Начало » Вдъхновяващо » Христо Стамболиев за пътя до „Еми“ и след това 2
Със съпругата си Биляна тази Коледа
Със съпругата си Биляна тази Коледа

Христо Стамболиев за пътя до „Еми“ и след това 2

Първите две седмици в Лос Анджелис бяха най-тежките в живота ми. Спях в колата и си довършвах портфолиото. Беше страшно и отчайващо, но и вълнуващо. Беше силен катарзиен момент, в който почувствах как израснах с няколко години за няколко седмици. Нещата се оправиха светкавично след като си намерих работа…

 

 

 

 

 

 

Христо Стамболиев е роден на 29 май 1971 година в град Ловеч в семейството на Борислав и Цеца Стамболиеви. Има сестра – Вероника. През 1985 година е приет да учи в Художественото училище за приложни изкуства СХУПИ „Проф. Венко Колев” в град Троян. Завършва през 1989 година и същата година е приет в НАТФИЗ със специалност „Анимационна режисура” в класа на проф. Тодор Динов. Завършва семестриално висшето си образование през 1995 година и се дипломира с филма „Кацнал бръмбар на трънка” (1997 г.). В края на 1998 година емигрира в САЩ. Работи в компаниите: „Klasky Csupo”, „Universal”, „Cartoon Network”, „Nickelodeon”, „DreamWorks”.

През 2011 година получава номинация за Anny (ASIFA Hollywood) за режисура, както и номация „Day Time Emmy”. През юни 2012 година печели „Daytime Emmy”, а през септември и „Primetime Emmy”. През 2013 година и 2015 година Христо Стамболиев има по една номинация за „Daytime Emmy”.

Женен е за Биляна Попова, баща е на двама сина. Живее и работи в Лос Анджелис.

За пътя към САЩ, „Еми“ и накъде продължава днес, Христо Стамболиев разказва пред Ogledai.se.

 

ПЪРВА ЧАСТ

 

– Кой е най-трудният ви момент в САЩ и как го преодоляхте?

– Естествено началото на емиграцията. Първото ми посещение в САЩ беше невероятно леко и много приятно. Бях поканен в Аспен в програмата на „Aspen Shorts Fest”. Посрещнаха ме на летището, настаниха ме в скъп хотел, карахме ски, ходихме по ресторанти… всичко беше луксозно. Второто ми посещение беше точно обратното. С помощта на стар приятел – Николай Дянков (с когото учех една година в НАТФИЗ и който замина да учи първо в Питсбърг през 1991 година) успях да се ориентирам в новата обстановка. Той ми беше основната подкрепа; изпращаше филма по фестивали, пишеше писма до студията и звънеше на телефонните номера. В общи линии казваше какво да правя, даде ми старата си кола и ме изпрати в Лос Анджелис. Прекосих континента. Първите две седмици в Лос Анджелис бяха най-тежките в живота ми. Спях в колата и си довършвах портфолиото. Беше страшно и отчайващо, но в същото време вълнуващо. Беше силен катарзиен момент, в който почувствах как израснах с няколко години за няколко седмици. Нещата се оправиха светкавично след като си намерих работа. Компанията ми даде апартамент, в който да живея, докато ми се изготви визата и всичко се подреди.

12666330_10207001822417121_2109766198_n

– Кое отчитате като свой най-голям успех, днес от дистанцията на времето?

– И до ден днешен си спомням радостта от приемането ми в НАТФИЗ през 1989 година, получих 6.00 на последния изпит и влизането ми беше гарантирано преди да излязат окончателните резултати. Бях сам в апартамента на леля ми в кв. „Дружба”, когато ми се обадиха да ми кажат. Нямаше с кого да споделя и подскачах в хола като луд.

Също толкова много се радвах след интервюто си с Игор Ковальов в „Klasky Csupo” и когато ми казаха на място, че ще ме наемат да работя и ще ми издадат работна виза. Тогава съм крещял с пълно гърло и си пеех в колата около половин час, докато карах по уцилите на Лос Анджелис.

Това са двата най-повратни и щастливи моменти, които са предопределили съдбата ми. Също до определена степен не мога да забравя и деня, в който реших, че искам да кандидатствам „Анимация”. Аз съм строго нерелигиозен човек, но в този момент усетих пръста на съдбата. Беше безумна идея, но вътрешно знаех, че е правилната.

– Близо 6 години работите в анимационното студио „Klasky Csupo”, след което преминавате в „Cartoon network”, а през последните 5 години работите в американския детски телевизионен канал „Nickelodeon  и  „Dreamworks“. Какъв опит натрупахте досега в тази индустрия и има ли нещо, което да ви затруднява?

– Научих всичко по време на работа. Дори как се прави анимация, нещо, което си мислех, че зная от обучението ми в НАТФИЗ. Стандартът тук е много висок и индустрията е пълна със страшно много блестящи и талантливи хора. В момента мога да кажа, че се чувствам доста комфортно в работата си, но винаги има моменти на съмнение. Колкото и голяма репутация човек да си е изградил през годините, така и лесно може да бъде забравен, ако не е деен и активен в индустрията. Работата е напрегната, често се сменят колективи, шефове, всеки проект е ново начало, при което човек трябва да се доказва отново, отпускането е немислимо. Винаги има малка доза на стрес и с това трудно се свиква.

