Начало » Начало » 14 безсмъртни любови – втора част
Prince_Salim_(the_future_Jahangir)_and_his_legendary_illicit_love

14 безсмъртни любови – втора част

Историите на тези любови ехтят през вековете

 

 

Историите на тези любови ехтят през вековете и до днес вълнуват света. Няма как да останете равнодушни! В дните преди Св. Валентин ще се наслушате на клишета за истинската, великата, безсмъртната, непобедимата любов… Тези истории обаче ще ви убедят тъкмо в това.

ПЪРВА ЧАСТ

4. Принц Салим и Анаркали

Prince_Salim_(the_future_Jahangir)_and_his_legendary_illicit_love

Историята за тази любов наистина е пленяваща. Любопитен факт е, че за нея има откъслечни исторически данни, което по всяка вероятност се дължи на особеността й, за което ще стане дума по-нататък. И все пак тя не потъва в забвение. Превръща се в легенда, вдъхновила написването на книги и създаването на филми. Най-ранните автори, писали за тази забранена любов са двама британски туристи – Уилям Финч и Едуард Тери. Уилям Финч, научава за нея по време на пътуването си през февруари 1611 (11 години след предполагаемата смърт на Анаркали).

И така. Главните герои са ясни. Любовта им е забранена, защото Салим Джахангир („Покорител на света”) е бъдещият 4-ти император от династията на Великите моголи, който ще наследи през 1605 г. властта от баща си Акбар Велики и ще управлява империя от Агра (Индия). На младини Салим бил изпратен от баща си в армията за 14 години, за да се научи на дисциплина и да се подготви да бъде достоен негов наследник. Завръщането на Салим било отбелязано с пищно тържество. Именно на него бъдещият владетел се запознал със своята бъдеща забранена любов. Тя била танцьорка, казвала се Надира, но заради красотата си била наречена Анаркали. И тя се влюбила в него, макар да знаела, че мечтите й са обречени, тъй като е с нисък социален статус и никога няма да може да бъде съпруга на бъдещия император. Двамата дълго трябвало да крият чувствата си от императора, но в крайна сметка любовта им била разкрита. Салим не се отказал, а помолил баща си да му позволи да се ожени за красивата танцьорка и да я направи императрица. Акбар се разгневил и наредил Анаркали да бъде заловена и хвърлена в тъмница. Салим организирал армия и нападнал града, но бил победен от баща си. Императорът поставил на сина си пред избора да му предаде доброволно своята любима или смъртно наказание. Салим избрал смъртта пред раздялата. Анаркали обаче се предала доброволно, за да спаси любимия си, като помолила императора да изпълни предсмъртното й желание. Анаркали поискала да прекара една последна нощ със своя принц. Така и станало. Когато утрото настъпило, стражата отвела Анаркали. Салим спял дълбоко, тъй като преди това Анаркали го упоила, за да не окаже съпротива и да постави в риск живота си. Красавицата била заведена на място, което днес се нарича „Anarkali Bazaar”. Анаркали била спусната в дълбоко трап, завързана за дъска и погребана жива. Около трапа войниците издигнали каменна стена и зазидали горната част. Последните думи на Анаркали били: „Моят живот се изплъзва от ръцете ми. Нощта се спуска преди деня. Принце, къде си? Твоят „наров цвят” поема последния си дъх. Велики… виждала съм твоето величие, но как можеш да спреш с вериги влюбените, за да не вървят по пътя на любовта?”.

Друга версия гласи, че Анаркали била зазидана пред очите на своя принц, но се спасила през таен тунел. Самият Акбар й помогнал в замяна на обещанието да не се завръща никога. Така или иначе гробницата на Анаркали била построена сред красива градина, през която се достигало през висока порта. Днес от градината не е останало почти нищо, но се е съхранила гробницата на красивата танцьорка. Казват, че върху монолитния саркофаг от бял мрамор пише: „Ще произнасям благодарности към моя Бог до деня на възкресението. Ах, ако мога да зърна лицето на моята любима още веднъж”, както и надпис: Салим, син на Акбар.

5. Красивата Елена и Парис

Всички знаете тази история. Сигурно сте гледали и филма. Ако не сте, ето какво сте изпуснали:

Така, че само споменаваме гръцката легенда за тази любов. Елена от предала своя цар Менелай, който управлявал Спарта, като се влюбила в Парис – синът на владетеля на Троя. Двамата се срещнали при дипломатическа мисия на Парис в Спарта. Влюбили се от пръв поглед и Елена избягала с Парис в Троя. Разгневен, Менелай обявил война – Троянската война.

6. Абелар и Елоиз

снимка: bg.wikipedia.org
снимка: bg.wikipedia.org

Това е една от най-вдъхновяващите любови, белязали завинаги историята. Тя трогнала с отдадеността и трагизма си дори жената на Наполеон – Жозефин, която 600 г. след драматичната развръзка се застъпила за влюбените. Жозефин заповядала тленните останки на влюбените да бъдат пренесени в обща гробница в Пер Лашез. И днес вечният дом на Абелар и Елоиз привлича хора от цял свят. Идват, за да отдадат почит пред безсмъртната им любов.

