Начало » Вдъхновяващо » Никола и първата магическа книга за деца
Снимка: Никола Райков, prikazka-igra.com
Снимка: Никола Райков, prikazka-igra.com

Никола и първата магическа книга за деца

Историята на „Голямото приключение на малкото таласъмче” или как Никола Райков създаде безплатна книга-игра и печели от това

 

 

Сигурно сте чували се детската книжка „Голямото приключение на малкото таласъмче” – първата книга-игра за деца, създадена от Никола Райков. Ако сте, вероятно знаете, че тя е достъпна абсолютно безплатно в електронен формат в сайта prikazka-igra.com. Както и продължението – „Още по-голямото приключение на малкото таласъмче”. Сигурно знаете и това, че Никола създаде фондация, чрез която се стреми да осигури, също безплатно, но в хартиен вариант, книжки за домове за деца, училища, детски градини…, ако те не могат да си ги позволят.

Никола е герой или по-скоро рок-звезда за децата, както ще разберете от интервюто! И сега въпросът: Как така разпространява безплатно книжките си в електронен формат и същевременно се увеличават продажбите на хартиения им вариант?! Отговорът ще научите в интервюто на Никола за Ogledai.se. Ще разберете още докъде се простират мечтите му, как успява да издава сам книжките си и как възнамерява да ги направи достъпни за хиляди деца по света.

С Никола се срещаме в НДК. Панаирът на книгата е в разгара си! Но обещанието си е обещание и сядаме в едно малко кафене наблизо, където надълго и нашироко разговаряме за всичко. Още в началото осъзнах, че крайният резултат ще е нещо повече от интервю, защото Никола охотно споделяше как е постигнал успехите си съвсем сам. И то го разясни стъпка по стъпка. Така, че интервюто на Никола Райков за Ogledai. se най-добре да се приема като наръчник!

Благодарим ти, Никола!

– Да започнем от последната новина. Ще издават първата част на книжката в Латвия.

– Да, към края на февруари се очаква да излезе за техния панаир на книгата. Едно от най-големите латвийски издателства я издава. Те се свързаха с мен. Имам международен сайт, в който са пуснати на английски книгите, и в момента текат преводи от доброволци на испански, каталонски, латвийски (покрай издателството), руски и италиански, както и на разговорен немски, който се използва в Швейцария. Тези преводи са за електронни, безплатни издания. До издаването в Латвия се стигна след като с мен се свърза една дама, която много хареса проекта. Каза ми: „Аз правя ПР на издателството и ако им кажа, че нещо ще се продаде, най-вероятно ще го издадат. Имаш ли интерес да придвижим проекта?!”. И реално тя придвижи целия проект. Аз комуникирам само с нея, а тя – с издателството, направи и превода.

– Как се съгласиха книжката, както и продължението й, да имат електронна версия, която е безплатна?

– Аз им казах, че общо-взето, че няма да има договорка, ако не са съгласни. Това е условието, от което няма да отстъпя. В интерес на истината не се дърпаха много. Предполагам, че ако се стигне до договорки с издателства в САЩ или Англия, там ще имаме доста по-сериозни спорове.

– А каква е твоята позиция по този въпрос?

– Моята позиция е, че могат само да спечелят от това.

Реално книгата печели продажби от това

– Как? Знаеш в България от колко време се говори за пиратство на книги, качването им онлайн…

– Е, да, но ето, че успехът на книгите ми доказва, че това не е вярно. Книгата е сваляна десетки хиляди пъти безплатно и това по никакъв начин не й е попречило. Пусната е даже в chitanka, zamunda, навсякъде. Съвсем доброволно (усмихва се). С издателствата говоря с финансови аргументи в полза на безплатното електронно издание, а иначе не го правя само за това. За мен то е нормално. Защото има хора, които не могат да си позволят да купят книгата. Не искам това да пречи тя да достига до децата. Цената е 15 лева за първата книга – луксозно издание, а 18 лева струва втората книга, която е доста по-голяма. Това е цена с безплатна доставка.

– Каква е логиката книгите ти да се разпространяват безплатно в електронен формат и в същото време това да не пречи на продажбите на книжния им вариант?

– Логиката е следната: сваляш си книгата, за да видиш дали ще се хареса на детето ти. Четете, детето много се кефи на книгата и в крайна сметка решаваш, че си заслужава да имаш и хартиеното й издание с илюстрации. И когато има повод, купуваш тази книга за детето си вместо друга.

