Начало » Личностно развитие » Щастието – мислим ли го или го преживяваме?

Щастието – мислим ли го или го преживяваме?

Напоследък темата за щастието придобива все по-голяма популярност. Пишат се книги – „наръчници за/по щастие“, различни коучинги и друг тип тренинги се появяват… Ще кажете, че това си е най-човешката тема, но се замислете: едва в последните десетилетия това е сериозно философско търсене. Преди това беше търсенето на смисъл…, а още по-отдавна „как да оцелея още един ден“. Явно щастието вече ни е важно – вече ни е важно не просто да живеем, не просто да оставим нещо след себе си, а и да изживеем живота си щастливо. И затова ми се иска да ви запозная с една концепция – за мисленето на щастието и преживяването му.

Ще започна с един личен опит. Бях на концерта на Роксет в България. И всичко си беше чудесно, познати парчета, върнаха ме в едни щури почти детски години, имаше приятна енергия, радвах се на хъса, с който се раздаваше Мари Фредриксон въпреки видимите последствия от преживяното от нея (тя се бори с мозъчен тумор и с последствията от медицинските интервенции по отстраняването му)… и в този момент спря тока, и още веднъж, и още веднъж… И това съсипа цялото преживяване!

Но това не е така. Това, което е съсипано е споменът за самото преживяване. Преживяването съм го имала и е било великолепно. Но аз останах със спомена за съсипано преживяване. На всички не се е случвало нещо подобно, нали?

Като мислим за себе си, можем да мислим за два различни Аза – Преживяващият Аз и Помнищият Аз (като в помнищият Аз включва процесите на запомняне на дадено преживяване и процесите на възпроизвеждане на спомена – припомняне). Преживяващият Аз живее в настоящия момент, познава настоящия момент, способен е да преживее отново миналото, но основният му фокус е настоящето. А Помнещият Аз пази статистики (брои точки) и поддържа нашата лична житейска история. Това е като разликата между двата въпроса „Как се чувстваш сега?“ и „Как се чувстваш напоследък?“ – може точно в този момент да се чувствам уморена и не в кондиция, но като цяло съм доволна и щастлива.

И точно тук се крие капанът – често объркваме двата Аза.

patient-abПомнещият Аз е разказвач, разказвач с директен достъп до нашата памет и нашите спомени. Това, което остава след всяко едно наше преживяване е история. И щастието зависи от това каква история ще напише този разказвач Помнещият Аз. И за да потвърдя тези думи ще ви представя резултатите от едно изследване, което е проведено през 90-те години. При това изследване пациентите минават през болезнена процедура (поне през 90-те е била болезнена). Имаме 2 групи пазциенти – A и B, при които процедурата за която говорим, колоноскопия, се провежда по 2 различни начина. Пациентите са помолени на посочват нивото на болка на всеки 60 секунди. И това на графиката е записа на двама пациенти от 2те групи. Въпросът е кой от двамата е страдал повече? И за нас е абсолютно ясно, че пациент B е страдал повече – той е изпитвал болка по-дълго време. Но когато попитаме двамата пациенти „Как беше за вас цялото преживяване“ и пациентите от група A са имали много по-неприятни спомени от процедурата, спрямо пациентите от група B. Пациентите разказват различни истории – и да това не са интригуващи и вдъхновяващи истории (говорим за колоноскопия все пак :)), но едната е отличително по-неприятна и болезнена от другата. И по-неприятната и по-болезнената е тази, при която болката е била в пика си в края – споменът за болката в много по-ярък. И ето, това е директен конфликт межди преживяващият Аз и помнещият Аз.

Има още една разлика между тези два Аза – начина, по който тече времето за двата. За преживяващия Аз времето тече в една линия, следват момент след момент…, за помнещият аз интензитетът на историята (която остава след всяко преживяване) е в началото, по времето на някакви значителни промени и в края (края е много важен, както показва и изследването по-горе). Представете си ваканция – почивка на море, all-inclusive, луксозен курорт. Имате 2 варианта – една седмица почивка или 2 седмици. И би трябвало две седмици ваканция да е доста по-добре. Е нищо подобно. Правени са такива изследвания и се оказва за нашия помнещ аз е абсолютно еднакво дали ще сме на една или двуседмична ваканция. И причината е, че историята е една и съща – няма различни преживявания, няма отличителни моменти и спомени, които да отличат 2те седмици. Историята, която е регистрирана в спомените ни е една и съща за 2те ваканции.

