Начало » Начало » 14 безсмъртни любови – трета част
Ева и Хуан Перон, 1950г. Снимка: en.wikipedia.org
Ева и Хуан Перон, 1950г. Снимка: en.wikipedia.org

14 безсмъртни любови – трета част

Да, безсмъртни! Защото историите на тези любови ехтят през вековете

 

 

Историите на тези любови ехтят през вековете и до днес вълнуват света. Няма как да останете равнодушни! В дните преди Св. Валентин ще се наслушате на клишета за истинската, великата, безсмъртната, непобедимата любов… Тези истории обаче ще ви убедят тъкмо в това.

8Данте Алигиери и Беатриче

снимка: bg.wikipedia.org
снимка: bg.wikipedia.org

„Архитектът на Ада” Данте Алигиери бил силно влюбен в една жена, която толкова го запленила, че за него се превръща в идеала за жена. Красивата Беатриче поетът включва в поемата си „Божествена комедия” и по-точно в последната й част „Рай”. Негов водач през Рая е именно Беатриче! Не само това! Беатриче се превръща в муза за Данте. Той до такава степен се посвещава на нея, че кара поетите и писателите от своето време да обръщат по-специално внимание на любовта. Едва след смъртта на Беатриче той написва „Божествена комедия”…

Сега е моментът да ви кажем, че Данте и Беатриче никога, ама никога не са имали връзка. Данте я среща, когато е на 9 години, а тя – на 8 години. Бъдещият поет моментално се влюбва в нея. Когато порастват, Беатриче се омъжва за друг през 1287 г. И умира три години по-късно, през юни 1290 г. на 24-годишна възраст. Данте обаче продължава да я обича. Толкова, че се жени чак след смъртта й. Сключва брак с Джема Донати през 1285 г. Двамата имат няколко деца. Данте обаче остава влюбен в Беатриче до края на живота си. След смъртта й се оттегля в интензивно учене и й посвещава стихове. Нещо, което никога не е правил за жена си.

Мари Стилман, „Беатриче“, 1895г. Снимка: bg.wikipedia.org
Мари Стилман, „Беатриче“, 1895г. Снимка: bg.wikipedia.org

За началото на тази голяма любов, първият биограф на Данте, Джовани Бокачо пише: Сред децата била и дъщерята на споменатия Фолко, казвали ѝ Биче – така я наричал той, а името ѝ било Беатриче; била може би осемгодишна, твърде изящна, много приятна и любезна а и държанието ѝ и словата ѝ били твърде сдържани за крехката ѝ възраст; освен всичко имала нежно, правилно лице, което освен красота излъчвало такава чистота, че мнозина я смятали за ангелче. Така както я описвам, а може би още по-красива се сторила тя на това празненство в очите на Данте, а той, ако и да е бил още дете, с такава обич съхранил в сърцето си прекрасния ѝ образ, че от този ден до края на дните си не се разделил с него.”

 

 

 

9. Инес де Кастро и крал Педро

Ines Tumulo_de_D._Pedro_I_55c

И тази любов завършва драматично. Инес де Кастро е кастилска благородничка от португалски произход. Инес пристига в Португалия като придворна дама на Констанса Мануел Кастилска — кастилската инфанта, която се омъжила за португалския престолонаследник Педру. Само, че красотата на Инес засенчва тази на господарката, и пленява Педру. Двамата започват тайна връзка и в крайна сметка Педру загърбва Костанса. Отношенията между Португалия и Кастилия се обтягат още повече, когато след смъртта на Костанса. Инес ражда четири деца на Педру, което доста притеснява португалския крал. Смятал, че един ден нейните синове ще предявят претенции върху португалската корона. Затова кралят опитал да придума сина си да се ожени повторно. Само, че Педру категорично отказал да вдига сватба, ако тя няма да е с Инес.

Кралят се решава на крайни действия. Кралският съвет издава смъртна присъда на Инес. Само, че кралят не могъл да даде разрешение за изпълнението и вместо това заповядал Инес да бъде затворена в манастира „Санта Клара” в Коимбра. Заточението не слага край на отношенията между Педру и Инес. Увеличават се опасенията, че децата им ще изместят от престолонаследието болнавия и невръстен законен син на инфанта – Фернанду, което ще увеличи влиянието на кастилците. След като опитите на краля да сложи край на връзката на сина си не дават резултат, той изпраща в Коимбра съветниците си, за да изпълнят смъртната присъда на Инес. На 7 януари 1355 г. в манастира Санта Клара те убиват Инес де Кастро.

В скръбта си Педру въстава срещу баща си, въвличайки страната в кръвопролитна вражда. В крайна сметка тя завършва по желанието на народа с примирие между двете страни. Малко по-късно старият крал умира и на престола се възкачва Педру I. Той нарушава обещанието си и се разправя жестоко с палачите на Инес.

