Начало » Лица » Юлиана и Кристиян към Промяната в Самоков
13036435_10209019207147661_1348699857_o

Юлиана и Кристиян към Промяната в Самоков

„Всичко можем да обединим под една кауза, а тя е да променяме и да провокираме, защото сега е нашето време и не искаме един ден да се оплакваме от неща, които сме могли сами да променим” – Юлиана и Кристиян

Визитката на Юлиана и Кристиян за Форум Ключ: „Те са Юлето и Крис. И двамата са родом от Самоков. Крис се занимава с актьорско майсторство, а Юлето следва педагогика. На сцената на КЛЮЧ ги събира общото желание да организират полезни и приятни активности за съгражданите си. Ще научите по-подробно за тях и това, което правят. Бихте могли да се припознаете в идеите им и да намерите своята роля в тяхното реализиране“.

На 9 април Форум Ключ  отново събра на едно място Личности, които не се налага да афишират много-много добрините, които правят. Не се налага, защото по пътя към Промяната, те вдъхновяват всички, които срещат. Те мотивират, предават опит, дават пример… Това са Личности, които ти връщат вярата в светлото бъдеще на обществото ни, на България. И понеже в Ogledai.se не се уморяваме да се оглеждаме :) за доброто, ви представяме КЛЮЧарите, които този април „работят и успяват, с малки крачки вдъхновяват себе си и хората около себе си, мотивират ежедневното „случване“ на нещата. Напук. Навъпреки”.

Представяме ви Юлиана и Кристиян…

 

Юлиана
Юлиана

– Какво ви се случи на Форум КЛЮЧ? Какво научихте вие и на какво научихте другите?

Юлиана: Успях да си взема максимума от събитието, запознах се с много стойностни хора, почерпих опит, идеи и позитивизъм от останалите КЛЮЧари, организаторите и всички присъстващи, с които имах удоволствието да се запозная лично. Оставих частица от себе си на сцената на Форум КЛЮЧ. Надявам се да съм успяла да предам част от опита си и да съм отключила стимул у присъстващите.

Кристиян: За поредна година се убедих, че Форум КЛЮЧ е много ползотворно събитие. За четвърта поредна година се заредих с позитивна енергия за месеци напред.

– Какво бе вашето послание, което се надявате гостите на Форума да са запомнили, и да опитат да следват в своя живот?

Юлиана: Посланието ни беше насочено към вярата и упоритостта като основни движещи сили към постигането. Вярата в себе си и в хората, съчетана с упоритост и добър екип, са чудесна предпоставка за постигане на мечти. Освен това да обичаш това, което правиш, е усещане, което поддържа мотивацията на човек. Колкото и да е трудно, когато човек прави нещо със сърцето си, рано или късно се получава.

Кристиян: Опитахме се да сблъскаме гостите максимално през погледа на нашата реалност. Посланието си открихме в живота и в това как чрез случайности и нас самите, можем да създадем неща, които не подозираме.

Какво бе началото на вашата обща дейност? Какви каузи ви събраха и ви държат заедно до днес?

Юлиана: Бяхме съученици в училище и често споделяхме своите липси като младежи тогава. Споделяхме онези неща, които ни липсваха, за да се развиваме пълноценно. Така във времето решихме вместо да търсим някой, който да ни осигури условията, от които се нуждаем, сами да си ги създаваме. Научихме много за доброволчеството и го припознахме като нещо свое. Започнахме заедно със свои съученици и приятели да организираме доброволчески инициативи в подкрепа на възрастни хора и хора със специални нужди, както и обучения за нас и останалите младежи в града по засягащи ни пряко теми. Във времето малките и кратки доброволчески инициативи започнаха да се разширяват, започнахме да организираме по-големи събития с по-явен резултат. Днес и двамата сме студенти, но не спираме да се интересуваме от града си и да полагаме усилия за създаване на развиващи пространства за младите хора там.

Кристиян: Всичко можем да обединим под една кауза, а тя е да променяме и да провокираме, защото сега е нашето време и не искаме един ден да се оплакваме от неща, които сме могли сами да променим.

– Към каква промяна се стремите в Самоков?

Стремим се към повече възможности за младите хора, към включване на деца и млади хора и към това възможностите за развитие на един млад човек да не свършват с това, което училището предлага. Опитваме се да разчупваме стереотипите и ограниченията. В момента работим за развитие на културата в града, което би могло да даде силен старт на ученици със заложби. Работим за това всички „НЯМА”,които често хората слагат пред много думи, да се превърнат в „ИМА”. Не сме фокусирали усилията си само към една област. Опитваме се да откриваме липсите и да ги превръщаме във възможности, до колкото е по силите ни.