Помнещият Аз не просто пише и възпроизвежда истории, това е и Азът, който взима решенията. Реално ние не избираме между преживявания, а между спомени и предположението кое преживяване би ни оставило по-добър спомен (да, малко е объркващо, но си имаме симулатор в главата, чрез който симулираме преживявания, преди да са се случили, т.е. мислейки за бъдещето мислим за очаквани спомени, а не за преживяването само по себе си. И да, помнещият Аз е доминиращ спрямо преживяващия аз, колкото и да ни се иска да ценим повече преживяването. И ще ви го демонстрирам с един мислен експеримент: представете си, че в края на следващата ви ваканция всичките ви снимки от нея ще бъдат унищожени и ще ви дадат хапче, което ще заличи всичките ви спомени от ваканцията. Бихте ли избрали същата ваканция? И ако изберете друга ваканция то явно има конфликт между тези 2 Аза.

И тук стигаме до въпроса колко щастлив е всеки един от тези два Аза. Вече има методи и начини за измерване доколко е щастлив преживяващият аз – как се чувства в момента. Но ако попитаме доколко е щастлив помнещият Аз – ето това вече е нещо съвсем различно: вече не става въпрос доколко щастлив живот води човек, а е въпрос доколко доволен и щастлив е човек, когато МИСЛИ за живота си. И отново стигаме до темата за мисленето (Една от основните теми на Марков колеж; и за разликата в мисленето можете да научите тук: http://www.markovcollege.com/kakvo/).

160311-whr-2016-happy-ppl-opt

Щастието на преживяващият Аз и удовлетворението на помнещият Аз са основен обект в едно световно проучване на Gallup International – проучване на щастието (http://worldhappiness.report/ – 5 години, 156 държави, над половин милион хора) – и това изследване показва, че корелацията между тези 2 усещания за щастие е 0.5 – за да преведа какво означава този резултат: да има някаква зависимост между двете, но не е чак толкова значеща и не ни дава кой знае каква информация. За да го сравня, това е като да имаш информация, че на Пешо баща му е бил висок 200 см. – да, можеш да имаш някакви основания да предположиш, че и Пешо ще е висок…, ама доколко можеш да разчиташ на това. Е такава е и връзката между щастието на преживяващия Аз и помнещия Аз – това, че преживяващия Аз е щастлив, не означава, че помнещият Аз също ще бъде – и обратно.

И сега какво излиза – трябва да се грижим за, образно казано, 2 щастия: моментното си преживяване за щастие на преживяващия Аз и за цялостното удовлетворение от живота на помнещия Аз. За да ви върна към цялостта на личността ни, описаните Азове са просто 2 аспекта на нашата личност, те не са отделени и съществуват едновременно (както и всички останали аспекти на личността ни). Но познавайки отделните аспекти, познавайки по-добре себе си можем по-качествено и по-трайно да удовлетворим нуждите на отделните Азове. А какви ще бъдат спомените ни зависи и от начина ни на мислене (какъв тип човек съм) – съзнателно или не ние избираме какви да бъдат спомените ни. И в този смисъл не става въпрос за конфликт между мислене на щастието и преживяването му, то е преживяно мислене или мислимо преживяване.

Статията е написана по материали от изследвания на Даниел Канеман.

Автор: Мая Владимирова | Марков колеж

снимка: личен архив

Мая Владимирова по образование е инженер по електроника. След натрупания опит в IT сферата, като data-reporting and business intelligence, web design, front-end development, тя се обръща към сферата на личностното развитие.
В момента се развива в сферата на психологията и когнитивната наука, както и приложението им в сферата на дигиталния маркетинг. В момента е и част от екипа на Марков колеж. Писането ѝ доставя удоволствие и удовлетворение, поради което се изявява и като copy-writer.

Коментари

коментари