Начало » Лица » Надя, „Вкусно и полезно“: Ние, „големите“, трябва да разберем децата, а не те нас!
снимка: личен архив
снимка: личен архив

Надя, „Вкусно и полезно“: Ние, „големите“, трябва да разберем децата, а не те нас!

„Най-добрият личен пример не е изрядното, а честното поведение“, споделя Надя като съвет към всички родители

Разговаряме с Надя Светославова, която е сред участниците в предстоящия фестивал на Здравето , с работилницата си за родители и деца „Вкусно и полезно“. Повече за нея, както и за самата Надя и нейната мисия…

 

***

снимка: личен архив
снимка: личен архив

– Разкажи ни повече за „Вкусно и полезно”. Кога и защо се зае с този проект?
– „Вкусно и полезно“ стартира в началото на тази година, а подготовката преди старта отне близо година. Идеята дойде като естествено продължение на работата ми като wellness coach с „големи“. Почувствах, че вече имам какво да дам и на децата. Изкарах няколко курса за детско хранене и готвене, направих сериозно проучване преди да започна да измислям своите игри. И все пак – каквато и теоретична подготовка да има човек, най-много дава самата работа с деца. Разбира се, много ми помогнаха и по-опитни от мен хора с идеи и насоки какви да бъдат заниманията и какво държи вниманието на децата. Често повтарям поговорката, че за да се отгледа едно дете, е нужно цяло село – родителите, учителите, хора като мен, обществото като цяло и т.н. Опитвам се, да изпълнявам добре моята роля в селото и да взаимодействам с останалите участници

– Какво да очакват родителите, а и децата, които ще се включат в твоята Работилница на фестивала на Здравето?
– От моята работа с децата може да се очаква на първо място те да се забавляват. В моите занимания не се употребяват думи като „трябва“ и „не трябва“, „здравословно“, „вредно“ и пр. Повечето деца знаят, че ябълката е полезна, а шоколадът – вреден. Това, което не разбират наистина е, защо да изберат ябълка пред шоколад. Детските организми не усещат вредата от лошите продукти, техните преживявания са свързани по-скоро с вкуса на продукта, модата и т. н. Моята работа е, използвайки забавни игри, без да поучавам, без да размахвам пръст, да насърча личния здравословен избор на детето.

– Какво представляват образователните игри, които ще представиш?
– Игрите са изцяло по мой дизайн. Няма да ги намерите с търсене в google. Във всяко занимание от 60 минути се играят поне 5 игри, в които имам възможност да дам на децата информация за здравословното хранене, а после те взимат определени решения на база тази информация. Работя с различни способи – играчки, материали за рисуване и апликиране, както и приготвяне на храна с истински продукти. Много е важно, да даваме свобода на децата да взимат собствени решения. Така може да разберем какво ги мотивира, какво им е интересно. Чак след като сме разбрали това, можем да се опитваме да им влияем. По време на заниманията се създава атмосфера, която предразполага децата, да търсят здравословните решения и да избират по-добрите храни. Ако си тръгнат от „Вкусно и полезно“ с нови знания, със спомен за интересно преживяване и с любопитство към темата за здравословното хранене – тогава знам, че съм си свършила работата.

снимка: личен архив
снимка: личен архив

– Би ли дала няколко съвета за родителите в аванс, как да убедят децата си да се хранят здравословно и да не хапват чипсове, бонбони… всички онези храни в пакетчета, които често изкушават и възрастните? И в този ред на мисли до колко е важен личният пример?
– Първо трябва да имаме предвид, че родителите са в ужасно трудна позиция. Навсякъде дебнат вредни изкушения за деца, както и море от правила за детското хранене. Да балансираш между всички служебни, лични и родителски задачи понякога може да е свързано с доста напрежение. Някои родители се объркват, други влизат в крайности, трети му отпускат края: „Е, какво като изяде бисквитите сега?“. Да не забравяме, че и децата са различни – има лакоми, злояди и т.н. Първото, което според мен трябва да се направи е всички да се успокоим. Въвеждането на здравословни навици е процес. Не се случва с налагането на списък с правила. Случва се с индивидуален подход към всеки човек и всяка ситуация. Затова помага, когато слушаме децата, когато използваме техния речник, когато вярваме в избора си и го следваме. Т.е. – в практиката ситуацията, в която детето иска чипс, може да стои по следния начин: „Чипсът е гаден, взимат картофите и ги пържат, слагат страшно много сол, за да ни лъжат, че е вкусен. Обаче ние не го ядем, защото знаем колко зле се отразява на стомаха и очите. Искаш ли да го заместим с нещо друго?“. И ако сме приготвяли с детето различни крекери, пекли сме картофи с него или нещо подобно, детето може само да направи своя избор с какво да замести чипс. А ако има случай, в който страшно много му се иска, по-добре е да уважим желанието. И да, личният пример е важен. Според моите наблюдения най-добрият личен пример не е изрядното, а честното поведение.

– Във визитката си споделяш, че на фестивала родителите ще имат възможност да видят хранителната пирамида през детските очи. До колко се различава отношението към храненето на децата и какъв подход трябва да изберат родителите, защото май забраните често нямат ефект?
– Отношението на децата към храненето е като към всичко друго – честно и непредубедено. С провеждането на „Вкусно и полезно“ разбрах, че децата нямат разбиране за „вредно“ и „здравословно“. Техните организми още не усещат вредата от захарта, солта и пр. Те усещат хубавия вкус. Затова от фундаментално значение е да се намери общ език с децата. И пътят към това е ние „големите“, да разберем децата, а не те нас. В работилниците за родители обменяме опит. Аз разказвам какво са ми споделяли дечицата, как съм намерила път към тях и как игрите, които измислям, могат да се претворят в ежедневието, за да се затвърдят знанията. Родителите ми споделят казуси от ежедневието, които са безброй и обогатяват работата ми. Най-хубаво е, когато знам, че споделяме една и съща мисия с родителите и „селото“, което споменах, си върши работата.

– Би ли споделила най-впечатляващите си постижения от работата с деца? Как успя да промениш отношението им към храната?

снимка: личен архив
снимка: личен архив

– Не искам да се взимам много насериозно и да имам „впечатляващи постижения“… Радвам се, когато помогна на децата, да оценят вкуса на плодовете и зеленчуците и те започнат да обичат повече видове, когато си спомнят как са приготвили нещо вкусно с мен и искат, да го повторят вкъщи, когато излязат от заниманието с нови познания за хранителната пирамида и разбира се, когато спрат да се вълнуват толкова много от храните в шарени опаковки.

– Предполагам, че при работата с деца се стремиш да им предадеш не само важни уроци за храната, а и за живота. Какви са те?
– Отново стигаме до това, че аз не искам да се взимам насериозно. По време на „Вкусно и полезно“ насърчавам децата да се държат добре едно с друго и да уважат храната. Много е важно, да знаят, че им е позволено да се изцапат или да изцапат масата, защото сега се учат, но не толерирам неуважение към храната. Често приготвяме и по нещо за хапване за родителите, защото „Когато обичаме някого, искаме най-доброто за него, т.е. – вкусна и полезна храна“.

Коментари

коментари