Начало » Лица » Велина, която обедини цял град 2
supa15

Велина, която обедини цял град 2

„Плевен показа, че може и сам!”, казва Велина след успеха на „Гласувайте за супата!” – инициатива, която събра хората като Хора

 

 

ПЪРВА ЧАСТ…

Не винаги виждаш промяната. Но тя се случва!

12743795_10207230931424364_2898928082385745713_n
Велина и Сориз

Разговорът ни съвсем логично върви към мащабното събитие „Гласувайте за супата“, което обедини цял Плевен. Началото му обаче е във Франция. „Идеята се роди в напрегнат контекст. През 2012 година, когато г-н Саркози бе на избори за президент. Публичното пространство беше напрегнато, разделено, разменяха се обиди, имаше крайни поведения от страна на представителите на властта. И имаше едно усещане, че хората са много разделени, напрегнати, посивели“, разказва Велина. Под влиянието на това тягостно усещане, един ден тя и колегата й, с когото организират различни инициативи, похапвали супа, разговаряли за ситуацията в страната и в един момент си казали: „Защо да не се обединим около една супа?!“. Ето, така се появяват великите идеи, които имат силата да обединяват и променят – спонтанно и решително. „Казахме си, че трябва да изключим телевизорите, за да не слушаме вече политиците… да не ги слушаме вече как искат да ни разделят и да се съберем около една трапеза. Да си поговорим какво искаме ние за бъдещето си. Нашето бъдеще! Понеже от всякъде ни заливаха с: гласувайте за този/онзи… Е, ние пък ще гласуваме за супата!“, разказва Велина.

Първото издание на „Гласувайте за супата“ е във Франция, през същата година. Организирали инициативата на площада във Фонтен (квартал на Гренобъл, който си има свое кметство, което станало партньор на Супата). „Държахме наш щанд със супа под палатка, но си имаше бар и културна програма. Идеята още от самото начало беше „Гласувайте за супата“ да се случи на много места едновременно. Така, че целта е не хората да дойдат само при нас, а всеки да поеме лична инициатива и да направи супа. В личната инициатива е разковничето. Защото е много лесно да отидеш някъде, където всичко е организирано от друг, и съвсем различно е да вземеш участие, да си лично ангажиран с каузата“, разяснява Велина и допълва, че всеки, който се включва в инициатива, има абсолютната свобода да реши как, къде, с кого да сподели своята супа. Според Велина именно тази свободна форма „печели“ хората. Тя е ключова и за привличането на партньори в инициативата сред собственици и управители на заведения.

„Не може да отидеш при собственик/ управител на ресторант и да му кажеш как да направи инициативата. За да ги заинтересуваш, да ги спечелиш за каузата, трябва да им дадеш свободата те да решат как да участват“, казва Велина. Така, че всеки сам решава дали да предлага супа безплатно или на символична цена, както и дали постъпилите средства, колкото и да са минимални, да бъдат използвани с благотворителна цел. Дилемата пред собствениците на заведения не е голяма, тъй като супата е икономично ястие. Единственото условие, което трябва да спазят, включвайки се в инициативата, е да приемат общата визия. Т.е. пред всяко заведение плакатът е един, за да бъде разпознаваем от хората. Другото условие е инициативата да не се използва за политически или комерсиални цели; да не се променя посланието за обединение. „Плакатът е един, но всеки решава дали да направи нещо допълнително, например културна програма“, казва Велина.

А отсявате ли посетителите?! Тези, които идват просто да хапнат безплатна супа, с тези, които идват, за да заявят своята лична ангажираност с каузата. „Не! Всички са добре дошли“, казва Велина с широка усмивка. Този въпрос въобще не е ангажирал съзнанието й, когато е организирала инициативата във Франция, а и в Плевен. Навсякъде има хора, които биха се включили само заради  безплатната супа. „Ще ти дам пример с първото издание на Супата във Фонтен. Имаше една баба, която беше дошла с кутийки и с единственото намерение да си сипе супа, понеже е безплатна, и да си я занесе вкъщи. Някои организатори реагират остро, понеже на събитието им са дошли хора просто, за да изкярят, както се казва“, смее се Велина. Нейното разбиране, както и това на колегата й, винаги е било друго. За тях не е важно първоначалното намерение на хората, които идват, а емоцията, с която ще си тръгнат. „От теб зависи да направиш така, че те да се заинтересуват и от останалото. Когато видях тази баба, която беше дошла с кутийките, започнах да й разказвам как сме приготвели супите, показахме й изложбата, която бяхме организирали. Тази баба остана цялата вечер с нас и говори с всички. Безплатното привлича, да, но останалото се случва на място. Радваме се на всички, които са дошли, с каквото и да е намерение… разбира се, насилието не е прието… Но първоначалното намерение не задължително е крайното. Все пак тази баба може би наистина не е имала какво да яде и за това е дошла с това намерение. Може би не е имала и социален живот. Но от това, което се случи на място, съм сигурна, че за нея преживяването е било истински празник. Това е важното – да има тези промени, които не винаги виждаш, казва Велина.

