Начало » Темата » С радост за „Радост”- екоселище, което те променя

С радост за „Радост”- екоселище, което те променя

„В търсене на Истината открихме силата на споделената мечта, с. Горско Косово и себе си. Жизнената ни философия днес звучи така: Заедно можем всичко!”

Тази „табелка” ме посреща на „вратата” на китния сайт на еколелище „Радост” www.gorskokosovo.com. Красивото селце Горско Косово, област Велико Търново се намира на брега на язовир Александър Стамболийски сред великолепна дива природа. Място за хора, ценящи и търсещи здравето във всеки смисъл на тази дума, хора грижещи се и отдаващи, хора търсещи съприкосновението с природата, хора стремящи се да живеят Просто или Истински, създадено от хора вдъхновители, хора будители, носители на Промяната.

„Вратата” ми отваря Жанет, посреща ме радостно и аз нямам търпение да се докосна макар и от разстояние до тяхната мисия.

– Заедно можем всичко? Разкажете ни за вас и как стигнахте до „Радост”?

– Когато през 2007 година описах търсенията си в книгата си „Седмата посока”, още не знаех, че ще бъда основател на Екоселище. То започна през 2009 г. като Родово имение, но с времето „порасна”, привличайки спътници и съидейници и днес вече сме 12 постоянно живеещи в екоселището. Желанието ми да бъда добър родител ме накара да се замисля за онези простички неща, на които в бързане да правя кариера и пари бях обърнала гръб – а именно къде живеят децата ми, с какво ги храня, какъв въздух дишат, с какво запълват времето си и най-вече прекъснатата връзка с Природата. Не поех вината, но поех отговорността да променя неосъзнатия начин на живот, да изляза от „стадното мислене” и да се преориентирам към коренно различно съществуване от познатото ми до сега. Не беше лесно да взема такова решение, да напусна зоната си на комфорт, да започна да правя осъзнати избори и да вземам осъзнати решения. Да живея като буден човек, вместо познатото ми „като другите”. Да преразгледам ценностната си система и да създам нова, собствена, неповлияна от масовата култура. И най-накрая да стана от удобния стол пред компютъра и вместо виртуално, да заживея реално.

1

„Добре уредени” в собствен дом в европейска столица, децата често боледуваха, кашлящи и бледи. Не беше това, към което се стремях. Исках да отгледам силни мъже, а имах хленчещи, искащи, все недоволни лигльовци. И като добавим към всичко това отровената химическа храна в супермаркета и замърсения въздух навън, вече не виждах никакво друго решение, освен сближаване с Природата, от която доста бях отдалечила както себе си, така и децата си.

И така, докато растяхме в прехода от Родово имение към Екоселище, докато създавахме общност, осъзнахме какво означава Синергия, че когато става дума за обединени усилия, 2 плюс 2 не прави 4, а 6, 8, 10 или повече дори. Така се роди мотото ни: „Заедно можем всичко!” Заставаме зад тези думи и днес, вече доказано работещи в ежедневния живот.

– Как протича живота в селището? Вие сте млади хора, какви са вашите радости тук, извън „системата”?

– Аз още не познавам хора, които напълно се намират „извън системата”, но вече има много, които напускат централната енерго-изсмукваща въртележка и се придвижват към по-спокойната периферията. Контакт със „системата” имаме, но вече е бегъл и частичен. Развлеченията са много важен елемент от живота на една общност и ние работим над това. Надяваме се мястото и начина ни на живот да привлече и музиканти или артисти! Често си пеем и свирим любителски на различни инструменти. Тук, в екоселището, се научих да свиря на двоянка /вид кавал/, един от нас свири на уколеле, друг е добър с тъпана, а повечето от нас пеят. Създали сме и репертоар. Имаме голяма и удобна спортна зала, която ползваме както за спортни игри така и за танци. Понякога си правим караоке, излизаме на пикници и разходки сред природата с конете и с кучетата. Имаме неделна киновечер, след която споделяме преживяното, изводите и посланията от филма. Понякога гостуваме на „системата”, за да видим някой добър филм, но това става доста рядко.

