Начало » И още нещо » Само за майки…
снимка: личен архив
снимка: личен архив

Само за майки…

Само за майки … или пък не. Кой не би искал да знае предварително какво да очаква от една такава голяма промяна и в своя живот?!

 

Преди да стане майка, Ива Василева-Димитрова бе телевизионна водеща. Ако я познавахте по онова време, нямаше да можете да си я представите, че би могла да зареже тази кариера, да поеме по напълно различен професионален път, а катеренето на нови върхове да съчетава с грижите за дете. Днес Ива прави точно това :)

Със съпруга й са се посветили на малкия Давид, а и на семейния си бизнес. Ива и мъжът й работят с творци от цялата страна, а произведенията им, които винаги са изцяло ръчна изработка, са обединени от марката „Artmade” (Artmade – изкуството да създаваш). Едва ли им е лесно да съчетават родителството със семеен бизнес, но се справят повече от добре. Можете да се убедите, когато следващия път посетите магазина им на столичната улица „Дякон Игнатий“ №4. Ще се запознаете с прекрасната Ива, която често е там, понеже е перфекционист и държи да изпипва всеки детайл. А ако сте достатъчно наблюдателни, ще забележите и малкия Давид, който обикновено (когато растящите зъбки не го дразнят) спокойно спи в кошчето си :) или пък си играе с някоя дрънкулка.

За голямата промяна в живота си, за сладките трудности, които среща, Ива разказва пред Ogledai.se. И макар заглавието да е: „Само за майки“, това все пак си е споделяне на опит. А кой не би искал да знае предварително какво да очаква от една такава голяма промяна и в своя живот?!

***

 

снимка: личен архив
снимка: личен архив

От години слушам как трябва да се радвам на живота, докато не съм родила. След това всичко се променяло, вече няма да имам време за себе си, няма да мога да се наспивам по цели нощи в продължение на месеци, ще забравя за гримирането, защото детето нямало да ми остави и 10 свободни секунди… И знаете ли какво?! Четири месеца след раждането ще ви кажа: Всичко е истина!

Наистина много често не спя. Ами, как да заспя, като знам, че след няколко години ще искам да гледам колко е спокоен в съня си, но той ще смята, че е „твърде голям за такива бебешки неща“. После вероятно и ще иска да замине да учи в чужбина и просто няма да имам възможност… А сега спи до мен и мога да го наблюдавам с часове. Часове, които крада от собствения си сън!

И, о, да… На другия ден ходя със сенки под очите. Често даже ми се случва да ми кажат: „О-о-о, сигурно не сте спали тази нощ, колики, нали?!“.  И да! Когато съм вкъщи наистина съм без капка грим. Предпочитам да позволя на детето да пипа лицето ми спокойно, да ме пощипва по бузките и клепачите с малките си пръстчета, а аз да не се притеснявам дали няма да размаже спиралата ми и дали пудрата е съвсем безвредна за облизване.

О-о-ох, тези лиги! Навсякъде са! Започва да се учи да целува и това носи огромно количество лиги. Отваря широко уста все едно ще суче и лигави ли лигави лицето ми!

снимка: личен архив
снимка: личен архив

И не стига това, ами сега и огладня! Време е за поредното кърмене. Напоследък яде на всеки час. Явно заради дискомфорта във венците, суче много често и аз трябва да съм на разположение непрекъснато. Единственото, което може да го извади от състоянието на истерични писъци заради предстоящата поява на зъбки, е именно кърменето. Очите, пълни със сълзи, ме гледат и сякаш казват: „Не знам какво точно ми се случва, но е нещо много страшно!!!“. В момента, в който се допре до гърдата, въздъхва, слага ръка върху нея сякаш заявява собствеността си, започва да суче и леко притваря очи сякаш са му инжектирали валиум. Миг, който винаги има този ефект и върху мен. И егоистично понякога се възползвам, за да успокоя и аз малко топката.

Преди правех това като излизахме на ресторант, например! Но с мъжа ми гледаме детето сами и не си позволяваме да го оставим на когото и да било! Сядайки на масата вкъщи, бързо забравям за тленното си щение, защото вече съм превита в кикот. Четиримесечният ни малък мъж следи всяка наша хапка и глътка с поглед, който те кара да се чувстваш сякаш ядеш торта пред диабетик. А по време на десерта протяга ръка, хваща ябълката ми и започва да я ближе. Велико! Та той вече проявява осъзнато любопитство към заобикалящото го.

Благодарна съм, че имам очи да видя всички тези мигове. Благодарна съм двойно повече, че  не повярвах на нито една дума от всичко, което чух преди да родя. Благодарна съм всеки ден на Вселената, че имам шанса ежедневието ми да е пълно с всички тези лишения и ограничения. Защото никога не бива да забравяме, че всяко нещо може да отиде там, откъдето е дошло!

Защото има хора, които се борят цял живот за това, което аз имам даром от съдбата! Раждането на Давид ме научи да бъда благодарна всеки ден, дори и тогава, когато си мисля, че няма за какво! А като споменах раждане… Ето това е най-прекрасният миг в живота ми и съм сигурна, че само друго раждане може да го конкурира! Но за него ще ви разкажа следващия път! Сега трябва да кърмя!

Коментари

коментари