Начало » Вдъхновяващо » Милена Динкова-Родригес: Когато се съпротивляваме, животът ни учи чрез страдание
MilenaRodriguez

Милена Динкова-Родригес: Когато се съпротивляваме, животът ни учи чрез страдание

„Връзките са катализатор за растежа ни като личности“, казва Милена Динкова-Родригес

 

 

 

Милена Динкова-Родригес е психолог по образование, но се е фокусирала специално върху взаимоотношенията – тези в любовта, в семейството между родители и деца, в бизнеса между мениджър и служители. И макар утре да е Св. Валентин, поканихме Милена Динкова-Родригес да поговорим не само за тайната на успешните връзки в любовта, а и за тази на успешните взаимоотношения във всеки друг аспект от живота ни. Повече за работата й можете да научите на uspeshni-vrazki.com

– Завършили сте психология, но сте се посветили върху човешките взаимоотношения и в частност – успешните връзки в любовта, бизнеса и т.н. Какво ви накара да придадете този фокус за работата си?

– Връзките са нещо изключително важно за нашето щастие. Ако връзките не вървят, определено го изживяваме. Сякаш усещаме живота си по-малко цветен. Същевременно връзките са голям учител и през тях идва огромна част от растежа ни като личности. Другите хора понякога с добро или с лошо са наши учители. Това, което научаваме от тях, е сред най-големите уроци в живота ни.

връзките са катализатор за растеж

Смятам, че хората в днешно време имат много какво да научат в това отношение, тъй като днес отношението към връзките става все по-консуматорско. Ако ни се счупи телевизора, например, не го носим на поправка, а си купуваме нов. Това някак си се прехвърли върху връзките. Често имаме много по-малко търпение към усложнението във връзките си, отколкото е необходимо.

– Даваме ли си сметка за това, че другите могат да бъдат наши учители или се водим от личния си егоизъм, че отношенията ни с хората трябва да бъдат такива, каквито ние си ги представяме?

– Всички ние се стремим към щастие и всеки вижда щастието си по-различен начин. Някои са осъзнати за това, че дори да е много трудно във връзките им, например, да не могат да се разберат с детето си и да наложат авторитета си, това всъщност показва, че те самите трябва да променят нещо в себе си или трябва да научат нови подходи, да придобият нови знания. Ако използваме същия пример, може да им се наложи да бъдат по-добри психолози спрямо детето си. Доста хора в днешно време са любопитни за тези неща и биха искали да се развият, да придобият по-добри умения за комуникация – как да се изкажат пред другия, как да подходят така, че той да ги разбере. Разбира се, има и много егоизъм по тази земя. Някои хора отказват да „пораснат“, да научат уроците си, съпротивляват се и обикновено това, което се случва е, че

животът учи чрез страдание

Страданието се случва на всеки от нас и всъщност е един от най-големите ни мотиватори.

– Какви са най-честите проблеми в една двойка?

– Тривиални. В двойката няма разбиране, че мъжете и жените са различно устроени. Всъщност ние всички сме хора и базисно всички имаме желание да бъдем обичани, харесвани, подкрепяни. Това важи и за мъжете, и за жените. Макар да се смята, че мъжете…

Може би не го показват по начина, по който жените.

– Да, не го показват, но дълбоко в себе си имат същите потребности. Хората си имат едни и същи базисни потребности, но от друга страна има някои детайли във взаимоотношенията, някои различия в това как изразяваме или търсим потребности или как ги задоволяваме у другия човек.

тези различия се оказват „препъни камъче“

Например, има хора, които изразяват любовта си чрез подаръци. Ако вие сте един от тях, ще се стремите да зарадвате любимите си хора с подаръци и така да им покажете, че са важни за вас. Но вашият партньор може въобще да не разбира любовта чрез подаръци. Може да я разбира като често заявяване на обич, да му казвате често, че го обичате. Тогава никой от двамата не е виновен, а всъщност вече има проблем.

Другият начин на изразяване не го разчитаме като проява на любов. Такива дребни неща могат много да ескалират. Например, жените обичат много да помагат на мъжете си и децата си. Това е жест на обич от тяхна страна. А мъжете не обичат да им се помага. Предпочитат да ги оставят сами да се справят с проблемите си и да се изрази вяра в техните сили, че ще се справят. Това жените не го знаят, а мъжете не знаят, че всъщност имат тази потребност и не могат да я изразят. Например: „Ти просто ми казвай, че ми вярваш, че ще се справя!“. И става едно объркване. Тя уж прави любящ жест, а среща… може дори „агресия“ да срещне от другата страна.