Педру I  обявил Инес за своя законна съпруга и истинска португалска кралица, за която се е венчал тайно. Макар, че нямало доказателства за твърденията му. Легендата разказва, че по заповед на Педру I тялото на Инес е ексхумирано и облечено в пищни кралски одежди. След това трупът е коронован и поставен на трон. Васалите на краля са принудени да засвидетелстват вярност към новата си кралица, като целунат ръката на трупа ѝ.

Инес де Кастро е тържествено погребана в пищно украсен саркофаг в манастира в Алкобаса. По-късно тялото на Педру I е положено в саркофаг, поставен срещу този на Инес де Кастро.

10. Кралица Виктория и принц Алберт

Prince-Albert-and-Princess-Alexandra

Кралица Виктория е сред най-влиятелните, обичани и магнетични личности на своето време. Тя управлява Обединеното кралство Великобритания и Ирландия от 20 юни 1837 г. до своята смърт, а освен това е и първият монарх, използвал титлата императрица на Индия от 1 май 1876 г. Кралица Виктория остава в историята и със своята голяма любов към принц Алберт Сакс-Кобург, с когото са първи братовчеди. Обикват се като двадесетгодишни и се венчаят на 10 февруари 1840 г. в параклиса на двореца Сейнт Джеймс. Имат девет деца. След преждевременната смърт на Алберт през 1861 г. кралица Виктория прекарва остатъка от живота си в траур. Води затворен начин на живот и се облича само в черни дрехи.

През май, 2012 година британската кралица Елизабет II публикува в интернет част от дневника на пра-прабаба си по повод юбилея си. Кралица Виктория водела този дневник от 13-годишна възраст до последните седмици преди смъртта си. Дневникът е съхраняван в кралските архиви, състои се от 141 тома и над 8,5 млн. думи.

В дневника си кралица Виктория е записала и първите си любовни трепети с принц Алберт след сватбата им: Той ме притисна и се целувахме още и още. Имало ли е някога по-благословена от боговете жена от мен?”.

11Елизабет и Робърт Брадънинг

снимка: en.wikipedia.org
снимка: en.wikipedia.org

Елизабет Барет е родена в Англия през 1806 година. Живее в богатство, семейството й е с висок социален статус. Още от 6-годишна възраст тя започва да пише поеми, но води затворен начин на живот. През литературното общество е представена от своя братовчед през 1830 година и бързо става популярна. Стихосбирката й от 1844 година обаче се превръща в истински хит и вдъхновява писателя Робърт Браунинг да й пише. Същият този братовчед, който я представя като млад талант, урежда среща на Елизабет и Робърт на 20 май 1845 г. Така започва една от най-големите любови в литературата. Страхувайки се от неодобрението на баща си, Елизабет се омъжва за Робърт тайно и двамата заминават за Италия. Това се случва на 12 септември 1846 година. В Италия двамата живеят щастливи 15 години, до смъртта на Елизабет през 1861 година.

Докато е с Робърт, Елизабет пише някои от най-известните си творби. Той получава дългоочаквано признание от критиците. Елизабет никога повече не вижда баща си. След смъртта й Робърт се прибира в Англия с техния син. Писателят умира през 1889 г.

 

12. Пиер и Мари Кюри

снимка: en.wikipedia.org
снимка: en.wikipedia.org

Пиер и Мари Кюри е може би най-впечатляващия пример за живот в синхрон и отдаденост. Двамата са партньори и в любовта, и в науката. Мари е родена във Варшава, Полша през 1867 година и от съвсем ранна възраст впечатлява с бляскав ум и неутолима жажда за знания. И все пак едва ли тогава някой е предполагал, че дъщерята на многодетния учител по физика Владислав Склодовски Мария ще стане директор на Института по радий, професор в Сорбоната, двукратен нобелов лауреат и ще бъде един от знаменитите учени, извършили истинска революция в световната наука. Преди това на Мари ще й се наложи да преживее унизителна бедност, глад, лишения, да загуби вярата си в истинската любов, а след това да срещне своята безсмъртна любов.

След смъртта на майка й, сестра й и уволнението на баща й, Мари се принуждава да си търси работа учителка по аритметика, геометрия и френски език. На 18 години става гувернантка в богато имение близо до Варшава. Там за първи път среща любовта. Влюбва се в сина на работодателите си. Любовта й е споделена, но забранена. Родителите на младия студент Казимеж се обявяват твърдо против позора синът им да вземе за жена гувернантката. Мари е съсипана. Решителността й обаче надделява. Тя скъсва с любимия и заминава за Париж, Франция.

През есента на 1891г. Мари е приета във факултета по естествознание в Сорбоната. Заживява в малка мансарда, където няма нито осветление, нито вода, нито отопление, а единствените й мебели са една табуретка и износения й куфар, който служел за чаена масичка, заобиколена от възглавници. Мари обаче не се отчайвала. Дори от това, че често трябвало да се храни с филия хляб, намазана с масло. Кураж й вдъхвало желанието да вземе две дипломи едновременно: по физика и по математика. След първата си несполучлива любов, Мари изцяло се е посветила на науката и дори не помисля за втори опит. През пролетта на 1894 година обаче съдбата я изправя именно пред такъв втори опит. Мари започва работа в лабораторията, в която директор е Пиер Кюри. Пиер е впечатлен от Мари. Вижда в нея не само прекрасна, умна жена, а и достоен колега. Следва дълго ухажване. Накрая Мари склонява да повярва отново на любовта и двамата сключват брак на 26 юли 1894г.

