Начало » Темата » Фермерски пазар отвори врати в София
гайдари

Фермерски пазар отвори врати в София

Разнообразие от български продукти – всяка сряда и събота 

В истински празник се превърна откриването на новия фермерски пазар в София. Кръшни хора се виха. Гайди и народни песни звучаха, а ценителите на българското се тълпяха пред щандовете, дегустираха от предлаганите вкусотии, разменяха с търговците по някоя друга дума за майсторството на родните производители, а после бързаха да се запасят с буркан мед, пита кашкавал, ароматни подправки, занаятчийска бира… Въобще стоката бе толкова разнообразна и примамлива, че клиентите едва смогваха да разгледат всичко и да преценят кое да си купят най-напред, за да не ги изпревари друг.

На 16 юли десетки малки и средни български производители изложиха своята продукция в обособен кът в рамките на столичния пазар „Иван Вазов”. Специално за откриването на фермерското събитие бе подготвена специална програма. Докато търговията течеше с пълна пара, пазарът се огласяше от народни песни в изпълнение на Чепинските баби, а пред щандовете ансамбъл Гайдуница водеше хоро, в което се включваха и млади, и стари. Клиентите продължиха с танците и след края на официалната програма.

„Заповядайте! Опитайте! Това е пресен, а това – отлежал кашкавал”, приканва ни мъж с широка усмивка и сочи големите пити. Приближаваме щанда му, а той вече ни подава клечки със забити на тях парчета кашкавал. „Пробвайте и двата вида”, настоява той и уточнява, че за отлежалия са нужни минимум 8 месеца. Кимаме одобрително с пълна уста и между хапките го уверяваме, че по-вкусен кашкавал не сме опитвали.

P1030412

И отлежалия, и пресния са превъзходни. „Въпрос на вкус!”, заключва с право той и отваря буркан с кисело мляко, което също произвежда във фермата си. Пред смаяните погледи в тълпата обръща буркана на обратно, за да докаже гъстотата на киселото мляко. Не пада нито капка. Каква е тайната на рецептата, питаме ние, а от опашката зад нас вече си запазват буркани.

P1030410

 „Каква?! Правим го с мляко и със закваска. Това е”, отвръща той през смях. Допълва, че в момента във фермата му има над 1000 животни. Сред тях има и каракачански овце, които отдавна са обявени за застрашени от изчезване. Трудно ли е да се грижите за толкова много животни и да развивате бизнес с производство на млечни продукти, питаме ние. „Ами, елате, стойте един ден и ще видите”, през смях ни отвръща той.
Това е Стефан Сариев, а фермата му „Сариева къшла” е разположена в родопското село Борино. В стопанството му се произвеждат млечни продукти по традиционни родопски рецепти. Работи се и за възстановяването на популацията на изчезващата каракачанска овца.
Грабваме по още две парчета кашкавал и поемаме нататък под съпровода на гайди.

Спираме се пред друг щанд с млечни продукти. И тук веднага тръгна раздумката. Мария Иванова представя семейната си козеферма, която се намира в пловдивското село Искра. С охота разказва с каква всеотдайност се грижи за стопанството си, усмихва се широко и между репликите ни подканя да опитаме продукцията й.
„Всичко сме механизирали при нас. Доене, хранене – всичко. Изградихме си и фуражна кухня. Сега сами си правим фуража. Така знаем какво даваме на животните – само чиста храна. И пашата е чиста, чиста”, подчертава Мария и ни подава флаер със снимка на фермата си – китна постройка насред живописна природа – „Семейна традиция е, да. Още преди 50 години моят дядо е отглеждал овце. И ние с това се занимаваме. Има трудности, не отричам, но не се оплакваме”.

P1030414

За хубавото българско производство винаги ще има клиенти. Мария се съгласява. И тя като повечето си колеги на фермерския пазар не предлага стоката си в големите супермаркети. Така е по ред причини. Затова пък има много други начини ценителите да достигнат до българските продукти. „Предлагаме си стоката само на такива пазари. И във фермата идват хора. Трудно е, да, но ето с това сдружение, с фермерските пазари, които вече се правят, вече стигаме по-лесно до клиента. Само в София са два, в бъдеще може и в други големи градове да има.

Всяка сряда ще сме тук

на пазара „Иван Вазов”, а всяка събота – на Римската стена”, обяснява Мария.
Сдружението, за което говори, е Националното сдружение на малките семейни фирми и преработватели (НСМСФП). Неговият председател Мъгърдич Хулиян изрази надеждата, че фермерските пазари ще се превърнат в традиция не само в столицата, а и в други градове в страната. Направи го дни преди откриването на този в рамките на пазара „Иван Вазов”.