– От какво зависи постигането на промяната?

Юлиана: Зависимостите винаги са много и винаги трябва да се съобразяваме с доста фактори спрямо целите, които сме си поставили. Като започнем от мнението на младите хора по различни въпроси, свързани с работата ни и завършим с политиките. Всичко, което пряко и косвено въздейства в ралични моменти е фактор.

Кристиян
Кристиян

Кристиян: Съгласен съм с Юлето, но мисля, че главно всичко зависи от нас, колко сме мотивирани и до каква степен искаме да повлияем на околните.

– Разкажете ни за фестивала „Ритъмът на планината”. Какво точно представлява, откъде дойде идеята, как я реализирахте, какви трудности преодоляхте?

– Идеята се роди от местна хип-хоп група, която искаше да направи нещо нестандартно в града ни, свързано с музика. Първите години фестивалът беше само музикален, като основната идея е да се даде възможност за изява на местни „ъндърграунд“ изпълнители, хората да се запознаят с различен вид култура. Освен това с поканата на утвърдени професионалисти даваме възможност на младежките групи да почерпят опит от някой, който вече е минал по пътя, по който те правят своите първи стъпки, да се научат взаимно на нещо и да могат да излязат на една сцена едни с други. Последните две години разширихме фестивала, като включихме различни клубове по интереси, свързани с музика и изкуства, които дават възможност на всеки гост да види нещо ново и да опита нещо ново. Така даваме възможност както на клубовете от Самоков и цялата страна да представят дейността си, така и на хора от различни възрасти да се впуснат в приключение за един ден, а защо не и да намерят призванието си някъде там.

– Тази година какво планирате да се случи в Самоков?

– Планираме, както традицията повелява, фестивалът отново да се случи в края на септември месец. Посоката, в която работим остава същата, като с всяка следваща година се стремим да осигуряваме все повече активности и все повече възможности. Съвсем скоро започва активна подготовка за фестивала. Ще държим в течение участниците и посетителите чрез фейсбук страницата на фестивала Ритъмът на планината.

– Защо избрахте да работите в полза на обществото в родния си град, да използвате енергията и мотивацията си за общото благо?

Юлиана: Магията на доброволчеството ни запали, а светлината, която виждаме в очите на хората, поддържа огъня. Най-голямата ни мотивация се състои в смисъла, който създаваме у хората. Хубаво е човек да може да извлича максимума от всичко, но още по-хубаво е да има какво да даде и да не спира да го прави.

Кристиян: Защото видях, че се получава. Нашият град е малък и хората се знаят, лесно е да разбереш за желянията им и отзука от нещо случващо се. Няма как да не те мотивира нещо, което работи.

– По този път със сигурност сте натрупали много опит. Кои са най-важните уроци, които научихте?

Юлиана: Опитът е нещо, което човек трупа цял живот. Но най-ценният урок, който получихме, е че пътят към сбъдване на мечти винаги е трънлив, но това не бива да е причина да се откажеш от мечтите си.

Кристиян: Научих, че сбъдването на мечти е най-сладко с приятели, това е другият ми стимул. Целият екип сме приятели, така започна всичко и това ме мотивира.

13054765_10209019207707675_150515530_o

– Какво би могло да ви обезкуражи? Имали ли сте такива моменти и как ги преодолявате?

Юлиана: Имали сме такива моменти, но винаги съумяваме да си дадем кураж един на друг и да продължим. В крайна сметка винаги има смисъл. Понякога човек го губи или го забравя за момент, но винаги има някой, който да му го припомни. Едно „Вярвам в теб“ понякога е достатъчно.

Кристиян: Може да не звучи скромно, но аз обикновено съм позитивният в екипа. Често говоря глупости, когато стане някакъв гаф, и обичам да давам абсурдни идеи, които понякога връзват и това помага за преодоляването на трудните моменти. Но като цяло вече след като ги преживееш не ти се струва, че е било чак толкова трудно.

– Как си представяте живота си след 5-6 години – професионалните си постижения и тези, за които се борите в екип?

Юлиана: Мечтая да стана учител и паралелно с това да се занимавам със социално предприемачество. Винаги е било голяма страст за мен. Колкото до това, за което се борим в екип, планираме да продължим да създаваме, да творим и да споделяме промяната.

Кристиян: Представм си го работещ в реалността, за реалността, с реалността. Още повече инициятиви, повече мотивирани хора и нови и нови идеи. В личен план, занимаващ се с театър и с театър, имам и още едно занимание – ТЕАТЪР :)

Коментари

коментари