Отлагането

Реших да напиша статия. Но ако ще пиша статия, ще е за нещо в което имам опит и мога да дам много стойност на хората. Замислих се с какво имам наистина много опит и в какво съм наистина добра… А е крайно време да напиша една статия… Отлагам я от наистина много време… Опаааа – ОТЛАГАНЕТО.

Симптомите на отлагането

 

Или как разбираме, че отлагаме:

  1. Изчаквам подходящият момент;
  2. Нямам време;
  3. Не съм готов – анализирам, изпипвам, търся информация…;
  4. Очаквам подходящия партньор;
  5. Нямам пари;
  6. Не съм достатъчно уверен;
  7. И утре е ден.

Замислих се какви са най-честите причини, поради които отлагам да взема решение или да предприема действие. И стигнах до тук:

Страх

 

Както баща ми казва – „Шубето е голям страх“. И е факт – една от основните причини да отлагаме, според мен, е страхът. Страх от какво? Страх от провал – ами дали ще се получи; имам ли уменията да го направя; ще се проваля и ще ми се подиграват. Страх от отхвърляне (един от най-страшните за мен) – ако не се справям достатъчно добре, ще ме отхвърлят. Страх от успеха (колкото и странно да е) – ами пък ако взема, че успея – какво ще правя, няма да мога да контролирам успеха си, ще ми отнема много енергия да поддържам резултата, отговорността ми ще бъде много по-голяма.

Сами по себе си тези страхове не са проблема. Проблемът е в това, че да преодолеем страха изисква да вложим енергия, а и всяко сблъскване със страховете ни ни причинява болка. Болка не в смисъла на душевна болка, а в смисъла на болката, която изпитваме, когато полагаме усилия – тази болка ни причинява дискомфорт. И какво правим, когато ни става дискомфортно?… Връщаме се в зоната си на комфорт и се отказваме да предприемаме действия. Но комфорта си има цена.

Цената на комфорта

 

Много ни е удобно тук, нашата зона на комфорта – всичко ни е познато, контролирано… Но оставайки тук, то това ще е най-доброто, което сме постигнали – няма да имаме повече от това. В тази зона няма нови възможности, няма нови партньорства, няма нови идеи – тотален ЗАСТОЙ – ама пък сигурно (и ме подсетете, друг път да си говорим за илюзорната сигурност на зоната ни комфорт).

И каква излиза цената? Цената всъщност е ВРЕМЕ. Нашето време на тази земя е ограничено. Всеки миг е възможност, която няма да се върне никога повече. И когато отлагаме, се държим сякаш имаме цялото време на света, но дълбоко в себе си ние знаем, че губим времето си, губим част от живота си.

„Повечето хора живеят в тихо отчаяние и умират преди да са изпяли песента си.“

Хенри Дейвид Торо

Какво е решението?

 

Ако потърсите в интернет, може да попаднете на стотици сайтове, които ще ви дадат инструменти, които да ви свършат (според тях) работа, но тези инструменти няма да ви свършат работа, ако не сте направили устойчива личностна промяна.  За да си върнем обратно живота, трябва да сме готови да се изправим пред болката и да се движим през нея напред. Дори болката може да бъде нашият водач към живот с безкрайни възможности, когато знаем нейната тайна: когато се опитваме да избягаме от болката, тя се засилва. Но обърнем ли се и изправим ли се пред болката – тя намалява.

Какво ни остава?

 

Да бъдем смели! ДА ДЕЙСТВАМЕ! Защото болката е силна, само когато бягаме от нея, т.е. трудна е първата крачка, но всяка следваща е все по-лека и, като една лавина по снежен склон, в един момент не можем да се спрем.

А каква е наградата

 

Това, което е най-ценно за вас – успех, реализация, богатство, семейство… Живот изпълнен със смисъл.

Автор: Мая Владимирова | Марков колеж

снимка: личен архив

Мая Владимирова по образование е инженер по електроника. След натрупания опит в IT сферата, като data-reporting and business intelligence, web design, front-end development, тя се обръща към сферата на личностното развитие.
В момента се развива в сферата на психологията и когнитивната наука, както и приложението им в сферата на дигиталния маркетинг. В момента е и част от екипа на Марков колеж. Писането ѝ доставя удоволствие и удовлетворение, поради което се изявява и като copy-writer.

Коментари

коментари