Начало » Лица » Шампионът от „Стронгмен” – Плевен, Владимир Ризов: Това е детската ми мечта
rizov2

Шампионът от „Стронгмен” – Плевен, Владимир Ризов: Това е детската ми мечта

Владимир Ризов е пример за това, че с много усилия и отдаденост, човек може да сбъдне детската си мечта. Колкото и нереална да е изглеждала тя за другите, а и за самия него.
Той е на 32 години. Роден и израснал е в Габрово. По силовия многобой се запалва още като дете, когато с възхищение следи как състезателите в популярния турнир „World’s strongest man” демонстрират изумителна сила, като теглят тирове и самолети, преобръщат коли и гигантски автомобилни гуми. Тогава младият Владимир Ризов решава, че един ден ще бъде един от тези мъже. И успява. Зад гърба си има толкова много титли от състезания у нас и в чужбина, че едва ли би могъл да ги изброи без да пропусне някоя. Ризов е и изпълнителен директор на Българската федерация по силови спортове – Стронгмен, която организира и състезанието в Плевен. Ето какво сподели пред Ogledai.se, непосредствено след него, Владимир Ризов:

– Поздравления за поредната победа. Вие, а и останалите участници демонстрирахте смайваща сила и издръжливост, всички в публиката се чудеха как е възможно…
Това е най-силовият спорт. Няма силов трибой, няма вдигане на тежести…


– Защо?

– Защото вдигането на тежести е много техника и бързина. Все пак съм възпитаник на Спортната академия, изучавали сме ги тези спортове. В силовия трибой екипировката помага адски много, плюс това е статичен спорт и не е толкова атрактивен. Докато тук, тежестите са огромни, натоварванията – също. Освен това, при всяко едно движение участва абсолютно цялото тяло. Развива се обща сила. Ето – аз съм живото доказателство за това. Последното ми състезание беше октомври, 2012 година. Почти две години нямам състезателна дейност.


– Защо бе това прекъсване?
 Поради лични, здравословни проблеми.


– Какво ви накара да се завърнете?

– Изключително спонтанно, миналата седмица го реших (интервюто е правено непосредствено след състезанието в събота, 26 юли – б.а.). Имам три тренировки. Днес и за момчетата бе изненада. Никой не знаеше. Разбраха, когато видяха, че се преобличам, и всички: „Ама, ти, днес ще вдигаш ли?!”. (смее се)


– И ги обезкуражихте за първото място.

– (усмихва се) Е, не, те са много здрави момчета, наистина. Просто аз имам огромен опит зад гърба си. Примерно, такива тежести, като на кобилицата – 370 кг., за тях са нови. Докато за мен не е. В състезателната си кариера съм носил кобилица с 480 кг. на гърба си. „Фермерска разходка” тук беше две по 150 кг., аз съм носил две по 175 кг. Просто тези тежести не са нови за мен.


– Защо организирахте състезанието в Плевен?

– В Плевен, защото две от момчетата са оттук. Те са млади надежди – Петьо е на 18 години, а Кристиян е на 19 години. И двамата имат по три-четири състезания, имат и едно международно – миналия месец в Пловдив. Изключително сърцати и надъхани момчета.


– И сериозна конкуренция, както се видя!

– Да, те са горе-долу на едно ниво в развитието си. С еднакъв опит зад гърба си. Просто исках, организирайки мероприятието в Плевен, да им повдигна настроението, духа и желанието за състезания. Много е важно да демонстрираш уменията си пред родна публика. Това е стимул. Те са ново поколение спортисти, имат огромен потенциал. И двамата с всяко състезание показват прогрес. Развиват се много добре, а за да станеш добър състезател ти трябват състезания. Няма друга рецепта.


– Вие колко състезания имате зад гърба си?

– Честно казано не съм ги броил. Имам десет години състезателна кариера. Има години, в които съм правил по 20 състезания. Вие ги смятайте колко са. (смее се)  Случвало се е на година да имам по 10-15 вътрешни състезания и 7-8 международни.


– В такъв случай кои участия отчитате като лични постижения?

– Аз съм абсолютен шампион на България за 2006 и 2007 година. У нас имам 27 победи, с днешната ми стават 28. Имам вицебалкански, европейски, призови места, до полуфинал на Световно съм стигал в Абу Даби през 2012 година. Това са ми общо взето сериозните успехи. Аз съм и единственият от този спорт в новата история на България, който е стигал до полуфинал на Световно.


– А защо точно с този спорт решихте да се занимавате?

– Това е детската ми мечта. Когато започнах да тренирам ’94 година, вървеше по телевизията „World’s strongest man”, гледах най-големите звезди в този спорт. Тогава ми се струваше направо невъзможно хора да теглят тирове, самолети, да носят такива тежести. Когато влязох в НСА, разбрах, че има такива състезания. Запознах се със Здравко Занев, който тогава беше шампион на другата федерация, и започнах да тренирам с него. Видях, че ми се отдава този спорт и знаете – апетитът идва с яденето.


– Този спорт набира все по-голяма популярност в България…

Да, абсолютно без никакво преувеличение, благодарение на мен и двамата братя Милчо и Троян Траянови (Милчо Троянов е президент на БФСС – б.а.) този спорт наистина се развива в България. Опитваме се да го популяризираме, донякъде успяваме, но с ужасни усилия.


– Как бе осигурен наградният фонд за състезанието в Плевен?

– За съжаление, този път наградният фонд бе изключително малък, тъй като само „Титан Машинъри” и община Плевен решиха да помогнат. Състезанието се проведе с цената на много нерви и усилия от моя страна и от страна на г-н Милчо Троянов, президентът на федерацията. На миналото състезание, което се проведе преди месец в Пловдив, наградният фон бе над 9000 лева. ,но то беше международно състезание. Просто тук за един месец не успяхме да съберем повече.

Свързани статии: Атлети теглиха 10-тонен ТИР в Плевен

Коментари

коментари