Начало » Bookaholic. » Стефан Стефанов за „Край до край“
Снимка: facebook.com
Снимка: facebook.com

Стефан Стефанов за „Край до край“

„Нещата се случват, когато се случват, защото това е правилния момент да се случат“, казва Стефан Стефанов

Стефан Стефанов е роден 1986 г. в София. Завършва гимназиалното си образование в НПМГ, а висшето – в УНСС, София, специалност „Журналистика и масмедии“. През последните години публикува статии, интервюта и репортажи в редица онлайн издания.

Дебютната му книга „Горе&Долу“ е издадена през 2013 г. от Университетско издателство „Св. Климент Охридски“. Втората му книга „Край до край“ показва новото лице на младото поколение в българската проза – дръзко, по-скоро смело и вярващо, отколкото алиенирано и песимистично.“

colibri.bg

снимка: facebook/Stefan Stefanov
снимка: facebook/Stefan Stefanov

– Защо решихте първата ви повест в сборника „Край до край” да е тази посветена на емиграцията?

– Всъщност, емиграцията е само една от темите, които се разглеждат в този текст. Бих казал, че основната тема на „Адиос“ е фрустрацията – всички онези хиляди, остри като игли малки причини, които не те оставят на мира и те гонят като рояк пчели, от който не можеш да избягаш, но искаш. Какво правиш, когато кокалът е опрял в ножа, това е въпросът в този разказ. Фрустрацията е което поражда емиграцията, а друг е въпросът дали емиграцията е в смисъл на преместване или на бяг, защото има разлика.

– Имат ли прототипи героите в нея и самият вие били ли сте на кръстопът – „да остана или да се махна”?

– Мисля че въпросът с махането не е преставал да бъде актуален в България, откакто се помня и доста хора, които познавам, вече живеят от години в чужбина. Живеем във време, в което възможността да завършиш образование в чужбина и да останеш там, всъщност е добра в условията на Европейския съюз. Така че този въпрос е константен в ъгълчето на съзнанието на всеки млад човек с малко акъл в България. Иначе героите в разказа нямат реално съществуващи прототипи, по-скоро са събирателни образи. Поради това могат да напомнят на всеки читател на някой познат, приятел или роднина. Или на тях самите.

– Сборникът ви е разнороден. Кое наложи това?

– Обичам разнообразието. Това е първата причина. Втората е, че ми харесва, когато прочета първия разказ на една книга, следващите да ме изненадват и да ме провокират все повече всеки път откъм идеи, вдъхновение и сюжет. Искам да дам възможност на читателите да усетят тръпката от това. Мисълта, че не знаеш какво следва след последната страница е едно от най-добрите изживявания в литературата.

– В кратките форми ли ви е силата или просто искахте да съберете на едно място идеите за много романи?

– Със сигурност второто. Пиша в сравнително кратки форми в последните години. В един момент идеите се оказаха твърде много и реших да пиша по-кратки, но повече текстове. В момента имам текстове за още една книга само от материалите, които отпаднаха от „Край до край“.

– Как се развивате вие като писател и благодатна за това ли е България като държава?

– Аз се развивам чудесно, защото издадох добра втора книга и тази книга излезе от сериозно издателство, а позитивните рецензии и отзивите от читатели са това, което ме кара да продължа напред. Колкото до благодатната почва, мисля че това е едни от онези въпроси, които, при всички положения, винаги завършват с нецензурен отговор. Ако трябва да сме честни обаче, професията на писателя е под натиск в цял свят, не само тук, така че оплакванията ни не са основателни. Все пак изкуство ще се прави и занапред, даже по-добро от сегашното, не се притеснявайте за това.

снимка: facebook/Stefan Stefanov
снимка: facebook/Stefan Stefanov

– Самотно ли е битието на писателя?

– От всички изкуства вероятно битието на писателя и художника са най-самотни, но от друга страна, това време сам със себе си дава възможност на твореца да вникне повече в себе си, да анализира света около себе си, всичко това да бъде асимилирано от съзнанието му и да излезе накрая готово, претворено в думи или форми. Ако не оставаш сам със себе си, няма как да направиш това. Битието определя съзнанието.

– Какво четете и кога намирате време за това?

– Време се намира, но никога не е достатъчно. В условията на дигитализацията и това време, което се отделя на книгата е добро, защото хартиеният й вариант е в списъка с изчезващите видове. Не твърдя, че това е лошо, но е факт. А и не мисля, че хартиената книга ще изчезне напълно, по-скоро ще се превърне в луксозен, бутиков продукт.

– Кой принцип следвате – да чакате вдъхновението или задължително да седнете пред белия лист и да свършите някаква работа?

– Със сигурност не възприемам писането като работа. Нещата се случват, когато се случват, защото това е правилния момент да се случат. Тогава ти щракват лампата и пишеш добрия текст, иначе можеш да го направиш, но искрата най-вероятно ще липсва и това се усеща. Ако пък наистина те бива, вдъхновението ще идва така или иначе.

– Коя книга не спирате да препрочитате?

– Една биография на Джим Морисън, на която дори липсват страници. Харесва ми как е написана и че не съди, а просто разказва. А и кой може да съди Краля-гущер?

– Любим автор?

– Буковски, Уелш, Хънтър Томпсън, Керуак.

–  Последното книжно разочарование?

– Това е дълга тема, аз съм ужасно критичен като читател/зрител/слушател, а вие със сигурност нямате време да прочетете всичко, което имам да кажа по темата…

Коментари

коментари