Начало » Начало » Мисията изпълнена
kolaj 1

Мисията изпълнена

Мисията изпълнена или защо понякога щастието може да бъде топло малко кученце!

 

В петък попаднахме във фейсбук на една невероятна, вдъхновяваща с човечността си, история, която решихме, че непременно трябва да споделим, разпространим, изтъкнем. Защото такива истории трябва да се разказват! Или както каза Веселка Раднева, когато я попитахме дали е съгласна: „Не очаквах толкова много хора да се трогнат от тази случка, която просто споделих с приятели. Разбира се, че нямам нищо против да я споделите, ако това ще направи денят на някого усмихнат и позитивен!“. Е, тази история (от Плевен) вече предизвика стотици усмивки. Сигурни сме, че ще предизвика и усмивките на читателите на Ogledai.se! :) … Между другото е съвпадение, че споделяме тази история на днешния празник… или пък, не :) 

„Тази нощ премина в акция за спасяването на едно малко уплашено кученце! Беше паднало необяснимо как в р. Тученица – преминаваща през града под формата на канал. Бях тъкмо заспала, когато ме събуди силно скимтене. Мислех, че сънувам кошмар, като се има предвид скорошната загуба на домашния любимец. Но скимтенето преминаващо във виене се повтори… Излязох на терасата и определих звука, като идващ от реката. Трябваше ми минута, за да се облека и изтичам навън! Намерих го да стои мокро, треперещо и уплашено под пешеходен мост, където водата беше твърде дълбока, за да може да преплува… Обикалях няколко часа, за да намеря място и да сляза долу, но уви! Опитах се да спра случаен минувач, за да помогне, но… отказа, защото „бързал“?! Камион на „Чистота“, който спря наблизо също ми отказа…

Започна да вали силно, реката бързо прииждаше, а не можех да измисля начин да го спася! Реших да се обадя на един от служителите ни и той „сънено“ ВЕДНАГА се съгласи, без дори да знае за какво! Само споменах, че е „доста откачено“, но имам нужда от него! Летях през локви, дупки и светофари… първо трябваше да го взема от тях, да отидем до склада за голяма стълба и да се върнем навреме, преди водата да е заляла мястото. Когато пристигнахме, на бегом в дъжда тичахме до моста, припряно бързахме да спуснем стълбата… и о, ужас! Вероятно от притеснение не я поставихме стабилно и тя падна долу. Отново екшън за слизане без стълба, защото време вече нямаше!
Важното е, че накрая главният герой беше спасен и всички бяхме щастливи! :) Тук филмчето продължава с радостни викове (от нас), къпане в офиса (не му хареса особено и ми ръмжеше), сушене, хапване и сладък дълбок сън… Алилуя! :)
А аз съм простинала, недоспала, кална и гладна… но не ми пука! ПОНЯКОГА ЩАСТИЕТО МОЖЕ ДА БЪДЕ ТОПЛО МАЛКО КУЧЕНЦЕ!!!
Голяма благодарност на Валери Петков!!!“

Коментари

коментари