6

Много често се случва работата по определен проект толкова да увлече участващите в него, че да премине в забавление. Дори сега, в 15 ч. следобед, докато споделям всичко това с вас, по програма на общността имаме време за почивка, но всички са на покрива на новостроящия се глинен храм, който покриваме с чимове от треви и билки, взети от поляните наоколо. Неща като работа и забавления тук доста се размиват, защото сутрин, всеки сам решава с какво смята да се занимава през деня и отива да го прави. Понякога избраното занимание става толкова интересно и обсебващо, че „превзема” както почивката така и времето за забавления. В крайна сметка нали сме тук, защото осъзнато сме избрали да живеем така! Моите любими занимания си остават четене и писане, на децата – игрите навън, а на „големите” – всеки със своето хоби или любимо занимание.

12

– И все пак животът на село се постила върху правила. Имате точно определени принципи в екоселището, кои са най-важните?

– Всичко, което е построено без ред и правила, се разпада. Това е вселенски принцип. От нас се иска да създадем такива правила, които да ни доведат до целта. В екоселището има един основен принцип, а именно Принципа за НЕНАСИЛИЕ над себе си и над другите. От него следват останалите три – без цигари, алкохол и месо. Без цигари и алкохол, защото считаме, че това е насилие над себе си без месо, тъй като това е насилие над друго същество. Ние считаме, че всички имаме равни права да бъдем тук и затова зачитаме правото на живот на всяко същество. Според нас, съществата, които притежават очи и кръв – като нас, хората, НЕ СА ХРАНА. Считаме, че такъв възглед и поведение са остарели и нямат място в Новия живот, който се стремим да създадем. Мечтаем и строим свят на Добротворчество, Хармония и Взаимопомощ, а в него Милосърдието, Добротата и Любовта са основни компоненти. Морално-етичните принципи са в основата на ценностната ни система и са най-важният фактор, който ни обединява. В едно изречение бихме описали себе си така: Екоселище „Радост” е еко-духовна общност, обединена от общия стремеж и цел: „Възпитаване на добродетели в подкрепяща, хармонична среда”. Екологично чистото ни хранене и начин на живот в близост до природата не са цел, а средство за духовно себеосъзнаване и вътрешно израстване.

ogledai se_ekoselishte_radost

– Как успявате да приложите правилата си без натиск, някак си невидимо, с чувство на потребност? В града понякога не спазваме елементарни изисквания, които знаем, че са полезни за всички ни, като това да изринем снега пред входа си например.

– Разликата между живота в социума и този тук е в избора. Тук човек идва, когато е „узрял” за друг тип взаимоотношения, когато се стреми към осъзнатост и будност, когато иска сам да прави избори, а не да следва общоприетите или общоналожените на „системата”. Когато осъзнаем, че имаме коренни различия между нашата ценностна система и общоприетата на социума, прехода става естествен и без напрежение. Социалният стремеж е към външни постижения, към ПОВЕЧЕ от всичко – пари, власт, имидж, дипломи, титли, престиж, материални блага. Но количествените натрупвания в един момент довеждат до качествени изменения. Идва момент, в който колкото и повече да придобиваш, тези придобивки престават да носят радост и удовлетворение. Тогава идва следващият етап – появяват се множество въпроси в нас, започва търсене и лутане, а те ни отвеждат до всякакви курсове и семинари. Някои от тях се оказват помагащи, а други просто поредния бизнес. Малко по малко започваме да осъзнаваме нуждата от промяна на ценностната ни система, на набора ни от възгледи и убеждения. Тогава идва третият етап – започва ревизия и „ремонт” на вярванията ни. Защо вярваме в това, как се сдобих с това убеждение, сама ли го избрах или правя така защото „всички така мислят”? Това съвсем не е лесен процес, но без него не става. Бих казала, че екоселищата стават и за в бъдеще ще стават все по-нужни на хората, за да предложат подкрепяща среда за един по-плавен и безболезнен преход от един начин на живот и убеждения към друг. Човек е социално животно и когато види, че група хора успяват в нещо, вече вярва, че може и той. В екоселището имаме ежедневни двучасови работни срещи и беседи – три пъти седмично беседи на дадена тема, реално касаеща ни и приложима в живия живот и три пъти седмично по текущи теми, ситуации и случки, т.е. как прилагаме наученото, къде сме имали конфронтация, как сме решили казуса, кой къде счита, че е можел да постъпи по-добре. Теорията и практиката са неразделни, те са двете страни на една монета. Животът постоянно ми доказва истинността на следната фраза: „На теория няма разлика между теорията и практиката, но на практика има!”

