Начало » Начало » Този Св. Валентин празнувай любовта със себе си!
Снимки: личен архив
Снимки: личен архив

Този Св. Валентин празнувай любовта със себе си!

Обърни се към себе си! Защото любовта към/в теб предизвиква случването на любов и извън теб

 

Автор: Сана

 

 

Обърни се към себе си! Любовта и щастието са като птици, които се реят в нас, но в заблудата си вярваме, че стремежът трябва да е в улавянето им, а не в следването на полета им, способен да извиси и нас…

2 sanaВ деня на влюбените нека направим нещо различно, нещо необичайно! Нека погледнем навътре :) колко любов имаме не само към любимите си хора, но към самите себе си.

Обикновено търсим потвърждение за своите добри качества, за щастието си отвън – от обкръжението ни, близките ни, любимите. Станали сме като просяци, чакащи комплименти и хвалби, жадни за внимание и признание. Тласкаме се сами в онази матрица, в която изискването на любов отвън превръщаме в осмисляне на живота си, в показател за щастието си. И приемаме, че другият също е в очакване, разтрисан от неутолим глад да получи потвърждение за любовта и щастието, за удовлетвореността от живота си. Превръщаме се в попивателни. Превръщаме и другия в попивателна. Приемаме, че любовта и щастието се дават. А любовта, както щастието, е състояние на духа. Те са вътре в нас. Може би заключени. Може би забулени от егото ни, от практичното мислене на съвременния свят, че всичко, което ни е нужно, може да се вземе отвън, да се купи, да се заслужи, да се спечели, и даването трябва да е равно на получаването. Като че ли сме изложили душата си на пазар – търсим желаната стока, която да разменим за тази, която имаме в наличност.

А как бихме могли да обменяме любов и щастие, вътрешен баланс и душевен мир, така както се обменя валута?!

Любовта и щастието са като птици, които се реят в нас, но в заблудата си вярваме, че стремежът трябва да е в улавянето им, а не в следването на полета им, способен да извиси и нас; не в чувстването на свободата, на чистата радост от съществуването, от осъзнаването на заобикалящата ни красота и онази, която е в нас; онази, чието олицетворение сме самите ние.

Толкова е изморително да си във връзка, в която постоянно трябва да „храниш” егото на партньора си, за да може той/тя да се чувства добре, щастлив, удовлетворен. Такава връзка не може да просъществува дълго. А и не е нужно да се стремиш към нея. Не само заради себе си, а и именно и заради другия. Защото заблуждавайки себе си за истинските си нужди, заблуждаваш и него. Не в това е истинският смисъл на любовта. Не е, но влязъл веднъж в заблуда за него, забулваш всичко по пътя си – че обичта се намира и може да ти я даде точно определен човек. И се впускаш в търсене без посока.  А твоята истинска любов, твоята сродна душа или както искаш го наречи, не е просто партньор, с когото имаш много добра астрологична съвместимост, може да бъде всеки, с когото се срещаш – когато ти си в състояние на любов и удовлетвореност.

„Първо срещни собствената си душа, а останалото ще ти си се случи. Ако срещнеш душата си, много ще дойдат и ще твърдят, че те са твоята сродна душа. Тогава можеш да си избереш една от тях.”

                                                                                                                                 Шри Шри Рави Шанкар

Често съм се питала защо хората изневеряват, след като очевидно обичат половинката си толкова много, че да са с нея. Открих, че те го правят, защото не обичат себе си достатъчно. Искат да обичат себе си, но не знаят как. И това, което правят, е да търсят „любовта” под формата на физическа тръпка, която да ги накара да се чувстват щастливи и обичани. Истината е, че нищо отвън не може да ни накара да чувстваме любов. Любовта извира отвътре.

Всеки от нас е дълбок кладенец с извираща безусловна любов. Но как да извадим тази любов на повърхността и да й позволим да напои изсушения от сетивата ни живот? Как да усетим любовта във всичко, което правим, и как да я споделим с всеки, с когото се срещаме?

След всяко преживяване, след всеки изминал ден, без значение какво ти е донесъл, лягайки си вечер, оставяш всичко, дори идентичността си, и просто потъваш в себе си, в дълбините на съзнанието си. Изключваш онази печатница, която през целия ден е бълвала нови и нови проекции на желания, тълкувания, очаквания, стремежи, които са се припокривали с такава скорост, че увлечен в проследяването им, забравяш, че

смислите, които търсиш, не се носят на крилете на думи

И заспиваш. Омиротворен. Същото е, когато преживяваш щастие и любов  – затваряш очи, издигнат над безспирния поток от мисли и представи. Просто чувстваш. И източникът на това чувство не идва отвън, а отвътре!

И макар поне веднъж да сме усещали, дори и инстинктивно да е било, тази истина, с всеки нов ден се втурваме отново в търсене на потвърждение на себе си. Затъваме в самозаблудите си, че трябва непременно някой друг да ни обича, за да сме изпълнени с любов и щастие. Преследваме ги вън от нас и натоварваме с отговорността да ги получим хората, с които сме, и ситуациите, които ни заобикалят. А ако уповаваме щастието си на външни източници, различни от нас самите, сме обречени винаги да падаме по гръб и да се връщаме отначало.