– Как се справяш със самоиздаването?

– Книгите ги няма в книжарниците, продават се онлайн. Действал съм най-вече по интуиция. Международният сайт стартира в края на август и реално маркетинг правя от октомври някъде. Имам някаква представа от онлайн маркетинг, тъй като се занимавам и с правене на сайтове. Първоначално си набелязах нещата, които трябва да свърша. Примерно – да открия всички литературни блогове, да им предложа безплатна бройка на книгата в хартиено издание за ревю, да напиша прессъобщения… И започнах да действам по този списък. После вече в движение видях горе-долу кое работи по-добре и кое – не толкова. И сега в общи линии само във фейсбук ми е рекламата. Имам четири тиража по 1000 бройки. Сега влизаме в пети тираж и пак ще са 1000 бройки. В момента имам ограничен брой книжки и затова не съм „натискал” по всички канали. В България фейсбук рекламата е ефективна в съотношение цена-резултат, защото средностатистическата цена за реклама е 11 ст. на клик. Когато си пуснеш подходяща реклама за подходяща аудитория, пада много – моята средна е някъде 2-3-4 ст. на клик. В чужбина е друго. Примерно за САЩ, средностатистическата цена на клик е 1 долар и 10 цента. Така, че търся варианти. Създадох и две фондации – едната е „Таласъмче”, която оперира в България,  и „Game Tale”, която е международна.

– Разкажи ни за тях.

– „Таласъмче” – идеята е освен, че тези книжки се пускат свободно онлайн, редовно има кампании, в които изпращаме хартиени издания в домове за деца без родителски грижи или в такива за деца с тежки заболявания. Другите цели изискват време – спомагане за свободно разпространение на книги, подкрепяне на позицията, че авторите трябва да си споделят нещата, а не да ги крият. Международната фондация има същите цели, но в международен аспект.

„Чрез по-различния формат на книгата, това, че е книга-игра, децата се учат на отговорност на личния избор – историята се променя според тяхното решение, т.е. от теб зависи твоя живот; дава свобода на въображението…”

– Всъщност ако от училище, детска градина или пък читалище ти пишат, че искат книжки, но не могат да си ги позволят, чрез фондация „Таласъмче” им даваш безплатни. Така ли?!

– Да, това е идеята… Вчера бях на представяне в детски градини в София. Бяха чели първата и втората книга, всички варианти.

– Подготвени значи! Как реагираха децата?

– Винаги са много готини такива срещи. Идват да ме гушнат и… Направо се разтапя човек.

– Сигурно си истинска звезда за тях!

– (смее се) Да. Във втората книга има една сцена, в която таласъмчето се среща с автора на книгата и мен ме има на илюстрация. Наскоро една майка ми прати следния разговор, който е водила с детето си:

 – Това кой е?

– Ами, това сигурно е авторът на книжката!

– А-а-а! Според мен това е някоя рок звезда!

Между другото международната фондация сега от няколко дни вече е одобрена от Google Adwords (спонсорираните връзки, които излизат преди естествените резултати в търсенето) като легитимна фондация, която одобряват, и отпускат еквивалента на 10 000 долара в реклама на месец. Така, че сега основно на това ще разчитам за международната реклама. Става въпрос за програма на Google, с която се опитват да помогнат на фондации и неправителствени организации с идеални цели. Кандидатурата е дълга и сложна. В общи линии юристът, който движеше нещата, като ми се обади да ми честити, започна разговора така: „След 60 документа за 5 държавни администрации, Google и 77 email-а между нас двамата, и над 20 телефонни разговора имам удоволствието да те поздравя!”.

– Това е много голям успех!

– Да, но има нужда от голяма оптимизация, за да се възползваме от този успех.

– Да поговорим за книгата. Как, кога се появи идеята?

– Самата концепция не е новост. Книгите – игри съществуват от миналия век. В България бяха популярни 90-те години, но винаги са били изцяло ориентирани към тийнейджърска аудитория. И аз се замислих каква е логиката да няма книги-игри за най-малките, които най-много обичат да играят?! Както, между другото, не пречи и за възрастни да има. Какъв е проблемът да пишеш сериозна литература в такъв формат?! По-интересен е, по-различен.

– Как го направи, все пак?!