ogledai se_ekoselishte_radost

От стотиците посетители при нас ясно се очертават две групи хора – тези, които много са прочели, но на практика не прилагат знанията си – теоретици. Те са по-голямата група. И втората – прилага вярно нещата, но чисто интуитивно, няма знание, няма осъзнат системен подход – просто „чувства, че така трябва” – практици. При нас се подготвят хора, които знаят и могат. В обиколките си по света – от ашрамите в Индия до екоселищата из Европа, видях множество представители на двете групи, но не срещнах място, където теорията и практиката да са се свързали. Ние бихме искали да преодолеем това разделение, да станем мост между двата свята – знаещия теоретичен Изток и действащия практичен Запад, за да създадем едно истински МОЖЕЩО общество! Поставили сме си висока цел и вярваме, че развивайки в себе си Мъдрост и Добродетели, отваряйки сърцата си за Благодарност и Любов, тази цел е постижима! Дошло е времето да свържем Ума и Сърцето, да преодолеем тяхното разделение и да заживеем като пълноценни знаещи и можещи същества! Това е мащабната мисия на българите – не случайно географски се намираме на кръстопътя, свързващ Изтока и Запада. Това е и мисията на новите екоселища и духовни общности, които се изграждат повсеместно и ще стават все повече навсякъде по света. Защото друг път просто няма. Стигнали сме до задънена улица и това е Единственият възможен изход от днешната ситуация на човечеството.

20

– Напоследък немалко хора се замислят да оставят градската вихрушка с цялото съпътващо подобен начин ежедневие и да се спрат някъде, където да се срещнат със себе си, с природата, с добротата. Всичко това ни се изплъзва напоследък в града и се поражда този така естествен копнеж, но ни е трудно да го приложим сякаш. Какъв е пътят на превръщането на идеята в реалност? Вие как успявате да съграждате и какво „струва” подобна инициатива?

– Както всяко нещо в живота си има цена, така и нашата инициатива си има своята. Не всеки е готов да я плати, разбира се, но пък и не всеки избира този път и начин на живот, нали? За да постигнеш нещо е нужно първо достатъчно силно да го искаш. Ако познатият начин на живот те удовлетворява, тогава не си мотивиран да правиш промени и да търсиш друг, не е ли така? Затова тук говорим за хора, които се чувстват толкова зле в познатия ни стар свят, толкова неистово искат и се стремят към промяна, че всяка цена им изглежда ниска. Новият свят се създава само от такива хора. Останалите най-често се отказват поради твърде високата цена, която трябва да платят, а тя е: отказ от пороците, от недостатъците и от старите навици. А това е доста болезнен процес, който би могъл да се сравни с операция без упойка. Основният порок на нашето време е мързела. Десетилетия целенасочена политика и методична работа бе проведена, за да бъде превърнат днешния човек в ленив, мързелив потребител, със затруднена способност да мисли и да прави осъзнати избори. Това е първото голямо предизвикателство пред излизащия от потребителския градски начин на живот човек – мързела. Останалите предизвикателства са много по-лесно преодолими във времето.

5

– Какво трябва човек да остави от себе си в града и какво да вземе на село?

– Този въпрос се явява като естествено продължение на предишния. Задължително е да оставим потребителското отношение: „някой да ми го произведе и да ми го продаде”. Задължително е да изоставим възгледа „ще правя каквото и да е за пари”. Задължително е да си вземем творческите способности. Възможно е да не ги познаваме, което е много често срещано, защото не са ни трябвали толкова дълги години в града. Тогава се налага да си вземем ентусиазма, любознателността и страстта да ги открием. След това да им позволим да ни поведат по пътя на удовлетворението и радостта от това да си Творец, да си самодостатъчен и независим, да произвеждаш сам храната си, всеки ден да увеличаваш уменията и способностите си, да се обръщаш вечер към изтеклия ден, да видиш постигнатото, да се усмихнеш с един особен пламък в очите и да кажеш „Това беше добро”! Тогава се появява една постоянно повишаваща се самооценка, едно самоусещане за вътрешна стойност. Завинаги си отива нуждата от външна похвала или оценка, защото започва лечебния процес по самопознание и самоуважение. А като бонус идват и по-хармоничните отношения с хората наоколо, защото те също минават през подобен процес на пречистване и пренареждане на ценностите в живота си. Някой духовен учител беше казал следните думи и тъй като дълбоко ме докоснаха, събуждайки усещането ми за цел и мисия в живота ги следвам и споделям със света:

„В живота има само две прости правила:

Не изоставяй децата си и семейството си заради духовното си израстване.