Гласувай за супата и Плевен

През юни, миналата година, Велина се прибира в родния Плевен. Още с пристигането решава да предостави възможността на града да се обедини около една супа. Посетила различни заведения като клиент, за да избере измежду тях местата, където би могла да се случи инициативата, и през септември вече се свързала с колегите си във Франция и преминала към действие. „Всичко се случи с много срещи, с много убеждаване“, казва Велина и се усмихва загадъчно. Знам какво означава тази усмивка и веднага я питам как е преборила скептицизма, как е отговаряла на въпроси от рода на: „Как така ще ни обединяваш?“.

„Питаха, да“, – усмихва се Велина, – Когато започнах да говоря за инициативата, естествено се сблъсках с  нормалния български скептицизъм – „Няма да се получи!“; „Ама ти в кой свят живееш?!…“ Обяснявах, че трябва да направим нещо в нашия град. Не става въпрос да се борим за световен мир, макар че събитието е интернационално и идеята е повече мир между хората. Но за да има мир където и да е, първо трябва да има мир в самия теб“.

За да има мир където и да е,

първо трябва да има мир в самия теб

Велина разпалено предава тезите, с които убедила плевенчани да се включат в инициативата – да забравят за момент ежедневните си грижи, да загърбят различията си и просто да споделят по една супа. „Да се видим като хора, не като някои си. Защото еднаквите нужди, основните, фундаменталните нужди на хората са едни, без значение от народност, местожителство, култура, професия, социален статус… И тези нужди са да обичаш и да бъдеш обичан; нуждата от близки, от приятели, от подкрепа…“, казва Велина.

Първата крачка за „Гласувайте за супата“ в Плевен била консултация с ХЕИ и проучване на законовите изисквания за провеждане на такова мащабно събитие. Следват разговори със собствениците и управителите на ресторанти. Да, разговорите били дълги, но не и напрегнати. „Имах едно преимущество – нито искам да им продавам, нито да купувам от тях. Не съм отишла да ги прилъжа нещо. И оттам нататък взаимоотношенията ни отиват на съвсем на друго ниво. Аз създавам партньорства, отправям покана да се включат, а как ще го направят, решават самите те“, уточнява Велина.

Харесали идеята й, защото като цяло не се изисквала кой знае каква инвестиция от ресторантите. А и присъединяването към инициативата им било възможност да изпробват, например, нови рецепти, които ако бъдат харесани от клиентите, да включат в менюто. Освен това участвайки в „Гласувайте за супата“, ресторантът Х създава съвсем друга представа за себе си. „Включвайки се в благотворително събитие, този ресторант вече не е само комерсиално заведение, а партньор, участник. Клиентите по съвсем различен начин вече ще виждат мястото“, казва Велина. Но като цяло основният мотив на заведенията, бил друг. Както и на всички останали партньори в „Гласувайте за супата“. В Плевен открай време се усеща нуждата да се организира някаква некомерсиална, обединяваща инициатива… Просто нещо хубаво да се случи, което да отклони всеобщото съзнание от всички проблеми, които го разделят, и да го съсредоточи върху наистина важните неща.

В „Гласувайте за супата“ се включили ресторант „Будапеща“, пицария „Пацо“, „Дом Кафе“, „Бордо“, „Галакси Боулинг“, „Хумус Хаус“, „Топтейбъл“, „Къщата“, както и двама меценати – местен предприемач и „Ротари Клуб-Плевен“. „Меценатите участваха с не големи суми, а и не бяха нужни. Изключително съм им благодарна, че осигуриха средствата за редица консумативи“, казва Велина. При организацията на събитието тя се свързала с предприятие за зеленчуци с покана да участват. Отговорът бил положителен и оттам дарили за инициативата няколко килограма зеленчуци. Към каузата й се присъединили и Институтът по лозарство и винарство (участвали с дегустация на плевенски вина); Центърът за работа с деца (направили изложба), Спортното училище, Детската студия към театъра, Професионална гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване, Пенсионерския клуб на улица „Гренадерска“, читалище „Пробуда“…. „Аз не просто говорех. Слушах! Това е много важно. Те видяха в мое лице човек, който ги изслушва, за да види техните реалности“, казва Велина.