– Преди това съм писал разкази за възрастни, но като жанр беше новост за мен. Иначе не е толкова трудно чисто като логично, алгоритмично и математически…

– Е, така като го каза, звучи мноооого трудно!

– (Смее се) Започва се от първа глава, чертаеш си схема на разклоненията, т.е. изборите, които препращат към други глави. Става една структура като короната на дърво – разклоненията водят до всичките финали накрая. Общо 94 варианта на прочит има книгата, чисто комбинативно, и 20 различни финала. Първата книга е писана един месец. Илюстрациите отнеха около един месец, както и предпечата. Общо три месеца.

Снимка: Никола Райков, prikazka-igra.com
Снимка: Никола Райков, prikazka-igra.com

– Започваш да работиш по първата книжка заради сина си. Нали така?!

– Да, като му четях някои от детските книжки, ми се струваха неподходящи заради сцени на насилие. Замисли се, класическите приказки, дори – разпорваме корема на вълка, пък той искал да изяде бабата и т.н. А децата възприемат твърде буквално и образно. И реших да пробвам да напиша детска книжка. Започнах първите глави, четях ги на сина си, виждах, че му е интересно и усещах, че най-вероятно ще се получи.

– Как ти хрумна идеята за героите?! Защо таласъмчето прилича на коте?

– Това е моята версия за таласъмче. Да, не е типичната, ако трябва да се придържаме към славянската митология. Моето таласъмче е като горско духче, което има материална форма – животинче. То предприема приключение. В първа книга започва с това как в поляната идва Драконката – детска учителка, и се опитва да обясни на таласъмчето какво са сезоните – сега ще дойде есента, зимата и няма да има храна. Таласъмчето, понеже е малко таласъмче, приема нещата твърде буквално, като всички деца, и коремчето му много се притеснява, че няма да има какво да яде. В общи линии частите на таласъмчето си имат различни мнения и си комуникират помежду си – коремчето смята така, рогцата предлагат всички да тръгнат на приключение в търсене на храна за зимата. Оттам започва приключението и първият избор е накъде ще тръгне таласъмчето – дали към Голямата планина, където на върха растат къпини, а пък таласъмчето най-много ги обича; дали към Тъмната пещера, където растат вълшебни гъби, а таласъмчето иска да ги опита…

– И в зависимост кой път избере детето, на таласъмчето му се случват различни неща.

– Да, среща същества, решава дали да продължи с тях или само, дали да им помогне или не…

– Книжката има доста възпитателен характер.

– Да. В интерес на истината се въздържах да давам оценки на решенията, които са направили децата. Не ги „наказвам” при решение, което смятам, че не е морално. Има леки нюанси, не чак толкова хепи, колкото в другите варианти, но не е, примерно – „Таласъмчето пада в пропастта, защото ти не помогна на …”. (Смее се) Избягвам да поставям оценки. Давам възможност на родителите да видят какъв избор ще направи детето, да комуникират помежду си, да обсъждат, например, защо таласъмчето направи този или онзи избор. Така и родителите могат да придобият представа как се чувства детето им. По принцип имам и идеи – искам да създам книжка, която да бъде разработвана съвместно със специалисти, които работят с деца с проблеми – било то аутизъм, различни проблеми с адаптиране. Идеята е тази книжка да е по-фокусирана върху тези проблеми, върху страховете на децата и по този начин да се помогне за тяхната рехабилитация. Макар че специалисти вече забелязаха двете книжки и казаха, че са много хубави за работа с деца, защото могат да се използват за позитивна терапия и т.н. Всъщност много хора ме питат дали съм завършил литература, педагогика.

– А ти си завършил в САЩ. Какво и защо се върна в България?

– Завършил съм информационни технологии в Чикаго. „Защо се върнах?” – винаги е първият въпрос. (усмихва се) Върнах се, защото не ми хареса американския начин на живот. Не ми хареса това, че там парите са водещи. Един приятел, който има сходно на моето мислене, беше за 20 дни в САЩ и когато се върна, го попитах какви са му впечатленията. На него също му е привлякло вниманието това, че там само за пари се мисли. А това е несъвместимо с моя начин на мислене. На не мен за какво са ми…

– … милиони. Ще се чудиш пък какво да ги правиш?

– (Смее се) Абсолютно е така! Парите си голяма отговорност, ако си човек, който повече се замисля за нещата, а не просто иска да си купи яхта и т.н. Тежат ти тези пари, защото имаш отговорност да направиш нещо смислено с тях, а не просто да ги изхарчиш по някакъв начин.