Не изоставай духовното си израстване заради децата и семейството си.”

Толкова е просто. Но най-важните неща в живота ни винаги са прости. Материя и Дух вървят ръка за ръка. С Духа да облагородим материята. Да бъдем Съ-Творци с Твореца в нашия човешки живот, да го извисим към най-високите ценности, като го одухотворим. Как? Като възпитаваме Добродетели в себе си и ги живеем във всяка житейска ситуация, във всеки наш човешки момент.

Вашата инициатива е един вид възраждане на българското село, но по един нов начин, напълно осъзнат. Първо отвътре, после навън.

– Това ли е пътят – всеки сам, търсейки съмишленици да гради тези забравени кътчета?

– Според нас това е бързият път. Нещо като асансьор, вместо дългото самотно катерене на стълбите. Всеки сам е тъжната съдба на българина и голямото му предизвикателство – да се научи да работи в екип, в общност. Индивидуализмът му пречи, но от друга страна именно индивидуализмът ще направи новия свят цветен, шарен, интересен! Предизвикателство е да накараме този нож с две остриета да работи за добрата кауза. Но е възможно. Просто е необходимо постоянна наблюдателност за всяка дума и дори мисъл. Да поемем отговорността да заставаме зад думите си, зад обещанията и поетите ангажименти. Да сме бдителни за навиците си, за слабите си страни, да имаме силата да си ги признаваме и да искаме помощ за преодоляването им. Да живеем будно и осъзнато за всичко, което се случва около нас, за всяка ситуация, която е Учител и трамплин за нагоре. Изходът е в обединението. Надяваме се вече да сме израснали достатъчно за осъзнаването на принципа: „Обединението прави силата,” както и за нашия: „Заедно можем всичко”. Които в крайна сметка означават едно и също нещо!

ogledai se_ekoselishte_radost

Сами сме слаби и трудностите лесно ще ни сломят. Заедно сме сила – обединени способности, знания, умения, придобивки, материална база и блага! Заедно НАИСТИНА можем всичко! Нужно ни е само по-високо ниво на съзнание. А то се изгражда с постоянна вътрешна работа в подкрепяща среда с висок морал и ценности. Тази среда изграждаме сега и това предстои пред събудилите се хора у нас и по света.

– Как гледат на вас останалите жители на селото, радват ли ви се? Подкрепят ли ви?

– Определено можем да кажем, че нямаме никакви конфликти с другите жители. Точно обратното, идват при нас за помощ, за съвет или за инструменти. Виждат ни като странни, но се отнасят с уважение, даже почитателно. Всички чужденци или съселяните, които са живели години извън страната ни подкрепят напълно и изцяло като открито изразяват уважение и дори възхищение. Някои водят гостите си при нас, за да им покажат какви хора има и какви хора познават… За останалите съселяни сме най-вече странни. Спомням си през първата ни година тук как една от бабите не пускаше внучката си да играе с нашите деца, за да „не се зарази от вегетарианство”. Оставам казаното без коментар. Това е нивото на нашето доста съсипано и изоставено българско село, но важното е, че е ЖИВО! Коренът му е жив и му предстои бурен цъфтеж! Започва един масов процес на възраждане на българското село и занаяти. През 2014 година 33000 човека са се върнали на село! Това е огромна цифра! А от тогава са изминали още три години. Екоселището ни определено е обърнало поглед към възраждане на българските занаяти.

ogledai se_ekoselishte_radost

През 2010 година изкарахме курсове по тъкачество във Варна. От тогава имаме работещ стан, на който изтъкахме много неща през първите години, преди да започнем толкова активна работа по изграждане на базата – от черги до пана.

