Начало » Личностно развитие » Как синтезираме щастие и каква е разликата между синтезираното и натуралното щастие

Как синтезираме щастие и каква е разликата между синтезираното и натуралното щастие

Знаете ли, че за последните 2 милиона години еволюция човешкият мозък е утроил размера си!? Иfront-l увеличавайки размера си, той не просто се увеличава, но и придобива нови структури. Една от най-еволюционно младите структури е фронталния лоб и по-специално префронталтният  кортекс. И това, което представлява тази структура е симулатор на опит, т.е. благодарение на тази нова структура, ние можем да виждаме последствия от дадено действие в главата си, преди това действие да се е случило в реалността. Благодарение на тази нова структура ние можем да си задаваме въпроси от рода „представяш ли си да спечелиш от тотото“ или „представяш ли си да те почерпя със сладолед с вкус на чесън и създърма“ и да имаме доста реална представа за отговора (признайте си, направихте физиономия на погнуса при представата за сладолед от чесън). Ето така работи този симулатор на опит. Симулира опит, преди да е придобит.

            И сега предлагам да направим една бърза диагностика на начина на работа на този симулатор на опит. Искам да си представите 2 различни бъдещи ситуации – едната е да спечелите голяма награда от лотарията,  а втората ситуация е да станете инвалид. Сега симулирате 2 варианта на бъдеще.

q

Какво казва вашия симулатор – колко щастливи ще сте в едната и в другата ситуация една година по-късно? Ето какво отговарят хората попитани по този начин:

happyness-1

Интересното е, обаче, че ако питаме хора поставени в реалността в 2 ситуации получаваме друг резултат, а именно:

happyness-2

       И какво излиза? Една година след загубата на способността си да ходят и една година след спечелването на лотарията хората в двете групи са еднакво щастливи. Нашия симулатор ни подвежда. Резултатът от това и много подобни изследвания показват, че хората си представят, че резултатите от едно събитие (да си вземеш изпит или да те скъсат, да намериш или да загубиш интимен партньор, да загубиш или спечелиш изборите и т.н.) ще има много по-голямо значение за тях, преди да се случи, отколкото всъщност има в действителност. Т.е. да вземеш или не изпита не прави кой знае каква разлика в усещането ни за щастие, в сравнение с това, което си представяме преди самия изпит.

           Правени са изследвания върху хора преживели голяма житейска травма и резултатите показват, че само 3 месеца след случилото се вече няма разлика в усещането за щастие на хората. На какво се дължи това? Ние хората имаме психологическа имунна система. Имунна система състояща се от множество когнитивни процеси (в по-голямата си степен несъзнателни когнитивни процеси), която имунна система ни помага да променим виждането ни за дадена ситуация така, че да се чувстваме по-добре живеейки във въпросната ситуация, в която се намираме. Ние имаме тази имунна система, но не знаем за нейното съществуване. Ние синтезираме щастие и все още мислим, че щастието е нещо, което се търси.

И за да придобиете по-ясна представа как изглежда синтезът на щастие, ще ви hqdefaultго демонстрирам с думите на Пит Бест (оригиналният барабанист на Битълс):

„Аз съм много по-щастлив отколкото бих бил, ако бях останал в Битълс“

„Да бе, да!“ сме склонни да кажем ние. И защо бихме казали това? Защото имаме интуитивното усещане, че синтезираното щастие не е толкова истинско като натуралното щастие. А какво е натурално щастие? Натуралното щастие е това, което получаваме, когато получим това, което желаем. За разлика от синтетичното щастие, което изработваме, когато не получаваме това, което желаем. И в нашето общество имаме силно вярване, че синтетичното щастие е неистинско и неавтентично. И как можем да си обясним това вярване? Каква икономическа машина би се завъртяла, ако имахме вярването, че да не получим това, което желаем би ни направило точно толкова щастливи, ако го получим.

     Не ви ли се е случвало да излезете на среща и човека отсреща си бърка в носа. Вие се отвращавате и повече не излизате на среща с него. Но ако сте женен за такъв човек?!,… е, той пък има толкова добро сърце и това е по някакъв начин чаровно. Ето така синтезираме щастие. Отивате на интервю за работа, не ви наемат, какво си мислите: „Оф, слава богу, че не ме взеха, че щяха да ме изгърчат, а и нямаше толкова пространство за развитие“.

       И сега ще се опитам да ви покажа, че синтетичното щастие е точно толкова удовлетворяващо, колкото и щастието да получим точно това, което желаем. За да направя това, ще ви запозная с един експеримент, наречен „Свободен избор“. Ето каква е постановката: пред участникът в експеримента са поставени 5 плаката с картини на Моне и той е помолен да оцени картините от 1 до 5 според личните си предпочитания (с 1 оценява този, който най-много харесва). След това му казват, че заради участието си в експеримента ще бъде награден с един от тези плакати, като в момента са останали само от плакатите, които той е оценил с оценка 3 и 4. Човек трябва да избере един от двата. Това е малко труден избор, защото и номер 3 и номер 4 не са любимите му, но хората предимно избират номер 3. След известно време (няколко дни) същите лица са помолени отново да оценят същите плакати. И като се получава като резултат – хората оценяват много по-високо плаката, който вече притежават. Те вече са променили нагласата си спрямо картините на Моне и си имат вече друга любима.

моне

И пак ще кажете „Да бе, да!“, но нека ви разкажа за същия експеримент проведен с пациенти с антероградна амнезия – те не могат да създават нови спомени (Синдром на Корсаков, полиневропатия…). Постановката е същата. Пациентите са помолени да оценят плакатите. Даден им е избор да вземат номер 3 или номер 4. Те избират номер 3. Експериментатора напуска и се връща след 30 минути. Пациентът няма никакъв спомен и не помни експериментатора, не помни какво е правил, какво е избрал и че притежава вече плакат с картина на Моне. Пациентът е помолен да оцени плакатите. И „ТАДАААА“, пациентът оценява най-високо плакатът, който вече притежава, само дето не знае, че го притежава. Психологическата ни имунна система работи дори когато не знаем, че работи (някои биха казали, че дори работи по-добре когато не знаем, че работи). За пациентите с амнезия би трябвало да не работи механизмът за синтезирано щастие, защото те не знаят, какво се е случило. Т.е. получаваме еднакви резултати независимо дали щастието е натурално или синтезирано.

И какво излиза сега!? В дълго срочен план екскурзия до Париж и трансплантация на бъбрек ще ни накара да се чувстваме еднакво щастливи след една година!? И какво тогава? Ами от тук нататък ни остава да се наслаждаваме на това знание, да си синтезираме щастие, защото и синтезираното щастие е точно толкова щастие, колкото и натуралното, да си създаваме условия за щастливеене (благодаря за термина на Марков колеж) и да се грижим и за психологическата си имунна система. Защото цялостното ни усещане за щастие зависи и от начина на работа на психологическата ни имунна система в отделните ежедневни ситуации.

Статията е написана по материали на проф. Даниел Гилбърт, професор по психология в Харвард.

Автор: Мая Владимирова | Марков колеж

снимка: личен архив

Мая Владимирова по образование е инженер по електроника. След натрупания опит в IT сферата, като data-reporting and business intelligence, web design, front-end development, тя се обръща към сферата на личностното развитие.
В момента се развива в сферата на психологията и когнитивната наука, както и приложението им в сферата на дигиталния маркетинг. В момента е и част от екипа на Марков колеж. Писането ѝ доставя удоволствие и удовлетворение, поради което се изявява и като copy-writer.

Коментари

коментари