– Това ли са базисните проблеми, които в крайна сметка могат да ескалират?

– Да, неразбирането и необразоваността какви са различията между мъже и жени, между родители и деца…

– В този смисъл каква е тайната на успешните връзки?

– Тайната е човек да бъде по-образован за тях, т.е. да получи повече информация, да чете повече. Не случайно водим семинари, може да се дойде на такива обучения. Знанието е сила. Има хора, при които по естествен начин, се получават добри връзки. Можем да се учим от тях, да видим какво правят.

въпросът е дали ще можем

да си направим адекватно този анализ

– Жените, които знаем, че силно преживяват липсата на любов в личен план, често си задават въпроса защо някои двойки са в хармония, а пък техните връзки не се получават или пък въобще не се случват?

– Всичко е въпрос на мисловна нагласа. Ако искам силно нещо, а го нямам– щастлива връзка, финансов успех, дете или друго, значи имам някакви вътрешни, подсъзнателни, психологически пречки. Затова тогава се препоръчва психологическо консултиране, за да се види какви са тези пречки.

– Какви могат да бъдат?

– Например, травми от детството. Ако вие желаете много да успеете, обаче вашите родители не са били успешни, чисто подсъзнателно, може да имате чувството, че ще ги предадете, ако постигнете успех. Някак ще изневерите на семейната история и традиция.

– А в личен план?

– Първо да кажем, че връзките не са лесно нещо и е нормално да преминават през пасивни периоди или на трудност.

– Т.е. това, че виждаме хармонична двойка в един отрязък от време, съвсем не означава, че тази хармония е 24/7?

– Да, а и понякога страстта между двамата произтича от конфликта във връзката им. Това, че двамата са различни.

не може да имате връзка без да имате конфликт

Това означава да бъдете абсолютно еднакви, а няма двама абсолютно еднакви души. Например, единият иска да почива на планина, другият на море. Ето го конфликтът. Конфликтите сами по себе си не са страшни, стига да бъдат преодолявани по по-спокоен, естествен начин. Когато преминаваме по този начин през конфликтите, връзката като цяло е хармонична. Това не значи, че няма да има трудни периоди или напрежение от тези различни желания.

–  Връщам ви към подсъзнателните пречки. Какви може да са те за успешната връзка в любовта?

– Когато срещаме трудност във връзките си, подсъзнателно могат да стоят неща като: мен родителите ме обичаха по-малко от брат/сестра ми, затова не заслужавам достатъчно любов. Не е задължително този човек като дете действително да е бил по-малко обичан, просто децата имат специфичен начин на възприемане и могат да затаят такива подсъзнателни решения.

– Как може да попречи това за създаването на успешна връзка в любовта?

– Когато имате подсъзнателно убеждението „аз не заслужавам любов“ и започнете да получавате от някого любов, вие ще бягате от него, колкото и да е странно.

ще изглежда, че се самосаботирате

Уж искате любов, а пък бягате от нея, щом я получите. Тази подсъзнателна пречка наистина ще има влияние във вашите отношения. Затова се казват: подсъзнателни и съзнателни – ние не знаем за тях, не си даваме сметка, че ги има, но те са там и си „работят“.

– Продължавам със скептицизма :) .  Ако изключим тази подсъзнателна пречка – травма от детството, какви може да са другите причини човек да не среща подходящ партньор?

– Може да има друга пречка – да не прави адекватни стъпки, за да срещне подходящ партньор. Понякога е необходимо да направим някакво действие. Например, да излизаме навън, на срещи, а не да чакаме подходящият партньор да ни звънне на вратата. Няма я правилната стратегия за това да открием партньор. Или пък искаме да създадем хубаво партньорство, но чисто стратегически правим грешката да се захващаме с партньори, които не са на тази вълна. Примерно, с женени мъже и да си мислим, че те ще оставят съпругите си, а обикновено това не се случва. Случва се рядко и изключението само потвърждава правилото. Можем да изгубим 4-5 години в това да чакаме един женен мъж да се разведе, той да не го направи, а годините си минават и за нас става все по-трудно да си намерим човек.

– Как работите със сингъл хора? Как им помагате да преборят последствията от неуспехите си в личен план. Тези проблеми често водят до депресии, самосъжаление, което предполагам, че вреди на всеки аспект от живота им.

– При всеки е различно, защото причините за проблемите са различни.

Както е казал Мечо Пух,

„колкото повече, толкова повече“

Колкото повече неуспехи в дадено нещо, толкова повече човек се депресира и започва още повече да прави грешки. Затова, когато работим с хора, които искат нещо, но още не са го получили/намерили, е да им дадем правилните стратегии на поведение, и да им помогнем да премахнат подсъзнателните си пречки.

