Начало » Начало » Не две, а три стари български азбуки
Снимка: wikipedia.org
Снимка: wikipedia.org

Не две, а три стари български азбуки

Предците ни са имали руническо писмо преди глаголицата и кирилицата

 

Древните българи са имали собствена писменост още преди появата на Св. Кирил и Методий; още преди създаването на глаголицата, а после и на кирилицата, и разпространяването им по нашите земи. Писмото, което предците ни са използвали, се нарича от науката руническо. Известно е, че кратки надписи и знаци са откривани върху съдове, каменни блокове, по стените на скални църкви от времето на Първото българско царство. Сред най-известните такива находки са седемлъчевата бронзова розета от Плиска, Ситовския надпис до връх Шутгра скалния манастирски комплекс Мурфатлар (с. Басараб до Констанца). Разчитането им до днес има много вариации. Учените спорят и за произхода им, но повечето се обединяват около тезата, че знаците са именно това – собствено руническо писмо, което впоследствие бива „претопено“ в глаголицата и кирилицата.

_401f33674ad6be7aafb39f23f62ba129_1229083120
Розетата от Плиска

Всеобхватно проучване и обобщение на редица научни изследвания по въпроса прави д-р  Живко Войников. В книгата си „Алано-древнобългарското писмо“ той пише, че без да се задълбочава и без да прави кой знае какви опити за тяхното дешифриране официалната ни наука причислява прабългарските рунически надписи към групата на тюркските руни. Д-р Войников прави аргументираният извод, че заслуга за тяхното „разчитане“ има проф. Г.Ф. Турчанинов. Той е руски специалист по адигските езици и по дешифровка на древни епиграфски паметници. Сред забележителните трудове на Турчанинов е изследване на аланските (староосетински) надписи, известни като донско-кубански надписи. Те са откривани върху територията на Кубратова България, Кабардино-Балкария, Осетия и по-късната салтомаяцка археологическа култура, чийто носители са алани и прабългари, пише д-р Живко Войников в книгата си.

Ситовски надпис
Ситовски надпис, снимка: wikipedia.org

Базирайки се на изследванията на проф. Турчанинов, той прави няколко важни извода. Според него откритията на руския специалист доказват неоспоримо: „Прабългарската писменост не е тюркска, а аланска. Езикът на салтомаяцките надписи е алански, т.е. общността от алани и черни българи е пишела и говорила на алански език. Нашите предци са използвали същото това писмо и дешифровката на прабългарските надписи показва че те са използвали същия източноирански алански език, респ. далечния, но пряк наследник на този език е съвременния осетински, в своите две разновидности, източен иронски и западен дигорски диалект. Съвсем аргументирано може да заявим че алани и прабългари, на практика се явяват две сродни части на един двуименен народ – алани и прабългари, или алани (алхани) и хони“.

глаголица, снимка: wikipedia.org
Глаголица, снимка: wikipedia.org

В книгата си д-р Живко Войников извежда и други важни изводи – братята Кирил и Методий не са измислили  напълно нова азбука едва ли не от „нищото“, а са използвали вече съществуващи буквени рунически знаци, употребявани от българите. Като аргумент д-р Войников изтъква, че ако се сравнят алано-древнобългарските руни с буквите от глаголицата, ще се открие, че „всички глаголически букви имат своите рунически първообрази“. „Алано-древнобългарското писмо е основата, върху която Константин-Кирил добавя три основни символа – кръг, кръст и триъгълник, символизиращи възкресението, разпятието и светата троица, т.е. езическото писмо е трябвало да се „облагороди“ да се превърне в християнска писменост, на която ще се пише божието слово“, пише д-р Войников и отбелязва разнопосочните мнения на редица учени за произхода на глаголицата. Един от тях споделя сходни с неговите тези.

