Начало » И още нещо » Пак бих родила естествено и без упойка!
снимка: личен архив
снимка: личен архив

Пак бих родила естествено и без упойка!

Толкова вярвах, че това е най-якото нещо в живота ми, че нямах и грам страх. А и не може да те е страх от хубавите неща :), нали така?!

снимка: личен архив
снимка: личен архив
Ива Василева-Димитрова

Раждането! Преди него се наслушах на всякакви препоръки – легни си спокойно с упойка, остави докторите да си свършат работата и после си вземи детето.
Сигурна съм, че всяка майка го казва: Това е най-великият миг в живота ми. Но колкото и деца да имам, винаги бих избрала да родя естествено и без упойка. Да усетиш всеки опит на малкия човек да се появи на този свят, да отвориш съзнанието си за това вълнение, което сега, пет месеца след раждането ме кара да потрепна, е незаменимо. Хора, аз видях как главата на нашия Давид излиза от мен и в следващата минута той беше голичък в ръцете ми! Осъзнах, че държа нещо, което няма цена. То е извън познатите ни единици за стойност. Това е подарък и аз си позволих да го усетя с всяка част на тялото си и ще го помня съзнателно до края на живота си.

Някои жени ми казват, че ги е страх. Страх?! Това е природа. Ние сме длъжни да се подчиним и да й позволим да превърне раждането на детето ни в магичен момент, който да ни пренесе в света на чудесата. А и всеизвестно е, че шубето е голям страх – т.е. страх те е повече от страха; твоята представа за това колко ще те е страх, когато моментът настъпи, отколкото от това, което ще се случи в този момент. Та нали страхът е най-големият ни враг?!?! Ако го елиминираме, бихме преживели много вълнуващи емоции. Като раждането по естествен начин и без упойка :)
И често: Аз наистина знаех, че раждането е нещо велико! Толкова вярвах, че е най-якото нещо в живота ми, че нямах и грам страх. А и не може да те е страх от хубавите неща :), нали така?! Заради тази моя изключително ясно положителна нагласа  за мен теми като болка и страх нямаше. Е, болеше, вярно, но може би само в едни 20 минути. Болка, която забравих в мига, в който гушнах детето си.

снимка: личен архив
снимка: личен архив

Така, че: Да, сигурно, е имало болка! Но аз толкова много се вълнувах; толкова съзнателно знаех, че ми предстои нещо звездно; осъзнавах, че ще дам живот на друго същество и че за първи път ще се срещна с него, моят, нашият син… През цялата бременност си представях този момент и във фантазията ми нямаше болка. Толкова много вярвах в тайнството на раждането; в това, че ми предстои най-важната среща, че и сега не мога да ви кажа нещо повече за болката, освен че тя нямаше, а и няма значение! Раждането ми продължи 4 часа. Тези 4 часа (30 минути, от които същинският родов процес) са най-прекрасните, най-осъзнатите, най-съществените, най-даващите смисъл на моето съществуване.

Не ви агитирам как да изберете да раждате, ако това ви предстои, нито пък ви съдя, ако сами, без да имате медицински оправдана причина, сте родили секцио. Позволявам си да ви разкажа как 2 часа след раждането се изкъпах и се разхождах с бебето си. Как ден след раждането тичах по коридора, защото го чух да плаче. Какво беше в съседната стая при жената със секциото ли? Когато аз вече тичах към детето си, родилката, която беше приета заедно с мен, току-що беше излязла от реанимация и тепърва се запозна с дъщеря си. А аз вече различавах плача на Давид, защото бяхме заедно часове наред. Можех да се къпя колкото си искам, бях в състояние да си пооправя косата, да си сложа малко руж (все пак първи срещи J, имах кърма от първата минута на раждането, а и можех да сервирам на майките, родили секцио)

Да родиш е привилегия и ако в днешния свят, когато се смята, че след няколко десетилетия женският вид няма да може физиологично да ражда по естествен начин заради изменения начин на живот, имаш възможността да усетиш всяка контракция и как детето ти се бори заедно с теб за първата глътка въздух, защо да си отнемеш сама този подарък?!?! Ogledai.se и виж колко жени нямат право на това, защото имат патологична бременност. Вземи своя подарък и му се наслади!

Само за майки… 

Коментари

коментари