– Повечето хора май не мислят като теб.

– Със сигурност не мислят така, но мен не ме притеснява да излизам встрани от общоприетото.

– Да продължим с връщането ти в България.

– Върнах се в Стара Загора, където съм роден и израснал. Започнах работа в бивше държавно предприятие. Последно, преди да напусна, бях мениджър логистика. Реших, че не е за мен да работя в офис от 8:00 до 17:00 и в един момент казах: „Аз ще си правя собствена фирма и напускам”. (Смее се) Което пак беше за хората… „Върна се от Щатите и какви решения взима?! Остави си сигурната работа с добра заплата и казва: Аз ще си правя фирма!”. Фирмата се занимава с уеб дизайн и поддръжка на сайтове. Вече е на 7 години, но се опитвам да я поприключвам. Не ми се занимава с нея при положение, че другият вариант са книжките… (Смее се) Просто работата с фирмата не е толкова морално удовлетворяваща

Моралното удовлетворение е водещо за мен

– Това е водещото за теб – моралното удовлетворение, а не печалбата?!

– Да, абсолютно. Ако искам, много лесно мога с тази фирма да правя 4-5 000 лева на месец, да са предостатъчно и т.н., но това не е водещото, не ме прави щастлив. Единственото удоволствие в тази работа е графичният дизайн. Но пък в го има и моментът, в който показваш готовия продукт на клиента и той ти казва: „Но аз искам да е като еди кой си сайт”. И показва сайт, който е грозен, но трябва да се съобразяваш с клиента. Т.е. пак артистичната ти визия „увисва във въздуха”. Затова си издавам книжките сам. Аз решавам как да си ги направя, аз нося отговорността. Всичко е в мои ръце.

– Кой е художникът?

– Пак е нетрадиционен подход (усмихва се). Има сайтове за купуване на права на готови илюстрации. От там си откупувам елементи (рядко има нещо, което е изцяло готово, т.е., което да пасва на моите книжки), след което си ги комбинирам и оформям завършената илюстрация. Някои неща, които няма как да ги има в тези сайтове – таласъмчето или автора, се рисуват от български художници.

– Може би си един от малкото автори у нас, които действат по този начин. Искам да кажа, че имаш западно мислене, ползваш най-съвременни…

– Да, има го този момент. Казвали са ми приятели с леко хумористична нотка: „Ето го американският възпитаник!” (Смее се) Така е. Част от това мислене е:

„Аз мога! Ако не знаеш нещо, имаш амбицията, че ще го научиш и ще се справиш”

Примерно, когато започвах работа по електронните версии за английското издание, които са за IPad и за Kindle, не знаех въобще как се прави, но се научих. В интернет вече има достатъчно информация за всичко.

– Защо книжките нямат хартиен вариант на английски език?!

– Защото няма как да стигнат бързо и евтино до читателите. Един от популярните сайтове предлага определени, фиксирани формати, които не пасват на моята книжка, но това е по-малкият проблем, защото може да се преработи. Но въпросният сайт не предлага твърди корици, което е сериозен минус за мен. Освен това работят с определена дебелина на хартията, което също не ме устройва. Искат да отпечатат една обикновена книга, а цената й да е като за „необикновена”, т.е. трябва да се конкурираш с книги, които изглеждат така, както изглежда в момента „Таласъмчето” – твърди корици, луксозни страници, илюстрации… Другият проблем е, че този сайт не дава възможност електронните ти версии да са безплатни, което за мен е голям проблем. Освен това като цяло не обичам да работя с монополисти, с големи корпорации, които да ми налагат условия… Аз ще се оправя самичък, няма проблем! (смее се)

– И каква е идеята ти?