От тази година е готова вече и грънчарското ни колело, което изработихме само в екоселището и на което вече успяхме да направим няколко съда. Имахме професионален учител-грънчар и вероятно още няколко пъти ще се наложи да го каним докато получим умения за самостоятелна работа. Не е толкова лесно, колкото изглежда отстрани. Също така сами си направихме сушилна за плодове и зеленчуци. Невероятно е да си в среда, в която виждаш обединените усилия и умения на хората какво могат да постигнат! Никой от нас не беше строил с глина, но си донесохме огромното желание, ентусиазъм и хъс и глиненият ни храм е вече факт! Започнахме го в края на пролетта и вече е почти напълно завършен.

Може би си струва да отбележим, че хората от селото вече идват да питат може ли да влизат в храма заедно с нас!

За нас това е признание! То не дойде веднага. Българинът по природа е мнителен и подозрителен. Но ние сме тук вече 7 години и това е доста време да докажеш намерения, цели и характер! Селището е единствено засега, поправете ме ако греша, но е началото на много такива в бъдеще. Усещате ли обединение?

Да, селището у нас е единствено за сега. От миналото лято сме членове на Глобалната мрежа на екоселищата на Европа /GEN Europe/. Самият факт, че такава мрежа вече съществува вече говори за обединение. Също така миналата година през октомври в Гудевица проведохме първата среща на „Живите места” у нас, където се срещнахме хора-единомишленици. Бяха споделени много опитности, преживявания и идеи. Положи се основата на ОБЕДИНЕНИЕТО. Много семейства осъзнато напускат градския начин на живот и отиват на село, наблюдава се една все по-мощна вълна в тази посока, особено сред младите хора и тези, които са намерили дистанционен начин на доходи. Всички са обединени от идеята да отглеждат децата си на село, на чист въздух, свободно, в естествена среда и игри навън вместо електроника, сред природата и с чиста храна. Все още основната идея е по-скоро екологично чисто хранене отколкото духовни потребности и търсения, но и там нещата се променят шеметно, стремглаво. В края на пролетта тази година се проведе втора такава среща при нас в екоселището и сега през октомври отново ще бъдем домакини на третата поредна среща на алтернативно живеещите хора и стремящите се към това с цел опознаване, сближаване, споделяне и взаимопомощ.

– В „Радост” има редица занимания, голяма част от които и за деца. Как се чувстват те тук?

– С този въпрос засягате една малко болна тема. Инстинктите на децата все още не са закърнели, живи са и се чувстват прекрасно на такова място. Повечето не искат да си тръгват или още по-лошо – започват да задават неудобни въпроси на родителите си от рода на „защо и ние не живеем така”, в резултат на което много родители не пускат повече децата си тук, за да не ги „загубят”. Има други по-смели, които намират начин да балансират между двата свята и да се радват на новите преживявания на децата си и да ги стимулират да учат различни неща при нас. Много деца за първи път яздят гол кон, без седло и се докосват до силата, мощта и добротата на това изумително животно, на чиито гръб е създадена нашата държава, нали така? Това остава като нещо незабравимо за тях – вкусът на свободата. Силно преживяване е да можеш да накараш едно 600-килограмово животно да те разбере без думи, да работите в екип, да си познавате нуждите и желанията и да ги изпълнявате.

22

Харесва им още стрелбата с лък, игрите в спортната зала, но сякаш след конете най-много обичат да гребат с кануто и с двата каяка в реката, а за по-големите – в язовира до нас. Имаме занимания и на закрито, но интересът към тях е много по-малък – знаят, че това могат да правят и в града и бързат с пълни шепи да гребат от „селските преживявания”.

Откъснали ли сме ги от тази така естествена среда, затваряйки ги между училищните стени, често с дневна продължителност по-голяма и от един работен ден. А знанията им все изостават. Възможно ли е в една подобна атмосфера, те да се учат много по-ползотворно?