Паметник на кирилица в Улан Батор. Монголия е единствената страна в Централна Азия, която използва кирилицата за своя официална азбука от 1947 година. Паметникът е висок над 4 метра и  представлява вплетени кирилски букви във формата на пламък. Автор на проекта е пазарджишкия скулптор Спас Киричев. Снимка и текст: temadaily.bg
Паметник на кирилица в Улан Батор. Монголия е единствената страна в Централна Азия, която използва кирилицата за своя официална азбука от 1947 година. Паметникът е висок над 4 метра и представлява вплетени кирилски букви във формата на пламък. Автор на проекта е пазарджишкия скулптор Спас Киричев. Снимка и текст: temadaily.bg

Проф. Васил Йончев също е убеден, че глаголицата произлиза от руните от прабългарските надписи открити в Плиска и др. Д-р Войников обаче категорично посочва, че не може да се съгласи с втората част от тезата на проф. Йончев. А тя е, че „азбуката от Плиска“, както той я нарича, се подчинява на т.нар. фигура-модул, която впоследствие преминава и в глаголицата, и в кирилицата. Според проф. Йончев това е основна схема, върху която са конструирани не само буквите като форма на шрифта и значение, а и се придава допълнителна символика. „Глаголицата съвпада и отразява графически първоначалните действия при сътворяването на света, образуван от основните елементи – въздух, вода, огън и земя, и всички процеси, които са ставали при постепенното зараждане и развитие на живота върху Земята, тълкувани според тогавашните научни познания и библейския текст на книгата „Битие“. Тези букви намират съответното си място във фигурата-модул и съответното си смислово значение и свое звучене. И само по този начин можем да разберем защо Константин Философ им дава такава форма и им определя точното място във фигурата-модул“, пише проф. Йончев. Заключенията си професорът излага в книгите „Древен и съвременен български шрифт“ (издадена 1982 г. ) и „Азбуката от Плиска, кирилицата и глаголицата“ (издадена посмъртно през 1997 г.).

Светите братя Кирил и Методий. Икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир. Снимка: wikipedia.org
Светите братя Кирил и Методий. Икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир. Снимка: wikipedia.org

Знаем, че ученикът на Кирил и Методий Климент Охридски създава по-лесната за употреба азбука, наречена в чест на учителя му „кирилица“. Тя постепенно измества по-сложната глаголица. В тази връзка проф. Йончев прави и друго заключение, което хвърля в смут научната общественост. Той смята, че първо била създадена не глаголицата, а кирилицата. В „За буквите“ на Черноризец Храбър се казва, че Кирил е създал първата славянска азбука, но не става ясно за коя става дума – за глаголицата или за кирилицата. Именно това неуточнение поражда съмнение у редица учени, сред които и проф. Йончев. Според изследователя двете азбуки са били създадени преди 863 година, кирилицата – през 855 година, а глаголицата – в периода между двете години. Кирилицата, смята проф. Йончев, някои букви са взети от гръцката азбука, а останалите са създадени от готови или устроени форми, заети от „азбуката на Плиска“. „Кирил е завършил започнатото преди него съзнателно преустройство на гръцките знаци, за да могат да изразяват специфичните старобългарски звуци“, пише проф. Йончев. Глаголицата била изместена с времето, тъй като се оказала по-сложна за използване. Вероятно причини могат да се открият и в историческата действителност.

Без да взима отношение към тезата на проф. Йончев коя азбука е първа, д-р Войников отбелязва в книгата си „Алано-древнобългарското писмо“, че източниците „мълчат“ по въпроса защо глаголицата е била заменена с кирилицата. „Правописната реформа се преписва на Климент Охридски. Кирилицата показва ясна връзка с гръцкото и латинското писмо, а недостигащите „славянски, български“ звуци, показват прабългарски рунически паралели. Вероятната причина е в трудното изписване на претруфените глаголически букви. Кирилицата вече е функционално, опростено, лесно за научаване и писане писмо…“, пише д-р Войников.

Коментари

коментари