– Стартирам Kickstarter кампания. В момента набирам хора, които вече са свалили книгата, харесали са я и са достатъчно заинтригувани, за да се запишат за предстоящата кампания. Идеята е да имам достатъчно предварително записани, т.е. стартирайки кампанията, да е почти сигурно, че ще бъде успешна. Има различни опции в зависимост от това с колко пари са склонни да подкрепят проекта. В момента, в който приключи кампанията успешно, имаш шест месеца да изпълниш това, което си обещал, т.е. не печаташ книжките предварително, а получаваш парите, с които да го направиш. Така ще знам колко бройки трябва да отпечатам, за да достигна до тези хора, които са се записали. Проблемът с изпращането, когато книгата е в нормална продажба, е, че хората биха очаквали, като си я поръчат, да я получат относително бързо – в рамките на няколко дни. А ако им я пращам към САЩ, ще пътува месец или месец и половина. Освен това цената за доставка е много скъпа спрямо цената на книжката, което също е проблем – „Продавам ви книжка, но ще струва 15 долара, за да стигне до вас и ще пътува месец и половина”. Докато в Kickstarter е различно, защото даваш определена сума и знаеш, че ще чакаш известно време, за да се осъществи проекта. Освен това участваш в кауза, подкрепяш твореца.

– Обмислял ли си да потърсиш съдействие с американско издателство или пък литературен агент?!

– Има хиляди хора, които го правят. Моята идея е друга. Както се случи с Латвия – проектът да достигне до тях и те да ме потърсят. Тогава ще съм в по-изгодна позиция да договарям условия, да тропна по масата и да кажа:

„Ок, обаче електронната версия е безплатна!”

– Т.е. би отказал на голямо американско издателство, ако те не искат…

– Да, абсолютно! За мен това е възможност за хората, които не могат да си купят книгата. Много е важно читателят да може да прецени това, което ще купува. Това е начин да докажеш, че книгата си струва, преди читателят да направи избора да си я купи. А съвременният маркетинг е изместен към това – ето вижте това нещо, много е лъскаво, невероятно и като си го купиш, е пълен боклук. Моят подход е шанс да покажа на други автори: ако считате, че книгата ви е достатъчно стойностна, пуснете я безплатно, няма да загубите от това.

– Смяташ ли, че тази логика важи и за литературата за възрастни?

– Да, с уговорката, че все пак хартиената версия трябва да предоставя нещо повече. Ако пуснеш електронната безплатно с идеята, че си направил нещо качествено и който го прочете, ще стане фен, значи той трябва да има стимул да си купи и хартиеното издание. Има хора, които ще подкрепят просто идеята. Но другите?! Трябва в хартиеното издание да има нещо повече – допълнителни материали, илюстрации и т.н… Този модел според мен е работещ за качествена книга.

Снимка: Никола Райков, prikazka-igra.com
Снимка: Никола Райков, prikazka-igra.com

– Синът ти на колко години е?!

– Сега е на 6 години. Той знае – аз съм таласъмчето, тати – автора, а мама – шантавата лисица (смее се). Защото в първата книга има една героиня Шантавата лисица. Съпругата ми не е прототип на нея, но Шантавата лисица има една реплика: „Достатъчно слабо ли е слабичкото ми, слабовато телце?!”. (Смее се) Нещо, от което всички жени се вълнуват.

Иначе съпругата ми се занимава основно с доброволчество

Доброволец е към „Зелени Балкани”, „Greeen Peace”, „За Земята”…

– Къде живеете?

– В едно селце, близо до Стара Загора. Различно е, може да си излезеш в двора, който е 2 дка. Идват животни, минават и диви животни (Смее се) – таралежи, птици най-различни.

– Това, че живеете сред природата, а и с книжките-игри, успявате ли да спечелите борбата с телевизията и компютърните игри?

– Трудно се печели тази битка. Настояваме поне да подбираме анимационните филмчета, които синът ни ще гледа. Иначе му

даваме пълна свобода да решава сам всичко в живота си

като естествено обясняваме своята гледна точка. Но всеки е свободен да взима сам решенията в живота си и носи отговорността за тези решения, което е заложено като идея и в книжките. Давам ти пример – аз и съпругата ми сме вегетарианци, но синът ни яде месо. Предоставили сме му този избор. Обяснили сме, че сме вегетарианци и защо. Той обаче яде месо.

– Не споменахме нищо за наградите ти. Коя ти е най-ценната?!

– Най-ценната ми е тази за втората книга – националната награда „Константин Константинов”, която е най-престижната за детска литература в България и се връчва от Министерство на културата. Наградите не са най-важното, просто ми помагат в маркетинга.

– Последният ни въпрос в тази рубрика винаги е: Каква е тайната на твоя успех?

– Тайната на успеха ми е любов и постоянство. Трябва да си отдаден на каузата си на 100%! Няма как нещо да ти се случи от днес за утре, искат се много усилия, понякога и разочарования, но ако си преследваш целите, успяваш!

Коментари

коментари