Сватбата им е доста необичайна. Подписват в парижкото кметство като отказват венчавка, брачни халки, а булката се появява в тъмна рокля. Подарила й е приятелка. Мари иска такава, за да можела после да я облича за работа в лабораторията. С Пиер се качват на велосипедите си и се отправят на сватбено пътешествие. Имат две деца – дъщерите Ирен и Ева.

През 1898 година семейство Кюри открива полония и радия, изследва радиоактивните излъчвания и въвежда термина „радиоактивност”. За постиженията си в областта на изследването на радиоактивността през 1903 г. съпрузите получават Нобелова награда по физика и световно признание. Пиер е назначен за шеф на катедрата по физика в Сорбоната.

На 15 април 1906 г. съдбата слага край на тази приказка. Пиер загива в автомобилна катастрофа. Невъзможно е да опиша значението на страшния и огромен прелом в моя живот, настъпил със загубата на този, който беше най-добрият ми приятел и най-близкият човек. Зашеметена от удара, не бях в състояние изобщо да мисля за бъдещето”, пише потъналата в отчаяние Мари.

Спасение от скръбта, макар и илюзорно, тя намира само в работата си. Тя никога не се омъжва повторно. Разработва методите на радиоактивните измервания. Благодарение на научните й открития, са създадени първите медицински рентгенови апарати. Втората си Нобелова награда Мари получава през 1911 г. По нейно настояване за наградата е номиниран и покойният Пиер Кюри.

Мари умира през 1934 година. През 1995 година останките на Мари и Пиер са пренесени в парижкия Пантеон и погребани един до друг.

 

13. Хуан и Евита Перон

Ева и Хуан Перон, 1950г. Снимка: en.wikipedia.org
Ева и Хуан Перон, 1950г. Снимка: en.wikipedia.org

Евита Перон е втората жена на аржентинския президент Хуан Доминго Перон (1895–1974) и първа дама на Аржентина от 1946 г. до смъртта ѝ през 1952 г. Казват, че Мария Ева Дуарте де Перон, както е цялото й име, спечелила мъжа си със своята идея за социална справедливост, която превърнала в мисия на живота си.

Жените в Аржентина получават право да участват в избори, а заплатите биват повишавани всяка година. В хотелите, стопанисвани от синдикалните организации, биват пращани работници на почивка. Общо взето – въвежда се всичко, което днес разбираме под социални облаги – правото на отпуск, на почивки, социалното осигуряване, 13-тата месечна заплата, 8-часовият работен ден и минималните заплати за безправните дотогава селски стопани. Затова Евита, наричана от народа си „ангелът на безимотните”, е сред най-обичаните и боготворени лидери на Аржентина. Дори и днес.

Евита се разболява от рак и малко преди смъртта си, произнася от балкона на правителствения дворец последната си реч: „Благодаря ви от името на унизените. И ви пожелавам да бъдете щастливи с Перон. До смъртта. Молете се отново да събера сили, но се молете не заради мен или заради Перон, а заради безимотните”.

Евита умира на 33-годишна възраст, на 26 юли 1952 г. Тялото й било изложено за поклонение в сградата на синдикатите. Броят на поклонниците надхвърлил 3 милиона души, стичали се на поклонението в продължение на две седмици, за да изразят съболезнованията си. Жени и работници носили ковчега й на раменете си. Евита била погребана с почести, каквито се полагат иначе само на държавен глава.

 

 14. Крал Едуард VIII и Уолис Симпсън

 

Едуард VIII е Кралят, който се отказа от короната заради любовта. Той е вторият британски монарх от Уиндзорската династия. И вероятно наистина „можеше да бъде голям крал, хората го обичаха”, както казва години по-късно неговата съпруга. В любовта обаче титли не важат.

Едуард среща Уолис, когато тя вече има един брак зад гърба си и е в настоящ с американския магнат Ърнест Симпсън. Двамата се запознават на домашен прием у приятелка на Уолис. Двамата се влюбват от пръв поглед. Уолис се развежда. Едуард, който със сигурност е бил наясно за последствията, отказва да държи любовта си в тайна.

Слуховете за връзката им се появяват след смъртта на бащата на Едуард – Джордж V. И стават причина за конституционна криза. Църквата (глава на църквата е Едуард) порицава развода на Симпсън, Парламентът отказва да й даде титла, а народът не желае за кралица разведена жена. За да не развали имиджа на монархията, Едуард абдикира след 11 месеца на управление и се жени за Уолис Симпсън като херцог на Уиндзор. Двамата напускат Англия, за да живеят спокойно и щастливо. Крал става братът на Едуард – Джордж VI.

ПЪРВА ЧАСТ и ВТОРА ЧАСТ

Коментари

коментари