Митко
Начало » Лица » Митко, който прави парк

Митко, който прави парк

Китна градина разцъфва в кв. „Овча купел“, благодарение на един бъдещ лекар

– Не можеш да промениш света, но можеш да промениш своя.
– Напротив! Промениш ли своя, вече си променил целия свят. Поправката е на Митко – студент по медицина, който в последните три месеца се е заел да превърне буренясало сметище в китен парк. 15 дка в столичния квартал „Овча купел“ въплъщават житейската му философия. Мястото, което някога в миналото е било ботаническа опитна станция, днес представлява буйна джунгла. Подивели храсти и дървета са оформили жива стена, а единственият вход през нея е тясна кална пътечка.

„Сега ще ви заведа до любимото ми място“, казва Митко. Вървим след него с повишено внимание. Една погрешна стъпка и попадаш в плен на гъстата растителност. „Ето го“, възкликва той и победоносно сочи с ръка живописната картина. Висока трева се издига от двете страни на Владайска река. Над шумните води, които се блъскат в малки и големи камъни, минава метален мост. Нито автомобилната какафония от близкия булевард, нито градската врява се чува тук. Насред този скрит оазис, Митко разказа за мечтата си – идната пролет това място да е красив парк, достъпен за всички.

P1030359

 „Много обичам да ходя по планини, въобще обичам природата. Баща ми знаеше, че ще ми хареса идеята за парк тук. Говорихме веднъж надълго и нашироко как да се случи и започнах да работя. Баща ми е човек с ентусиазъм, който обича нещата да се случват. И аз съм такъв“, казва Митко. Баща му е кардиохирург, а майка му – икономист. Двамата ръководят детската болница „Здравето“. Тя е в края на малката уличка, която завършва в буренясалите 15 дка. Нито високата растителност, нито дълбоката кал в дъждовно време, спират Митко да прекарва свободното си време тук. Напоследък обаче, той почти не разполага с такова. „Завършвам медицина и ми предстои специализация. Изтока ме влече. Искам да уча хомеопатия“, споделя той. Освен с изпити и със задълженията си в болницата, в последно време Митко е зает и с мечтата си да превърне любимото си място на металния мост над Владайска река в част от китен парк.
Едва ли е предполагал с каква тежка бюрокрация ще се сблъска, когато е приел идеята на баща си и се е заел да я осъществи. Дори и след като се убеждава лично колко е трудно, Митко не се отказва. Препятствията не го плашат. Вдъхват му решителност.

P1030366

Първо създава сайт, с който да популяризира идеята тук да има парк, а не буренясало сметище. Освен приятелите му, десетки хора от цяла София се присъединяват към инициативата и това още повече го окуражава. Следващият ход на Митко е личен разговор с кмета на столицата.
„Г-жа Фандъкова беше директор на Втора немска гимназия. Там съм завършил. Когато й разказахме за парка, тя много се зарадва, че един нейн ученик е дошъл с такава идея. Подкрепи ни. Свърза ни с хората от местната община в кв. „Овча купел“ и започнахме да действаме на документално ниво“, разказва Митко.Оказва се, че мястото действително е предвидено за парк. Незнайно защо обаче, всичко е останало само намерение. Следва проверка за собствеността на неслучилия се парк – дали е държавен или общински. Няколко седмици и въпросът е изяснен. 15-те дка зад стадион „Славия“ са общински. „Трябваше да ги нанесат на кадастралната карта. И сега пак изчакваме, защото се оказа, че оттук минава канализационния колектор на целия квартал и трябва да се говори с ВИК. Нужни са още подписи и печати“, допълва Митко.

Чакането за него е възможност за действие. Докато тече чиновническата работа, студентът излага аргументирано идеята си пред множество организации. Една от тях е архитектурна. Оттам безвъзмездно предлагат подкрепата си. Щом всички документи бъдат оформени, професионалистите ще изготвят проект за парка заедно с възпитаниците на столичната гимназия по строителство, архитектура и геодезия „Христо Ботев“. От организацията „Зелените“ също обещават да помогнат с каквото могат, за да може да изникне още един парк в столицата. Преди дни пък, Митко и съмишлениците му предприемат основно почистване на мястото. С песен на уста, всички заедно събират найлонови пликчета и разнообразни пластмасови изделия. С песен, защото имало и музика. За настроението на работливата група се погрижил приятел на Митко.

„Той е музикант. Един човек пък предложи да донесе машините си за захарен памук, за да си хапват хората, докато работят. Забавлявахме се много“, споделя Митко и допълва, – „Надявам се до септември-октомври да са готови всички документи и зимата вече да се направи проекта. Представям си да има осветление на парка, алеи, пейки. Имам и други идеи. Иска ми се паркът да е по-различен от другите в София, например да построим сламени къщички. Вече се свързах с хора, които се занимават с правенето им. Други наши приятели обещаха да помогнат с организирането на озеленяването и засаждането на дърветата. Много искам да има и компостер. Ние имаме един такъв малък в градината на болницата“, казва Митко и ни повежда обратно по тясната пътечка. След минути вече сме нагазили в двора на болница „Здравето“ и разглеждаме пластмасовото съоръжение.

„Тук хвърляме органичната материя – листа, клони, и тя става на пръст. А сега в парковете събират листа, трева и клони в чували, товарят ги в камиони и ги хвърлят някъде. Така само се хаби енергия и ресурс. Ние ги слагаме в компостера, който ги превръща в естествена тор, с която наторяваме градината си“, обяснява Митко и пак се връща към бъдещия парк.
„Тук хвърляме органичната материя – листа, клони, и тя става на пръст. А сега в парковете събират листа, трева и клони в чували, товарят ги в камиони и ги хвърлят някъде. Така само се хаби енергия и ресурс. Ние ги слагаме в компостера, който ги превръща в естествена тор, с която наторяваме градината си“, обяснява Митко и пак се връща към бъдещия парк.

 И сега във високата трева и храсталаци се вият няколко различни вида череши и орехи, оцелели от времето, в което мястото е било опитна ботаническа станция. „Опитвал съм ги. Много са вкусни“, казва Митко и допълва, че когато парка бъде завършен, в началото му ще има голямо табло. На него ще бъдат изписани имената на всички хора и фирми, които са помогнали за реализирането на проекта. Митко се надява, че всички съмишленици на идеята ще помогнат с каквото могат, когато дойде време за действия. Както вече споменахме, студентът не е по чакането. Щом бъде готов проектът за парка, Митко е решен да спечели подкрепата на фирмите в района. Родителите му също са обещали помощ.

„Всички в квартала идват в този парк. А и майките с деца, които идват в болница „Здравето“, вече няма да се разхождат само в нашата градина или на прашния път отпред. Ще идват в парка. След няколко години, в края му, метрото ще минава надземно. Вече говорих и с хората, които се занимават с това. Очертаха ми каква част ще разкопаят след време, така че всичко е готово. Чакаме само нужните документи и се заемаме с изготвянето на проекта“, казва Митко.

Коментари

коментари