Към общината се запътила накрая, когато вече целият град заявил участие в инициативата. „Моето мнение е, че общината трябва да е партньор. Когато отиваш с конкретни искания, те трябва да са в посока на партньорство, а не на помощ. Казах им, че е време и те да участват. И те финансово подкрепиха плакатите и брошурите. Това не беше голяма инвестиция, но все пак нужна. Те имат ресурсите – договор с печатница, бюджет и т.н. През мен реално не са минавали пари“, казва Велина.

Супа за всички

Събитието преминало повече от успешно. Клубът на готините баби към пенсионерския център на улица „Гренадерска” подготвили не една, а седем вида супи: Коледарска чорба от с. Дичин (Великотърновско), Гъбена супа с крутони, Италианска супа Минестроне (по рецепта на София Лорен), Бобена чорба по къкрински с пръжки и с ракия, Крем супа от картофи, моркови и тиква със сметана, Зелева чорба с праз и червен лук и Супа топчета по шуменски. Вкусните супи бабите споделили читалище „Пробуда”. „Бабите са просто страхотни! Естествено, почерпихме се и с ракийка и започнаха едни шеги, едни истории… Бабите са големи майтапчийки”, разказва през смях Велина. На трапезата се появила и идеята скоро да направят общо събитие, при което бабите да споделят своите рецепти и кулинарни познания с по-младите, сред които да са учениците от гимназията по ресторантьорство. А и младите от своя страна да споделят знания. Така, че Плевен да очаква събитието „Готвя с баба!“ :) .

Велина направила своята супа в пицария „Пацо“. Учениците от гимназията по ресторантьорство се представили наистина изключително – подходили професионално не само с подготовката на супата, а и с представянето й. „А няколко деца се научиха да готвят пици с готвача на „Пацо“. Имаше неформален обмен, съвсем спонтанно се случи“, с усмивка разказва Велина. От Лозаро-винарския институт организирали дегустация на вина. Имало и скайп прожекция на голям екран с представители на френското кметството на Фонтен. Там вече опитали плевенските вина :). От Института дали няколко бутилки, които Велина тези дни отнесе като подарък за служителите на кметството на Фонтен.

„Открихме детска изложба. Всяко дете се качи на столче и каза защо обича супа и каква супа, а после представи рисунката си. Казаха „Бонжур“ на френските общинари, които включихме по скайп. Беше детинско весело. Следобед отидох във Филхармонията, за да ги почерпя със супа. В „Дом Кафе“ имаше дискусия на тема какво искаме и можем да направим за града, както и отворена музикална сцена, на която се представиха  ученици от Музикалното училище, както и професионални музиканти. В „Бордо“ организирахме театрална вечер. Талантите от Детската студия към театъра направиха импровизационен театър. За първи път се впуснаха в това приключение и трябва да ти кажа, че беше истински фурор – игри, пародии, скечове. До такава степен управителките на заведението бяха доволни, че парите от таратора, с който участваха в инициативата, плюс тези, които клиенти дадоха, за да поощрят децата, бяха събрани и дадени на младите таланти. Така, че те си изкараха първия хонорар“, усмихва се Велина и допълва, че младите таланти получили покана от „Бордо“ за второ участие, – Щях да забравя да ти кажа, че Винарска къща „Мизия“ – Долни Дъбник ни даде 100 литра червено вино. Просто искаха да помогнат за инициативата, за което им благодаря“. В Спортното училище събитието също преминало запомнящо се.

Според Велина именно една такава инициатива дава възможност да се „осветят“ позабравени места в Плевен, да се създадат партньорства, които впоследствие биха могли да се развият в реализирането на други събития. А защо не и в общи усилия за решаване на проблемите в града. „Защото Плевен е „дал“ спортисти на световно ниво, а в момента условията за спортуване са трагични… Много ми се искаше Спортното училище да се включи в Супата, а те не просто се включиха… Превърнаха инициативата в истински празник – маратон с праз лук; ядене на супа със сламка; тичане с престилка по двама… Това и очаквах, да има страшна забава“, смее се Велина. А в една шивашка фирма управителите приготвили супа за работниците си! И заедно хапнали в обедната почивка. „В едно такова предприятие йерархията е пирамидална. Но изведнъж, в този момент – аз не съм ти шеф, ти не си ми подчинен… А дай да споделим една супичка като хора“.

В крайна сметка Велина и всички, които се включили в „Гласувайте за супата!“, се убедили, че могат и сами да променят града си. Има много възможности! Плевен има ресурсите и ги показа. Показа, че може и сам!“, казва Велина.

Така, че за Плевен „Гласувайте за супата!“ е само началото…

ПЪРВА ЧАСТ…

 

 

Коментари

коментари