12647987_10207001813456897_1244637761_n
С големия си син

– Как започнахте работа по анимационния сериал „Пингвините от Мадагаскар” и очаквахте ли наградата „Еми”?

– Всичко беше въпрос на стечение на обстоятелствата. Без работа не може да се седи дълго и аз обикновено се хващам за каквото се изпречи на пътя ми – в случая в този момент беше „Пингвините от Мадагаскар”. Не съм чакал или търсил тази работа, просто така се случи. Относно награди, проектът беше на високо ниво и се очакваше да е хит, така че съм сигурен, че продуцентите и шефовете са се надявали на награди, но за мен беше работа. Доколкото знам за цялото си съществуване Шоуто е получило над 30 награди, между които „Emmy”, „Anny”, „BAFTA” и други (всъщност може да се направи справка в интернет, който се интересува). Аз лично не съм мислил за тези неща като си търсех работа в този момент. Дори си мислех, че работата ще е трудна поради големите очаквания. Обикновено се получава напрежение в работната среда в такава обстановка. За щастие точно обратното се оказа вярно.

– Върху какво работите сега? А как прекарвате свободното си време?

– В момента работя в „Dreamworks TV”. Преди две години „Dreamworks” подписаха огромен контракт с „Netflix” и официално навлязоха в анимационния тв бизнес. Основната част от ядрото на „Пингвините от Мадагаскар” беше събрана да разработи нов сериал с „All Hail King Julien“ (един от главните герои в „Пингвините от Мадагаскар” – б.а.) Обадиха ми се и аз естествено приех. Миналата година Шоуто беше номинирано в 5 категории само след излизането на първите 5 серии, беше голям успех за студиото и всички бяха много доволни. Аз бях номиниран за режисура на епизода „The return of Uncle King”. Много се надявах да получа още едно „Еми”, но уви не стана, все пак Шоуто спечели за категорията „Best Childrens Program” и всички бяхме в еуфория, но аз се прибрах вкъщи с празни ръце.

12660384_10207001820697078_2069256109_n

За свободото си време мога да кажа, че времето хич не ми стига. Имам доста хобита. Сега, през зимата, караме ски почти всеки уикенд.  Лятото гледам да карам уиндсърф, колкото може повече. Също имам две колелета – шосейно и за в планината. Миналата година започнах по-сериозно да се занимавам с плуване. От доста години имам спортен мотор, който вече е пренаправен, за да го карам само на писта. Има 5 писти около Лос Анджелис и с двама мои приятели ходим по няколко пъти в годината. В общи линии гледам да се възползвам от страхотното местоположение на Лос Анджелис, който е град с невероятно лесен достъп до природата – планина, пустиня, океан. Старая се да прекарвам време и със семейството си. С жена ми Биляна обикновено винаги правим нещо – доскоро постоянно имахме проекти покрай къщата, в която живеем. И с две думи свободното време никога не ми е достатъчно.

12650743_10207001823857157_537886927_n

– Каква е разликата да преследваш мечтите си в САЩ и в България?

– Трудно е да отговоря без да попадна в капана на познатите клишета. Едно мога да кажа, че един мечтател е мечтател навсякъде. Има трудности в България – битовизма е нещо, което смазва човек и е много трудно да се живее нормално, когато нуждите на човек не са задоволени. Но трудностите в САЩ не са по-малки. Всичко това не бива да е причина човек да престане да мечтае и да си преследва целите, независимо къде се намира.

– Докъде се простират вашите мечти?

– Знаете ли, понякога е трудно човек да реши за какво да мечтае и това се оказва проблем. Аз след като си осъществих мечтите и се установих в Лос Анджелис минах през доста дълъг период, в който не знаех към какво да се стремя. Така, че има го и този проблем. В момента живея и се радвам на здравето и семейството си. Истински съм щастлив, когато съм в океана на уиндсърфа си, карам ски в планината или се возя със 150 мили в час на мотора си по правата на „Fontana raceway”. Живея за тези удоволствия и се чувствам завършен в тези мигове. Децата ми порастват и като родител мога да се радвам на техните мечти и постижения, които тепърва предстоят. Мечтите на племенниците ми в България, които тепърват започват да се сбъдват, са нещо, което също много ме радва.

12659601_10207001814216916_1366274081_n
Със синовете си

– Децата ви искат ли да поемат по вашия път? На какво се стремите да ги научите?

– Големият ни син вече учи в LACHSA – Los Angeles County High School for the Arts. Приеха го специалност „Изобразително изкуство”. Малкият ни син е още в начално училище и засега не е проявил интерес към изкуството, но чете много и пише добре за възрастта си. Както споменах, жена ми е художник. Тук се утвърди като сериозен творец и е многократно награждавана и пуликувана. Децата ни са израснали покрай нейните изложби и студията, в които аз работя. Така, че ние само можем да даваме пример, а какво ще се случи в тяхното бъдеще, зависи основно от тях.

– Последният ни въпрос в рубриката „Тайната на успеха” винаги е: Каква е тайната на вашия успех?

– Успехът е дума, която не харесвам много. За мен всеки, който е щастлив, е „успял в живота”. Успехът и признанието безспорно радват; човек е опиянен от щастие в такива моменти, но ако се разчита само на успех и признание, щастието е мимолетно.

ПЪРВА ЧАСТ

Коментари

коментари