Това не значи да не бъдем във връзка с никого, или да не живеем живота си така както си искаме – напротив! Точно обратното – можем да се наслаждаваме много повече на живота си, на отношенията си с хората, с партньора ни, ако сме

установени в себе си и знаем, че любовта е в нас и ние сме любов!

А не да натоварваме с очаквания и отговорност за нашето лично щастие и вътрешна хармония всички около нас.

Ако обичаш себе си, такъв какъвто си; ако се научиш да разпознаваш и подклаждаш любовта, която извира в теб самия, със сигурност ще чувстваш свързаност с всекиго и тогава концепцията за „ще бъда щастлив, когато (в бъдещето)” отпада. Ти си щастлив тук и сега, без значение дали имаш или нямаш нещо/някого.

Любовта е толкова много и навсякъде! Всяко същество на тази планета изпитва любов, дава любов и търси любов. Хората не оставаме по-назад. Често пропускаме най-красивото на любовта, а именно, че тя е нашата природа. Ние сме любов. Всяка частица от нашия организъм е изпълнена с толкова много любов. Връзката между атомите в нашето тялото е просто любов. Любовта движи нас, движи света.

„Нашите животи се въртят около любовта. Произходът на живота е любов, и целта на живота също е любов. Любовта е смисълът на живота, целта на живота. В това творение няма нито едно същество, което не знае какво е любов.”

                                                                                                                                 Шри Шри Рави Шанкар

Толкова е просто!

Искаш цветето в дома ти да разцъфти – поливаш го и му даваш достъп до слънчева светлина. Искаш ти да си щастлив и плодотворен във всичко, което правиш в живота си – отделяй качествено време за себе си! Защото животът е толкова кратък и крехък, като цъфналото кокиче през пролетта. Дошъл си сам на този свят, гол и бос. Нищо не можеш да вземеш със себе си от тук. Можеш само да дадеш – любов. Колко обич си дал?!

Когато поддържаме баланса си, можем да дадем много повече любов не само на своите близки и1 sana любими хора, но и на себе си. Аз съм открила своята формула. В дните, в които си лягам и ставам навреме, отделям време за сутрешната си йога – Сударшан крия и медитация, и съм много по-сърдечна и спонтанна. Ентусиазмът ми не е подчинен на другите и не очаквам те да го подклаждат. Ентусиазмът ми извира от мен самата. Подкрепям другите, имам много повече положителни мисли, отколкото отрицателни, и се притичвам на помощ на непознати много по-често, защото чувството на любов и свързаност с другите надделява. За разлика от дните, в които не съм се наспала добре, не съм имала време за сутрешните си упражнения, не съм закусвала и обядвала, гледам само себе си и всичко ми се струва криво, а другите – отделени и странични от мен.

Ако давам достатъчно внимание на себе си, не просто да вися във Facebook или пред телевизора, а да се грижа за своето тяло, емоции и ум чрез йога упражнения, разходки в природата, здравословна храна. Тогава чувствам връзката с вътрешния си Аз, с ядрото на моето съществуване. Затова обърни се към себе си!

Искаш да си обичан? МЕДИТИРАЙ

Искаш да си щастлив? МЕДИТИРАЙ

Искаш да си успешен? МЕДИТИРАЙ

Просто защото иначе си закотвен в отминали събития и не можеш да бъдеш на 100% тук и сега, не можеш да бъдеш себе си – изпълнен с любов и удовлетвореност.

Защото е важно да отделяме време за нещата, които са коренната причина за нашето щастие. И трябва просто да се обърнеш към себе си. Да осъзнаеш, че чувството да си обичан, идва от теб, а не се получава отвън. Когато заобичаш себе си, когато се научиш да живееш с/в любов, ти усещаш и най-малкото проявление на красота, радост и обич, които те заобикалят във външния свят. Не просто ги разпознаваш и чувстваш. Ти ги привличаш.

Защото любовта към/в теб самия предизвиква случването на любов и извън теб

Както падащо в спокойни води листо предизвиква вълнички, които се разливат във все повече и повече разширяващи се окръжности.

div-decorative-line copy

санаСана Алсбей-Драгова е един от най-младите и динамични инструктори на фондация Изкуството да живееш в Европа. Тя е и първият български инструктор на процеса „Вечност“. Координатор на детските програми ART Excel за България. Води курсовете ART Excel, YES! и Детство без агресия. Член на Европейски Младежки Парламент от 2005 година насам. Завършва журналистика в Софийски Университет „Св. Климент Охридски“.
Social Media и PR специалист за Изкуството да живееш. Винаги усмихната и слънчева, Сана не спира да измисля нови идеи за разпространяване на здравословния начин на живот.

В Ogledai.se Сана ни води по пътя към щастието със седмични уроци за силата на позитивизма и пътя към успеха, за духовните практики, чрез които да се самоусъвършенстваме и да открием вътрешния си мир…

div-decorative-line copy

Коментари

коментари