Начало » Твоята история » Чудеса съществуват! Не подминавайте жестовете на съдбата
sun_morning_wood_trees_shades_snow_winter_4812_1280x800

Чудеса съществуват! Не подминавайте жестовете на съдбата

„Искам да разкажа нещо, което ми се случи по Коледа. Въпреки, че този светъл празник отмина, аз трябва да споделя с Вас приказката, която ме озадачи.
Преди време съпругът ми подари гривна, която има огромна стойност за мен. Тя е със невероятни камъни и е със сантиментален характер. Точно по Коледа решихме да отидем на село, където живеят родителите ми. Там отглеждаме и куче вълча порода, което е осем месечно. След обяда излязохме със него да се разхождаме, а къщата ни е в балкана. Тичахме в гората, гонихме се, борехме се. Бяха нападали много листа, а той обича да се въргаля във тях. След многото време, което прекосихме и се разходихме се прибрахме. Още щом си свалих якето разбрах и забелязах, че съм си изгубила красивата гривна. Не съм грандоман, но наистина тази ми беше като реликва. Изтръпнах. Знаех, че бе невъзможно да търся игла в купа сено. Как във гора ще немариш толкова малка вещ, още повече имаше много листа?! А, и много бяхме прекосили. Реших да се върна и да обиколя пътя, по който бяхме минали. Разбира се, че нямах изобщо големи очаквания, но все пак обиколих. Листата даваха допълнително затруднение, защото наистина бяха много. Отказах се и реших на другия ден да минем с моето кученце отново. Когато станах видях, че бе навалял дебел сняг. Реших, че няма смисъл да се ядосвам и поехме пак на разходка. Срещу нас от другата страна на планината имаме манастир, който е от много години. Винаги, когато имам желание се обръщам към него и помолвам Богородица и нашия Господ за нещо, прекръствам се и винаги им благодаря. Този ден пак направих същото, казах си: „Ако е речено да е моя гривната ще я намеря, ако не, здрави да сме. Няма повече да съжалявам.“ Мина Коледа и се прибрахме в столицата. По това време беше топло и снегът почна да се топи. Разказах на близки и приятели за гривната и всички ми казваха: АБСУРД да намериш нещо, което е малко и то в гората. Беше ми неприятно, но не можех да променя нищо. За Нова година пак се върнахме на село. Веднага с моето приятелче излязохме да поиграем и разходим. Вървейки в гората, видях, че снега на места почти се беше разтопил. Вървейки доста по пътя, който прекосяваме, реших да се поогледам пак, ако случайно намеря нещо. Ами, не, казах си, защо ли изобщо имам надежда още. На едно място кучето се спря и започна да души. Отидох при него и клекнах, за да се гушнем. Той е много игрив и започна да ме бори веднага. Тъкмо се изправях и нещо ми блесна в очите. Погледнах встрани и видях, сякаш малка змия се бе увила върху листата. Протегнах ръка и взех какво? Моята гривна. Не можех да повярвам на очите си. Развиках се от радост и се гушнахме със кучето. Обърнах очи към манастира и благодарих на Богородица и Господ. Още веднъж разбрах, че по Коледа се случват чудеса и то невероятни.“

Валентина

Благодарим на Валентина за тази история. Тя е страхотен пример, че чудеса се случват всеки ден, на всеки от нас. Въпросът е, да вярваме в тях и да сме благодани когато се случват.  Да забелязваме дори малките жестове на съдбата, малките неща в ежедневието ни. Вярата е мощна двигателна сила, която може да преобразява и окрилява. Огледайте се, чудесата се случват всеки ден! На всеки от нас!

Коментари

коментари