P1030405

„Целта, която си поставяме, е във всеки ден от седмицата на различно място в София да има по един фермерски пазар. Това е начинът малките производители да стигнат най-бързо до крайния потребител“, коментира Хулиян пред сайта fermer.bg преди откриването на пазара. Той увери, че се работи усилено, за да бъде организиран тази есен по-мащабен фермерски пазар в София, на който да бъдат представени и по-малките производители, – „Има много земеделски производители, които могат да предлагат своята продукция директно на крайните потребители. Продължаваме разговорите и в посока на създаването на фермерски пазари в цялата страна, където хората да могат поне веднъж седмично да имат възможност да си купуват фермерски продукти”.

P1030415

„Опитайте! Опитайте! Това е нещо като шоколад с лешници”, поднася пред нас млад мъж пластмасови лъжички и бурканче с кафяв крем. Опитваме и действително има вкус на шоколад с лешници… напомня малко и на фъстъчено масло. Какво е, питаме веднага, а той само се усмихва. Може рецептата да е тайна. Не се задържахме достатъчно, за да научим. Вниманието ни привлече отрупания щанд с буркани мед, пред който младият мъж едва смогваше да обърне внимание на всеки от насъбралата се тълпа. „Медът го правим в едно село на 40 км от Ботевград”, достига до нас гласа му. Останалата част от историята не чухме заради подвикванията на многото клиенти, тъпаните и гайдите, които огласяха пазара. Тъкмо съжалихме за пропусната възможност, когато към нас се приближи млада жена в напреднала бременност. Това е Соня. Тя е съпруга на усмихнатия мъж и двамата заедно развиват

пчеларския си бизнес

който носи нежното име „Амброзия”. Толкова е лъчезарна, че несъзнателно й се усмихваме широко. „Господине, мачкате си пчелния прашец”, през смях казва тя на един мъж до нас. Увлечен в разговор с други клиенти той механично мачка с пръсти пликчето, което току-що си е закупил.
За какво се използва пчелния прашец, възползваме се веднага от възможността да я заговорим. „О, той има страшно много качества. С часове може да си говорим за тях. Погледнете в нашия фейсбук профил. Там ще прочетете изчерпателна информация за пчелния прашец. В Япония е обявен за

суперхрана за 2011 година

Освен, че е много полезен, дава страхотна енергия. Вижте мен. Бременна съм в деветия месец и не се спирам”, през смях отвръща Соня.
От дума на дума разбрахме, че тя се захваща с пчеларство преди години. Връща се на село, защото там има наследствена къща. Освен това й било писнало да се бори с бюрокрацията в града. Преди със съпруга й да се захванат с пчеларство имали малък ресторант в София. Един ден просто решили да зарежат всичко. „България е земеделска държава. Няма какво да се лъжем.

Изоставихме си земите, време е да се върнем

казва Соня. С мъжът й първо мислели да отглеждат различни зеленчуци. Впоследствие тази идея отпаднала. Появила се възможност да се захванат с пчеларство и се възползвали. „По онова време имаше субсидии”, допълва Соня. Стартират малък бизнес, който за кратко време с много труд и усилия успяват да развият. Не се оплакват нито от липса на клиенти, нито от кой знае какви трудности.

„Какво значи трудно?

Като си обичаш работата нищо не е трудно

Въпросът е да си комбинативен, да видиш какво се търси в момента, да имаш бизнес нюх. По-трудно ми беше в града заради бюрокрацията. На село се чувстваме страхотно. Нерви няма, но пък се работи здраво най-вече през лятото и то, когато навън е над 30 градуса. Само с това се занимаваме. Успяваме, не се оплакваме”, разказва Соня. Освен по фермерски пазари предлагат продукцията си и в интернет. „В началото мислех, че износът ще е перото, което ще развиваме, но се оказа, че не е”, казва тя гордо. Съгласява се обаче, че много пчелари у нас срещат редица трудности в развиването на бизнеса си, а цените, на които са принудени, да продават продуктите си са обидно ниски.

„Така е, да. Много е жалко. Знам как се вади мед, за какво става на въпрос….
В Турция например медът е към 80 лева килото. Но те нямат внос, нямат износ, само собствено производство. А тук… Вижте, не може една кутия цигари да струва колкото един буркан мед. Просто това е абсурд. Един мед се яде поне две седмици, месец. А това е мед! Трябва да се подкрепя родното производство”, подчертава Соня, а ние поклащаме глави в знак на съгласие и гребваме по още една лъжичка от буркана.

Коментари

коментари