монтесори материалите сами по себе си не са метода Монтесори, а инструментите, които стимулират детето да мисли логично и да открива. Идеята е, че както децата, така и възрастните учат най-добре чрез директно преживяване. Затова и всеки материал е внимателно проектиран да привлича детето в даден етап на развитие и да спомага за научаване на определено понятие или умение.

***

Прочети целия материал в брой 2 на списание Ogledai.se.

 

 

Коментари

коментари