– Какви могат да са стратегиите?

– Примерно, една правилна стратегия е да излизам повече и да общувам повече с други хора, без да мисля: „Сега с този ще стане непременно или няма да стане“. Да го правим по-скоро като забавление.

– Т.е. да не натоварваме това общуване с много големи очаквания.

– Да и същевременно да не се затваряме в „миша дупка“.

– Работите и с фирми. Какви проблеми срещате и какви качества трябва да има един добър мениджър?

– Има два типа грешки в ръководеното на екипи. Единият тип грешка е мениджърът да бъде прекалено авторитарен и да не се вслушва в нуждите на подчинените си – те ще имат страх от него, но няма да имат лоялност към този мениджър. Другата крайност е точно обратната. Наричам тази грешка „райската градина“ – мениджърът е прекалено угодлив спрямо подчинените си и по този начин прави така, че те да нямат достатъчно уважение спрямо него. Прекалено много да се вслушва в нуждите им и в крайна сметка те управляват, а не самият мениджър. Затова има една приказка, че спрямо мениджъра трябва да се отнасяш като към камината – не е добре да бъдеш твърде близо, нито твърде далеч от него. Ако го обърнем от гледна точка на мениджърите – добре е да бъдете в добри отношения с подчинените си, но не си мислете, дори и за миг, че те могат да бъдат ваши истински приятели.

Трябва да има някакви разумни граници

и адекватна дистанция от позицията на лидера

– Това ли са най-честите грешки във фирмите у нас?

– Универсални грешки са, но е характерно това, че в България все още няма много разпространена мениджърска култура, няма достатъчно курсове и книги на тази тема, макар че все повече хората се интересуват.

– А интересуват ли се като мениджъри какви умения трябва да развиват, за да съумеят да вдъхновят екипа си?

– Да, много хора се интересуват и това са именно хората, които умеят да се учат от опита си. А най-добре е да се учим от чуждия опит. Да не чакаме нещо да ни „удари по главата“ по болезнен начин, за да вземем мерки.

– Какви умения трябва да притежава един мениджър, за да съумее да вдъхновява екипа си, да мобилизира качествата на всеки служител, така, че всички да работят с желание и мотивация, а не да приемат работата си като нещо, което трябва да изтърпят от 10:00 до 17:00?

– Отиваме към тънкости, но за да може самият мениджър да вдъхнови хората си, самият той трябва да вярва в това, което прави.

Децата и служителите си приличат по това,

че се вдъхновяват от личния пример

Т.е. ако вие казвате нещо, но поведението ви противоречи на това, което казвате, децата или подчинените ви няма да ви следват. Ако казвате, че е лошо да се пуши, но същевременно сте активен пушач, детето ще се води от вашия личен пример. По същия начин ако вие сте мениджър и казвате: „Трябва да се свършат нещата в срок“, но вие не показвате такъв тип поведение, служителите ще се скатават и ще протакват работа. Личният пример е много важен, за да мотивираш хората. Мога да спомена и друга малка тънкост – повечето мениджъри в България не си дават сметка, че когато един подчинен иска отпуск, трябва да му се даде.

– Защо?

– Това е изключително важно за мотивацията на един служител. Защото така той чувства, че е признат, че нуждите му са признати и че има някакъв контрол над работната си среда. Разбира се, вие трябва да изисквате от него да си свършва работата в срок и т.н., но специално за отпуск, е хубаво да не отказвате. В противен случай се нагнетява огорчение, а огорченият служител е служител, който ще ви създава проблем.

– Каква е правилната стратегия относно определянето на заплащането?

– Сложна тема. Зависи много от поредица фактори – какво е състоянието на компанията, колко работа върши дадения служител, колко е ценен за компанията, дали заплащането ще бъде фиксирано или ще бъде някакъв процент, обвързан с постигнати резултати. Това всяка фирма решава сама за себе си. Няма да кажа нещо, което е супер ново:

добре мотивираният финансово

служител е полезен служител

 

– А трябва ли чрез заплащането да се търси вътрешна конкуренция между служителите и напротив – работи…

– Контрапродуктино. Ако успеете да направите така, че заплащането на служителите да остава в тайна между тях, е най-добре. Много мениджъри практикуват тази стратегия за създаване на вътрешна конкуренция, но тя може да бъде нож с две остриета. Т.е. вие възпитавате прекалено фокусирани върху успеха служители, които в някакъв момент могат да обърнат повече внимание на войната помежду си, отколкото това да следват целите на вашата фирма.

Коментари

коментари