Не само че е възможно, а е ЕДИНСТВЕНО възможното! Училището и природата трябва да се „сдобрят”, ако искаме здрави и осъзнати деца! Така както природата възпитава, никой родител или психолог не могат. В това съм категорична! Знанието е смислено и желано от децата, когато е реално приложимо в живия живот, а не откъснато от него, както е днешното жалко училище. Нашите деца, децата на общността ни, които са четири на възраст от 11 до 16 години знаят, че най-ценното нещо, което предлага днешното училище е общуването с другите деца, урокът по приемане на различията, уважение към чуждото мнение, независимо, че не го споделят, както и отстояване на възгледите си и правото да бъдат различни, както и границите между своето и чуждото лично пространство. Надявам се и вярвам, че учат добре това истински важно и ценно знание.

– Имате и специално внимание към семейството, имате и школа за семейни ценности. Напоследък рядко се говори за тези потребности.

– Семейството винаги е било най-малката клетка на обществото и важността му като такава не намалява с времето. Културата на семейните отношения е много ниска в наше време не само у нас, но и извън нас. Тази тема би трябвало да бъде ежедневен предмет в училище още от прогимназиалния курс, а нея я няма дори в гимназиалния! Младежите излизат напълно боси и невежи по най-важния въпрос, пред който се изправя всеки един от тях в живота си – семейството и ценностите в него. Как се създава, по какви критерии да си изберем партньор и какви са стъпките да го задържим здраво, сплотено и със здравословна атмосфера? Да, това е жизнено важна тема, касаеща нашето щастие и реализация в личен план. Сега, в последния уикенд на месец септември, ще проведем среща именно на тази тема. Събитието е под надслов „Когато Адам срещне Ева” и ще засегнем всички тези въпроси с искреност, споделеност и в дълбочина. Всеки може да се чувства добре дошъл. За тези беседи НЕ СЕ ЗАПЛАЩА нищо повече от престоя, те са част от живота на екоселището и всеки може да присъства.

Научихме, че можем да живеем тук, можем да гостуваме, можем да добротворстваме. Можем да се заредим с „Радост” и за един уикенд.

– Какви са съботно-неделните занимания?

– В екоселището постоянно текат някакви събития – от йога практики до семинари на всякакви духовни теми. Имаме приблизителна програма, която мога да споделя с вас. Първият ден започва обикновено в петък следобед с настаняване, инструктаж за ползване на мястото и различен поглед към ресурсите – вода, електричество, компостиране и др. Следват разходка из екоселището, градините, нивите, запознанство с конете, кравите, кучетата, котки, кокошки, пиленца, накратко с мястото и околната среда. На следващата сутрин започваме с един час йога за всички, закуска и занимания по зададената тема. Следва обяд, кратка почивка и различни следобедни занятия – плажуване и гребане на язовира или реката, езда, стрелба с лък, запознанство с грънчарското колело и тъкачния ни стан или кратък преход до околните красоти и гледки. В късния следобед отново среща за разговор, беседа или продължение на сутришната практика, вечеря и забавления – народни танци, хора, кубинска салса, бачата и други, песни и музика около жив огън, шеги, опознаване, усмивки. Неделята обикновено ни заварва като близки приятели – общите теми и забавления много свързват и сплотяват хората, разговорите са най-оживени, дискусиите свободни и с настроение, разменят се координати, всички си тръгват обогатени с нови ценни познанства и дори приятелства. Екоселището е ставало и става място за срещи на сродни души, имаме двойки, които се срещат и запознават при нас, и някои вече са собственици на свой имот в екоселището.

ogledai se_ekoselishte_radost

Всеки може да намери нещо важно тук и на места като това – важна за него информация, опитност, човек или своето място. Всеки, който търси връзка със собствената си интуиция и с гласа на вътрешната си мъдрост, който търси напътствия „отвътре”, вместо отвън ще намери отговори и помощ. Добре дошъл е всеки търсещ, стремящ се към будност и осъзнатост човек!

Докоснахме се до „Радост”, обещаваме… на себе си и децата си, че следващия път ще е „на живо”. И у нас остава една сърцата радост за това, че има такива хора, че има такива места-примери за Промяната, която искаме да видим в света.

Автор: Надя Коцева 

za profilna 1

Казвам се Надя Коцева, от гр. София, омъжена с две деца. Завършила съм анимационна режисура, сега работя в сферата на недвижимите имоти, като специалността ми помага да приемам всичко с усмивка и добро настроение. В свободното си време обичам да рисувам и творя, като основно търся „душата“ в творенията и се стремя да придавам одухотвореност на това, което правя.

Коментари

коментари