photo-1447452001602-7090c7ab2db3
Начало » Личностно развитие » Приемането като път към щастието

Приемането като път към щастието

Колко пъти на ден се ядосваме за неща, които не зависят от нас и не можем да променим? Какво печелим? Ако можем да влияем на това, които виждаме и не приемаме, начините за действие са много, но когато нямаме силата да повлияем на факти и събития, какво да правим тогава? Най-мъдро е да ги приемем такива, каквито са!

Приемането в никакъв случай не е пасивност или липса на емоция. То не е допускане да бъдем жертва на обстоятелствата, не е безразличие към несправедливостите, нито примиреност.

Приемането е нашата способност да се научим да живеем в хармония както със собствените си емоции, така и с нещата, които не са подвластни на нашата воля и сила. То е компонент на щастието, то е прилагане на умерена отговорност, то е проява на емоционална интелигентност и разбиране за света и хората. То е себепознание, път към духовното израстване и помъдряване.

Важно е да осъзнаем, че приемането на нещата е изключително важно за нашето емоционално, психическо, че дори и физическо здраве. Когато развием способността да приемаме независещите от нас неща такива, каквито са, животът става по-щастлив и пълноценен. Тогава спираме да пилеем енергията си за неща и събития, които не можем да променим.

Така написано, вероятно звучи твърде общо и теоретично, но в действителност, материята е лесно обяснима и разбираема.

Представете си два кръга – малък и около него – голям. Ние се намираме в малкия кръг. От тази позиция можем да влияем на всички неща, които са в този малък кръг. Това са зависещите от нас задачи, които имаме у дома и в работата, хората от нашето обкръжение – семейство, приятели, колеги. Тук са разположени също така нашите емоции и светоглед. Големият кръг загражда нещата и събитията, върху които ние нямаме пряко влияние – шефове, политическа обстановка, държавна политика, природни явления, събития от миналото и много други. Те са извън нашата сфера на въздействие, но са в нашата зона на загриженост.

Тук е моментът да направим разлика между това да сме загрижени и това да сме отговорни. Необходимо е да проявяваме т. нар. „умерената отговорност“ – отговорност само за нещата, подвластни на нашата воля и действия. Умерената отговорност изключва отговорността за неща и събития, принадлежащи към големия кръг, включително неща от нашето минало. За тях можем да сме само загрижени и то – разумно загрижени –  дотолкова, че да можем обективно да ги възприемаме такива, каквито са, дори и да ни носят негативни емоции.

Относно нещата, които ни касаят, можем да бъдем едновременно: Загрижени и отговорни за това, което попада в зоната на нашето влияние. Загрижени и приемащи това, което е извън зоната на нашето влияние.

Направим ли това разграничаване между отговорност и загриженост и осъзнаем ли факта, че загрижеността не винаги е свързана с пряка отговорност, животът ни ще бъде много по-хармоничен и спокоен, а ние ще станем по-здрави и по-щастливи.

Какво се случва, когато се противим и не приемаме своите емоции и това, което е извън нашето влияние? Съвсем кратко и образно казано – похабяваме се. Пилеем мисли, енергия и сили, които се сблъскват с непроменяемата действителност. Дори в тази невидима материя, бихме могли да съотнесем законите на чистата физика – всяко действие има равно по големина противодействие.

Колкото по-силно се противим на нещата, които не можем да променим, толкова по силно те ни въздействат и ни карат да се чувстваме безсилни.

Какъв е правилният подход в този случай?

Приемайте! Както вече казахме, приемането не е съгласие или примирение. То е осъзнаване и живот в хармония със собствените чувства и усещания спрямо това, което не ни е подвластно.

Когато човек постигне хармония с мисълта, че не всичко зависи от неговата воля и действия, само тогава може да се съсредоточи върху нещата, които са в неговия кръг на влияние.

Прилагайте в ежедневието си умерена отговорност. Започнете да променяте нещата в кръга си на влияние, с които не сте съгласни,. Променяйте всичко, което ви пречи и ви създава физически или емоционален дискомфорт. Подобрявайте нещата, които зависят от вас и ще видите, че кръгът ви на влияние започва да се разширява. Така се увеличава и вашата възможност косвено да влияете върху неща, които до скоро са били абсолютно неподвластни на вашите действия.

Ето един пример:

Можете ли да промените политиката на фирмата, в която работите, дори да виждате, че нещата не вървят на добре? Надали това е възможно, ако сте просто служител там. Фирмената политика се определя от мениджърите и от управителния съвет. В този случай тя попада в големия кръг – загрижени сте за нейното развитие, тъй като заплатата и добруването ви зависят от това, влагате време и усилия в работата си, но нямате правомощията да взимате управленски решения.

Можете обаче, да започнете да работите върху себе си – върху своите познания, върху умението да се изразявате правилно и да отстоявате позициите си. Това ще ви даде увереност, самоувереност и сила. Поискайте среща с тези, които управляват компанията, за да им изложите своите виждания и предложение. Ако успеете да ги убедите в своята правота, тогава вече косвено – чрез тях можете да промените и политиката на фирмата.

Автор: Гергана Маркова, Марков колеж

Gergana

Гергана Маркова е консултант, водещ на семинари, управител, business developer, учител, но най-вече тя е показала на стотици хора как да открият себе си, да управляват екипите си, да вдъхновяват за каузите си и в същото време да бъдат успешни и щастливи. Тя е предприемач, а обученията са нейна страст. Освен това тя е професионален консултант по лична ефективност и ефективно лидерство, главен водещ на обучението в Марков колеж, чиито основател е нейният баща и управител на ЛИКОРА ООД.

Коментари

коментари