През XII век будната и талантлива млада Елоиза, племенница на нотрдамския каноник Фюлбер, се стремяла към знанието. С необичайното любопитство за жена в тези времена Елоиза отговор на въпроса за човешкото съществувание. Един ден тя научила, че в Париж има учител, който може да й осигури образованието, за което мечтае. Това е Абелар – 20 години по-възрастен от нея. За запознанството си с нея той пише:Жена с изключителна хубост, тя изпъкваше сред останалите и с голямата си начетеност и познаване на литературата.”

Елоиза станала ученичка на Абелар, който учел в Нотр Дам и бързо си спечелил славата на блестящ философ. Чичото на Елоиза – църковния сановник на Нотр Дам, дал разрешението си. Само, че скоро дълбоко съжалил за това, защото отношенията на Елоиза и Абелар прераснали в любов. И то каква! Ние си разменяхме повече целувки, отколкото академични аргументи, и ръцете ми посягаха по-често към гърдите й, отколкото към книгите ни”, пише Абелар за това как взаимните им чувства с Елоиза често пречели на интелектуалните им занимания.
Връзка скоро била подложена на изпитание. Чичото на Елоиза научил за любовта й с Абелар и веднага се заел да ги раздели. Елоиза обаче открила, че е бременна и избягала от дома на чичо си. Отишла при сестрата на Абелар в Бретан, където останала до раждането на детето им Астролаб. Абелар опитал да се помири с чичото, който именно му бил позволил да преподава на Елоиза. Учителят поискал да се ожени за племенницата му. Елоиза обаче отказала, за да не попречи на богослоската му кариера.  Тя бурно отхвърли възможността да се омъжи за мен по две главни причини: опасностите, които можеха да произтекат оттук, и позорът, който щеше да падне върху мен. Какво справедливо наказание би поискал светът срещу мен, каза тя, за това, че съм го лишила от такава сияйна светлина, пише по-късно Абелар.  Двамата все пак се венчаят. И то с благословията на чичото – Фюлбер. Но не простил на Абелар. Това, което целял с благословията си, е да го погуби и да запази Елоиза за себе си. Елоиза обаче избягала в манастира Аржонтий, но по същото време хората на Фюлбер нападнали Абелар в дома му в Париж и го кастрирали: Те направиха заговор срещу мен и една нощ влязоха тайно в стаята ми с помощта на един мой слуга, когото бяха подкупили. Там те ми отмъстиха по най-жесток и срамен начин, който смая целия свят, отрязвайки онези части на тялото ми, с които бях причинил гнева им, пише Абелар.

Според друга версия Фюлбер застанал между Елоиза и Абелар не от загриженост за племенницата си или както гласят някои слухове, заради похотливи желания спрямо Елоиза. Ядосал се, че Абелар и Елоиза са се венчали тайно. Според тази версия красивата ученичка била изпратена в манастир, за да не пострада кариерата на Абелар, а това чичото сметнал за унизително и неприемливо.
Така или иначе след нападението над Абелар, физическата му любов с Елоиза вече била невъзможна. Двамата приели духовен сан и влезли в манастир. Елоиза се отказала и от любовта си, и от детето си, което знаела, че никога повече няма да види. През следващите 20 години любовта им останала жива чрез писмата, които си разменяли. След дълги години Абелар и Елоиза се срещнали за кратко по време на една церемония в Париж. Били физически разделени, но всеки път щом се зърнали, те се убеждавали, че единствено любовта ги поддържа живи. И там на бляскавата церемония, те се заклели тържествено да останат „едно завинаги”. Не се срещнали повече, но продължили да си пишат писма. В едно от тях Елоиза пише: …Само ти имаш силата да ми носиш и тъга, и щастие, и утеха. Единствен ти имаш такъв голям дълг към мен, особено сега, когато изпълних мълчаливо всичките ти заповеди. Неспособна да ти се противопоставя за каквото и да е било, аз намерих сила в себе си да се подчиня на волята ти и да се унищожа. Сторих и повече – макар и да е странно, моята любов се издигна до такива висоти на лудостта, че се отказах дори от онова, което е най-желано за нея, макар и без надежда. Аз ти се покорих безрезервно и промених чувствата си и ума си, за да докажа, че ти си единствен владетел на моето легло и воля. Бог ми е свидетел, че никога не съм търсила в теб нещо друго освен самия теб. Аз исках просто теб, нищо друго. Не съм се стремяла към брачен съюз, целта ми, както знаеш, не бяха моите удоволствия и желания, а твоите. Думата “съпруга” може да звучи по-свещено и по-обвързващо, но за мен винаги по-сладка ще бъде думата “любовница” и ако ми позволиш, готова съм да бъда наричана дори твоя наложница и курва …”

 

7. Наполеон и Жозефин

1111

Историята гласи, че Наполеон се влюбил от пръв поглед в Жозефин, но трябвало да я ухажва с години, за да спечели сърцето й. През 1797 година Жозефин, която има зад гърба си брак с виконт Александър дьо Боарне, както и две деца, най-сетне отстъпва. Омъжва се за Наполеон, но бракът им бил изпълнен със скандали и изневери. Според някои Наполеон поискал развод от Жозефин, защото не можела да му роди наследник. А тя умряла с разбито сърце.

ПЪРВА ЧАСТ

Коментари

коментари