Начало » Лица » Райна Княгиня на нашето време
снимка: Личен архив
снимка: Личен архив

Райна Княгиня на нашето време

Наричат я Райна Княгиня на нашето време, но самата Елисавета Георгиева не позволява да я оприличават на нея. Учителката шие знамена и завеси за царски порти от 10 години насам 

 

 

Наричат я Райна Княгиня на нашето време, но самата Елисавета Георгиева не позволява да я оприличават на нея. Защото егоцентризмът й е сведен до нула.

Елисавета Георгиева е учителка в Професионална гимназия по индустриални технологии, мениджмънт и туризъм в Панагюрище. Шие български знамена и завеси за царски порти от 10 години насам и вече е подарила над 30. В момента работи по знаме, посветено на 140-та годишнина от Априлската епопея. Ще го подари на село Старосел. От там са корените на нейния прадядо. Кольо Тарашев е бащата на прабаба й по майчина линия, войвода от Априлската епопея. Докато отбранявал селото, жена му ражда момиченце и с другото си дете е изгорена в дома им от турците. Той е обесен надолу с главата по султанска заповед, оцелява само най-голямото му момиче Елка…

Първото знаме Елисавета Георгиева ушила и дарила през 2005 година на Володя Стоянов. Оттогава насам се е посветила на тази дейност. Шие и дарява…

Знамето, което е посветила на Христо Ботев, е дала на бесарабското село Задунаевка (Украйна), където поетът-революционер е учителствал. Посветила е и знаме на Апостола на свободата Васил Левски и го дарила на карловци на 18 юли 2007 година. Изработила е знаме и в чест на кан Кубрат, което сега краси Музея кан Кубрат в село Малая Перещепина, Украйна. Елисавета Георгиева е извезала и знаме, посветено на Райна Княгиня. Подарила го е на прочутата Болградска гимназия „Георги Сава Раковски”. В нея добро образование са получили десетки българи от Възраждането, които после са се върнали да работят в отечеството си.

Знамето, което Елисавета извезала за Одринската епопея, е подарила на Одрин по случай 100-годишнината от Балканската война. А преди няколко години направила друго дарение за Одрин – завеси за царските двери църквата „Свети Георги Победоносец”. Жестът й е в чест на дядото на баща й Ганчо Тодоров Замярков от село Поибрене. Той бил във хвърковатата чета на Бенковски. След разгрома на въстанието се укрива и посреща освободителите в Русе. В битка при Одрин турчин го спасява от сигурна смърт…

Елисавета работи и по завеса за царски порти, посветена на Георги Бенковски. Ще я подари на църквата в село Оборище, където войводата е заклел бунтовниците. Ще поднесе дарението на 2 май, когато на историческата местност Оборище се почита паметта на великите депутати от Април 1876.

Родолюбивата българка направила знаме и за желязната църква „Свети Стефан” в Истанбул. Последно работела и по завеси за царските двери в чест на подвига на Самуиловите войници, които отново дарила на храма „Свети Наум” в Охрид. Иска да изработи завеси за царските двери и за Спасо-Преображенския събор в Болград.

Елисавета Георгиева се е посветила и на друго патриотично дело. Тя събира от дарители български книги, етнографски предмети, знамена, карти и носии. Изпраща ги на българските организации зад граница.

Коментари

коментари